НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ХИТЛЕР И МОРСКИЯТ ДРАКОН
Бързам да успокоя читателите, че разказът не е за Адолф. А Драконът си е истински, черноморски. Старите рибари го познават. Начинаещите следва да се запознаят с него и много за внимават, ако се закачи на кукичката им. Съветвам ги да отидат в Аквариума във Варна и там ще го видят на живо. Не пропускайте да видите как изглежда и морската котка (скат). И двете риби при убождане могат да ви причинят парализа. На ската отровата е в шипа на опашката, а на дракона - в шиповете по гръбнака. И двете са дънни риби, но пролетно време идват в плитките води. Най-чести са случаите на убождане от дракона. Причината да не се познае е, че той много прилича на попчето. Ако го извадите от кукичката без да се убодете, и  ако го препържете, месото му е доста вкусно.
Да пази Господ, досега не съм се сблъсквал с дракон. Но съм свидетел какво се случва с човек, убоден от него. Лятото на 1961 г. карахме лятната си практика на остров Кирик (тогава Кирил) в Созопол. Торпедните катери  още не бяха базирани там. Хангарът за тях, както и релсовият, път бяха готови. На кея бяха вързани нашите лодки, а в хангара беше ветрилното стъкмяване, както и греблата. Вечер се даваше дежурство - дневален. Задачата на дневалния бе като спи, завит във ветрилата, или лови риба, да не го види някой от нашите офицери. На острова освен нас, като не броим матросите от НИС поста, други нямаше. „Късметът“ споходи П.П. (Бог да го прости!). Попчетата кълвели, но той не разбрал, че е уловил дракон. Докато го откачал от кукичката, драконът го убол. За минути отровата се разнася и ръката му изтръпва. Наложи се да бъде откаран във военната болница в Бургас, откъдето се върна след няколко дена.
Случва се и на стари опитни рибари да не видят, че са хванали в мрежата дракон и той да ги убоде. Бях свидетел на случката, която бе след десетина години, пак в Созопол. Но сега убоденият беше Хитлер. Кой е Хитлер?! Вярвам, че още има в Созопол рибари, които биха Ви разказали повече за него. Кой и кога му е лепнал прякора, това не зная. Но когато е работил в „Океански риболов“, е преживял нещо, при което малцина биха запазили присъствие на духа и оцелели, оставайки сами повече от 4 часа в океана. Случаят е следният: Наш траулер, на който той е рулеви, застава на борд на плаваща съветска рибна база, за да прехвърли на нея улова си, за преработка. Такава операция трае няколко часа, през времето на която свободните от работа си ходят на гости един на друг. Дали да бъдат в компания макар и за кратко с девушките от базата, или да ударят по някоя чаша водка, или за друго, те си знаят. Не е красиво да любопитстваме. Когато работата свърши, по транслацията съобщават и дават достатъчно време, всеки да си отиде на кораба, след което траулерът отдава въжетата и се отправя към зоната за риболов.
Минали са 4 часа, след като корабите са се разделили. Дошло е време Хитлер да поеме вахтата. Но него не го откриват нито в кабината, нито на кораба. От базата съобщават, че и там го няма. И тогава започва операцията по издирване и спасяване на човек, паднал зад борда. Корабът прави поворот 180 градуса обратно на курса и тръгва към точката, където е предавал рибата.
Доволно наквасилия се на базата наш герой закъснява да се прехвърли на траулера и в опит да скочи на него, пада в океана. Когато главата му се показва на повърхността - и двата кораба са вече доста далече. А е и вечер, нито ще го видят нито ще го чуят. Старият моряк знае, че до брега не може да стигне, най-добре е да пести силите си и колкото може да остане на мястото, където е паднал. Като разберат, че го няма, ще се върнат първо тук да го търсят. Когато след нови 4 часа корабът се връща на точката, забелязват човек да лежи по гръб във водата, а морските лъвове да се въртят около него. Така с това завършило щастливо произшествие, Хитлер се бе прочул сред жителите на Созопол и рибарите от „Океански риболов“.
Един топъл неделен ден на късната есен на 1970/71 г. се бяхме случили свободни от стража и дежурство с командира ми Цв. Д. и семейно бяхме излезли с половинките си на разходка на юг от Харманите. (Бог да ги прости! - и двамата рано си отидоха от този свят). В едно от заливчетата двама рибари бяха изтеглили лодката си на брега и проверяваха какво има в мрежата. Единият от тях бе Хитлер. Доближихме се до тях и Цецо им каза: „Да видим какво ще имате за наш късмет“. В мрежата имаше малко риба. Докато почистваше мрежата от уловените попчета, Хитлер изведнъж си дръпна ръката като от попарено и я извади от мрежата. Беше го убол дракон. Той побърза да стегне ръката над убоденото и почна да търси по брега бъз или глина, за да натрие мястото. За жалост, такъв ни беше късметът. На човека не му бе до улова, а и ние не можехме с нищо да му помогнем.
Преди 7-8 години за последно бях в Созопол. Някъде, където крайбрежната улица с лодките, вързани към нея, свършваше до вълнолома, от горната страна идваха две възрастни двойки. Едната бяха той със съпругата си.
Ако в разказа ми има нещо не точно по случката  в океана, моля тези, които знаят повече за това, да го споделят. Не съм бил свидетел, разказах това, което са ми разказвали и което съм запомнил. Отдавна ги няма „Океанския…“ и „Черноморския риболов“. Няма я и фабриката „Славянка“. Созопол се разрасна и стана голям курорт, но загуби от своята романтика. Сега има много капанчета, но го няма заведението на бай Нико, няма го и него. Няма я и черноморската скумрия, рядкост е черноморският паламуд и лефер, да не говорим за торук. Калканът стана три пъти по-малък и цената му вече не е по нашия джоб. Няма да видите низите с чироз по къщите. Не зная дали все още прикрити зад пердетата на прозорците, възрастните жени гледат новодошлите. Няма ги и вицовете за тях. А като си отиде и нашето поколение, няма да има и кой да разказва за това.
Евгени ЦЕНОВ
Април, 2020 г.
Варна

Илюстрацията е от „Наръчник на риболовеца“, издание на Асоциацията на природозащитните организации, ловно-рибарските дружества и клубовете по спортен риболов в гр. Бургас, 2015 г., с. 36
„Някъде, където крайбрежната улица с лодките, вързани към нея, свършваше до вълнолома“… Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ
„Старият Созопол“, худ. Димчо ПИШМАНОВ