НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕНИ ЗА ОСТРОВА, ОСТРОВИТЯНИТЕ И ЗА ОЩЕ МНОГО ВЛЮБЕНИ В МОРЕТО БЪЛГАРИ ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК (8)
Бях вече студент и между семестриалните ваканции прекарвах в родния си град Бургас. Очаквах ги с нетърпение, защото щях да се видя с някои мои батковци и да чуя истории, свързани с морето, в което бяхме влюбени. Един от тях беше Недялко Червения - палубен моряк на гемията „Големият Вълк“, построена от известния корабостроител на него време (около четиридесетте) в Бургас - Живко Йорданов. Гемията дървена била с товароподемност 330 т, с ветрила и с помощен дизелов двигател. Използвана е предимно за каботажно плаване и рядко до някой гръцки остров или пристанище в Средиземно море. Превозвала въглища, дървен материал, зърно, а понякога и добитък.
Един ден собственикът й направил оферта за извозването на захар от захарният завод Бургас до Дурацо Албания. Това било вече по-голямо плаване, носещо съответните рискове за една гемия. Екипажът се съгласил но по време на пътуването се наложило да се отклоняват много пъти от курса заради лошото време. Така измъчени и уморени, решили някъде по пътя за продадат захарта и да имитират авария с нахлуване на морска вода в трюма и стопяването й, още повече, че отдавна имали проблеми със собственикът на гемията и заплащането им. Речено сторено.
Продали захарта на един от гръцките острови и придали вид на гемията да изглежда, че е претърпяла корабокрушение. Върнали се в Бургас.
Тук вече покрай подробностите, свързани със застраховките и доказателствата за аварията, а Лойд не си поплюват,
далаверата се разкрила, за което лежали по една година в пандиза и върнали парите на търговеца. Имаше една пиеса, мисля от Грибоедов, „От ума си тегли“…

П.С. След години баткото моряк Недялко дойде в София, ожени се, май че за единствената по това време жена милиционер, в която се влюбил като я  гледал как регулира движението на Орлов мост. По-късно смени доста професии до края на живота си. Лека му пръст! За някои хора е страшно скучно животът им да мине регулярно и еднообразно.
Д-р Иван СЪРБЯНОВ

Бъдещият лекар Иван Сърбянов като студент. Снимката е от личния му архив.
Гемията „Големият Вълк“ след национализацията става „Тракия“ и плава в състава на Параходство БМФ до 1961 г., след което е изпратена на река Дунав.
Дали останаха наследници на големия бургаски корабостроител Живко Йорданов? Снимката е от архива на сп. „Морски свят“ и с нея е илюстрирана публикация на д-р Иван Сърбянов.