НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА И ЕДИН БЪЛГАРСКИ ГЛАВЕН КОРАБЕН
МЕХАНИК

В памет на инж. Марин Калбуров и на неговия племенник - инж. Емил Памихов
По традиция на парада на Победата в Москва през Червения площад минават оръжията, изковали Победата - станалият легендарен танк Т-34 и реактивната установка за залпов огън, наречена от руснаците „Катюша“ (БМ-13), а от тези, на които глави са падали нейните снаряди - „Органът на Сталин“. И почти никой у нас не знае, че макар една малка, но съществена част от нейното усъвършенстване е дело на българския инженер Марин Маринчев Калбуров, получил за това висока съветска правителствена награда. Парадоксалното в случая е това, че той не е долюбван както преди, така и след 9-ти септември 1944 г., а и днес. За едните е бил твърде ляв, а за другите - буржоазен предприемач, за днешните - русофил. Ако напишете в Гугъл името му, ще научите за неговата дейност като заемащ висок пост в развитието на българската електро-енергетика след 1944 г. Само в статията, в която се дават данни за унищожаване ръководството на военните заводи, сред репресираните и осъдените ще срещнете и неговото име, без да е споменато повече каквото и да е.
Името му щеше да остане още дълго в забвение, ако не беше неговият племенник - главният механик инж. Емил Памихов (31 юли 1942 г. - 21 декември 2019 г.). След дълго ровене в наши и съветски архиви, той успя малко преди смъртта си да издаде в малка книжка, озаглавена „Безимените“, всичко, което е открил там. А така също и в спомените на своята баба (по баща)  -  сестра на Калбуров. Книжката

Залп на дивизиона БМ-13-16 по време на Сталинградската битка, 6 октомври 1942 г.
Източник: https://ru.wikipedia.org/wiki/
Първата РБУ в съветския военен флот, 1945 г. Илюстрацията е от посочената книга на
Александър Широкорад, с. 561
Контраадмирал Холостяков разглежда установката за изстрелване на 132-мм реактивни снаряди на борда на
бронекатер от Дунавската флотилия. Източник: https://topwar.ru/
Българският инженер Марин Маринчев Калбуров (20.06.1898 г. - 22.08.1973 г.).
е в ограничен тираж и е подарявана от автора, не е предлагана за продажба. И така, кой е този българин и каква е неговата заслуга?!
Инж. Марин Маринчев Калбуров е роден в с. Гиген, Плевенско, на 20.06.1898 г., умира на 22.08.1973 г. В материала съм използвал изцяло данните от труда на приятеля ми, на когото съм благодарен, че подари един екземпляр и на мен. Ще бъда кратък, за да не Ви отегчавам. Който се интересува повече от биографията и дейността на този заслужил българин, може да научи както чрез Гугъл , така и в „Энциклопедия военной разведки 1918-1945 г.“, М., 2012 г. стр. 377, а в книгата на генерал Иван Винаров „Бойци на тихия фронт“ ще научим и агентурното му име - агент Х-2. А така също и от спомени за него от инж. Тотю Иванов по случай 60 годишнината му, и от инж. Димитър Попов по повод 10 години от смъртта му. Но там няма да срещнете за какво е ходил заедно с И. Винаров в Москва и защо се е срещал с Ворошилов.
През 1919 - 1925 г. Калбуров следва електроинженерство и след това до 1930 г. остава на работа в Чехословакия, където участва в проектирането на електроцентрали за Чехословакия, Румъния и Югославия. Жени се за чехкиня. Завърнал се в България, той става представител на фирмите „Колбен - Данек“ и „Збройовка“. Като такъв той има достъп до технологиите и оръжията, произвеждани от тях. Има връзки и с германски фирми. Винаров го привлича за сътрудник и чрез него разузнавателните органи на СССР получават техническите данни и образци на водещите чехословашки образци военна техника.
Участието на инж. Калбуров в усъвършенстването на „Катюшата“ е следното. Тя си е чиста съветска разработка. Трудността е била в това как да се изстрелят нейните 16 снаряда. Ако се изстрелят едновременно, то при полета си те ще си пречат и може да избухнат преди целта. Ако се изстрелват с голям интервал във време, то ефектът ще е по-малък. Целта е да се изстрелят за няколко секунди. Това елекрозапалващо устройство е било предоставено на съветските конструктори от него. Имал ли е подобен прототип или това е негова разработка, данни за това няма. Същият принцип на изстрелване на противолодъчните (противоподводните) бомби се използват и днес на корабите, имащи реактивни бомбометни установки (РБУ).
След 9-ти септември, както много други специалисти, завършили на Запад, той е назначен в Главната дирекция на електрификацията в България. Той има заслуга за изграждането на първите каскади и електро-централи, както и заводи, свързани с електро-промишлеността у нас. До 1951 г., когато по заповед от Москва, старите инженерни кадри се заместват с нови, набързо подготвени, с малък или въобще без опит, но верни на Партията синове и дъщери (като сега). Камбуров и преди, и по това време, не е член на комунистическата партия. За нелегалните му услуги не се знае, а помощта, оказвана на партийни кадри преди 9-ти е забравена. Той е включен в скалъпеното дело срещу вредителите на военната промишленост. Осъден е и пратен в затвора като за малко се разминава с въжето.
Когато е освободен и оправдан, от талантливия инженер няма и следа. Той е една руина. Назначен е в периода 1958-1963 г. като началник отдел в „Енергопроект“. Идват и закъснелите признания и награди: орден „Георги Димитров“, ордените „Народна Република Българи“ - І степен, и орден „Кирил и Методий“ - І и ІІ степен. Носител е и на най-високия чехословашки орден „Белият лъв“.
Днес е забравен от новата власт. За нея той е русофил. А и при тия отличия?! Как Ви се струва? Ама имал заслуги при изграждането на електрификацията на страната  - голяма работа. Лентите за техните откривания не са рязани от ББ. Днес е Денят на Победата и Денят на Обединена Европа. Убеден съм, че отново ще станем свидетели на партийните боричкания и разделеното честване на празниците. И в тая несвършваща борба забравяме за десетките знайни и незнайни достойни българи, дали своя скромен принос в тази жестока борба. Спомняме си имената на загиналите, а мълчим за тези български офицери, които след като бяха употребени, едни веднага след войната, други - през годините 48/49, бяха изхвърлени и интернирани без право на пенсия и лишени - те и децата им, от жителство.
Историята отново се повтаря. След всяка политическа промяна на повърхността изплува плявата, а зърното потъва на дъното. Не вярвам, че ще доживея деня, когато управляващи  и опозиция ще имат единно мнение за нашата история. Отдавайки почит на падналите знайни и незнайни войни, нека забравим партийните пристрастия и си спомним и за онези, които доживяха до този ден и безкористно дадоха своя скромен принос в общата Победа.
Евгени ЦЕНОВ

