НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ОНОВА НЕЩО
Ние, моряците, обикновено вярваме в неща като „Онова нещо”, а дали ще го наречем инджекипляктор като Апо, „мойто си”, като онзи, който краде от камбуза, или „оная работа”, като повечето моряци, това няма никакво значение.
Големият въпрос е при прочитането на това нещо, дали някой моряк ще се съпикаше, че иде реч за Данчо Радичков и неговите „врабчета”, които през цялото време усещат как „Онова нещо” ги наблюдава. То и моряците, като че ли цял живот някой ги киризи: митничар, милиционер, данъчен, корабното ръководство или лошото време. От друга страна, на всеки моряк е вменявана ролята на „онова нещо”, защото по време на дългите му отсъствия, майки и баби не спират да плашат невръстното му чедо с „ще видиш като се върне баща ти”. Така в спомените на бедното дете образът на бащата се видоизменя, докато накрая се превърне в „онова нещо” - абстрактна, но страшна по личен вкус фигура.
Днес в ролята на „онова нещо” е Ковид 19 - мистичен, коварен и опасен вирус. Като примерни граждани и ние, моряците, спазваме социалната изолация и общуваме преди всичко по телефона, но в кратките ми прибежки до супера, срещам преди всичко колеги.
Пред магазина срещнах само трима (единият беше с внучката си), а на улицата - доста повече. Един пиеше кафе на един крак, подпрян до уличен автомат - той е вдовец (морякът, не кафеавтоматът) и работи в каботажния флот, т.е. - финикиец. Двама други моряци обикаляха квартала да търсят отворена кръчма - отдавна не се били виждали и не могат просто стоечким да си приказват на улицата... Какви моряци ще са! Когато ги срещнах, вече цял час се бяха лутали безуспешно по любимите капанчета и люто псуваха карантината...
Най-младият, когото срещнах, чакаше да го викнат от фирмата за някой кораб, но имало проблеми с осъществяването на смените. Последният отиваше да нагледа новото си жилище, дай Боже всекиму. Действащ моряк бе само единият от срещнатите, а останалите - все набори и бивши съкорабници, та обменихме спомени от славното минало и информация за най-новите изисквания към корабите. Сега се сещам, че нито веднъж не обсъдихме коронавируса. Само ония дето търсеха кръчма го напсуваха здравата.
И Апо срещнах недалеч от къщи - той живее наблизо и тъкмо се бе върнал от продължителен престой в Украйна. Подкачих го за инджекипляктора и корабните премеждия, а той ми каза, че в Одеса до него спряла „баничарка”, шофьорът отворил задната врата и му предложил чисто нов и доста модерен снайпер. Ето това бил инджекиплякторът на новото време, уверяваше ме Апо!  
Някой замислял ли се е, че ние, моряците, непрекъснато цял живот доброволно се подлагаме на многомесечна карантина. Ще уточня, че по мое време нямахме и никаква връзка с останалия свят. И какво? Нищо ни няма, да чукна на дърво... Да, влез!
В моя живот Онова нещо е било какво ли не. Веднага се сещам за НАП в ролята на Онова нещо. Уверявам ви, че хич не е смешно. Великата стабилност от последните десетилетия създаде хора и институции, които действат и живеят само като Онова нещо. Те не работят, а имат много пари, те не мислят, а решават съдбите на милиони, те са прости, а са началници. Нарушаването на закона за тях е ежедневие. Всъщност, те не искат да знаят за неговото съществуване и никога не са го чели. Те мразят четенето или поне така си мислят, а истината е, че са мързеливи и нагли като резултат от дългото властване. Те са вечни.
На кораба често се случват аварии. Тогава ние не приказваме, а бачкаме и скоро пак е светло, топло и чисто. Моряците са свикнали с авариите, така както властта е свикнала с охолството и неприкосновеността си, но нас винаги ни тревожи Причината. Ето тази причина ние наричаме Онова нещо и ако не успеем да я идентифицираме, тя непременно пак ще ни навесети с нови аварии и неприятности...
Онова нещо е тенец по Радичков, плътеник по малакутловски, Торбалан по широкия свят, Баба Яга по необятната руска земя, джаджа и инджекипляктор по моряшки...
Мендиондо и Пенджонети, двама весели братя и мои братовчеди в Мала Кутловица, наричаха своето „онова нещо” Гидо. Те твърдяха, че този Гидо живее в занемарения геран на улицата точно пред тяхната къща. Именно до този кладенец обичахме да сядаме привечер. Тогава братовчедите си избираха някой по - дребен и невръстен, и започваха да му разказват за Гидо. Мен те не ме плашеха, (родА сме) но другите ги набелязваха като евентуални жертви, защото Гидо ядял само непослушни деца. Как той ще разбере кой е непослушен и защо само деца, а не вземе да изяде някой лош възрастен, мислехме си ние, но ни беше страх да питаме.