Бележка на главния редактор: Реактивните системи за залпов огън „Катюша“ (БМ-13) са използвани и от Военноморския флот на Съветския съюз в тази война, при това - на Черно море. Пионер в тази насока е флагманският артилерист на Новоросийската военноморска база капитан-лейтенант Георгий Терновский. По негова идея на няколко малки преследвача на подводници тип „МО“ (няколко години по-късно такива кораби има и в нашия флот, но без това допълнително въоръжение) са монтирани „катюши“. Поставени са върху 45-мм артилерийски установки и това не пречи на използването и на оръдията, и на „катюши“-те. И, забележете, първоначалното им предназначение е за противовъздушна отбрана. И са използвани успешно и в тази насока.
През февруари - март 1943 г. при отбраната на плацдарма „Малая земля“ под Военноморската база Новоросийск участват два дивизиона „катюши“. С осем „катюши“ е въоръжен мобилизираният миночистач „Скумбрия“, който прикрива десанта на „Малая земля“. Освен това в локомотивното депо на Сочи са създадени 4 установки тип „Катюша“, върху жп вагони, теглени от дрезини. Те са включени в състава на бреговата артилерия за защита на Сочи откъм брега. До края на войната „катюшите“, или техни различни варианти, са част от въоръжението на бронекатери, торпедни катери, миночистачи и др. През септември 1944 г. речни бронекатери с „катюши“ пристигат и в българските дунавски пристанища.
Авторът Евгени Ценов правилно посочва, че принципът, използван за изстрелване на реактивните снаряди при „Катюша“ е използван и при РБУ на бойните кораби. Това става още преди края на Втората световна война. Известният руски военноморски историк Александър Широкорад посочва в книгата си „Оружие отечественного флота 1945 - 2000“ (Минск - Москва, Харвест, 2001, с. 561 - 562), че първата РБУ в съветския флот е приета на въоръжение през 1945 г. и тя е релсова пускова установка, аналогична на армейската М-13.
Атанас ПАНАЙОТОВ