Преди няколко дни виден професор - лекар бе назначен за началник в борбата с короновируса. Заслушах се в първото му изявление, защото твърдо вярвам, че трябва да изпълняваме лекарските съвети. За моя изненада професорът почна препоръките си с Малевич, Кандински, Гауди и Роден (все мои хора) и си рекох: А така, с тоя ще се разберем, но тогава той даде пример с някакъв Хундертсвасер, който за мен бе нещо като „онова нещо”. Ошашавен от неочакваната празнина в знанията ми за модерното изкуство, не успях да чуя професорските съвети за борба с вируса. За щастие човекът два дена по-късно отново заприказва по телевизора и аз още по-внимателно се заслушах, но този път се бях подготвил и вече знаех, че „онова нещо” се казва Фриденсрайх  Хундертсвасер и е ексцентричен австрийски художник - архитект.
Професорът почна с Пинк Флойд, нещо по-познато за мен, но спомена гонг от тяхна песен и докато се мъчех да си спомня точно коя беше тя, защото не съм голям фен на групата, и в резултат отново пропуснах препоръките как да се опазя от болестта. Пуснах си „Дъ бест” на „Флойд” и си припомних цитираната песен, но се оказа, че професорът повече няма да ме съветва. Той и досега никакъв съвет не бе успял да ми даде, но ще си позволя да го поздравя със много по-подходящия звук, който се чува в началото на „Money”, пак от Пинк Флойд, а за камбанен звън аз бих ползвал Джон Ленън и началото на „Mother”. За карантината няма да го съветвам, защото не е моя работа, но той пръв започна с онова нещо...
Тъкмо списвах този текст, когато на най-високо държавно ниво, започнаха да се замерят с ... Гьоте. От този човек съм прочел само две думи (Мер лихт), той за мен е абсолютно „онова нешо”, почувствах се недостоен да се мешам в големите държавни дела и спрях писането...
Преди двайсетина години изгледах един филм за полицейско куче „К-9”. Харесах го заради Джеймс Белуши, но и кучето го биваше. После се замислих и реших, че заглавието К-9 е нескопосан превод на „дог девет” и дълги години си мислех, че „куче девет” e преводаческа дивотия от рода на „онова нещо”. Неотдавна открих, че К не е „куче”, а фонетично съкращение от „канине”, което си е баш полицейско куче, а не „онова нещо”. То и К-19 е тъкова съкращение. За него ще дам думата на номинирания за престижна литературна награда моряк Валентин Димитров: „Всички сме с маски, но за някои трябват и намордници!”
Не зная дали помните, но в началото на пандемията призовах да не измисляме ваксина против вируса, а да се заемем с точка първа от от предписанието. Та ние сме моряци, по дяволите! Мъже! Хора на действието! Всякакви има между нас, но за вирусолози не съм чул. А ако случайно има и такива, то им се извинявам и да запрятат ръкави, защото лекарството все още не е открито. А за тогава, аз и досега мисля, че най-важна беше точка първа, пък на Гьоте и Пинк Флойд все ще им дойде времето.
А точка първа в моята история бе „Затвори всички порти!” Викам си, властта барем това ще свърши. Да, ама не! Вчера управляващите казаха, че една врата ще оставят отворена - религиозната! Ами тогава няма смисъл да се мОрите - не затваряйте и другите. И ще им препоръчам разказ на Елин Пелин за карантината в едно село. Разказът ми го прочете моят татко още като бях съвсем малък, защото той имаше сериозни разногласия с поповете. Все чаках някой да спомене този изключително подходящ и красив разказ, а да не ме занимава с Гьоте и Хундер/Мундер, забравих му името. Името на разказа, обаче помня - „Напаст божия”. Така попът нарича болестта (нещо като Онова нещо), а селският учител призовава да се затвори кладенецът, източник на заразата, тоест, да се изпълни точка първа ... Елинпелиновият език е поетичен, но и страховит. Щеше ми се да цитирам някое подходящо изречение, но се оказа, че целият текст е неделим, зловещо красив и актуален.
Прочети този разказ, Читателю, и със сигурност ще престанеш да гледаш сводките на щаба... Ти знаеш защо!

Сл. ПЕШКОВ - Моряк

Онова нещо е най-отгоре.
Онова нещо по А. Моравия.
Онова нещо по Бекет.
Онова нещо по Радичков.
Онова нещо по Стивън Кинг.
Онова нещо по Хр. Бойчев.