НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КРАСОТАТА
- Много е убава а таа Ленчето на Шаренковци, бе Славе, па е и у твойо клас - и тъкмо се канех да си спомня кое й е толко „убаво” на въпросната Елена, с която седях на един чин, и кака ми Надка продължаваше - А ти що си толко црън и гръчав?...
Ето това последното в превод означава „черен и маломерен” и обясняваше сестрината оценка за момичето от моя чин. Елена бе бяла, червенобуза, височка и ячка. Освен това тя бе тиха, скромна, трудолюбива и ученолюбива, но това надали влизаше в оценката на сестра ми.
Не бяха на почит църните и гръчавите в родното ми село. За момче по-биваше, но девойката трябваше да е „кръмна”, ще рече - алена, налята и апетитна...
Златното сечение е математическо понятие, но има непосредствено приложение в изкуството, науката и природата. Наричат го още „божествена пропорция” и чисто математически е отношение на части, за които по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата. Стойността му е приблизително равна на 1,618. То е символ за красота, хармония и съвършенство. Терминът е въведен от Леонардо да Винчи като пропорция за „идеалното човешко тяло”, познавали са го египтяните и древните гърци, а астрономът Йохан Кеплер през шестнайсти век го нарича „съкровище на геометрията”.
Съвременната наука пък го нарича „асиметрична симетрия” като универсално правило за структурата и порядъка, по които е устроен светът.
Не съм си позволявал да кажа на сестра ми за красотата на божественото число, защото освен црън и гръчав, щях да бъда наречен и шашав...
Красотата и естетиката. Въпросът е по-скоро в културата. Не ме кефи визията на днешните високопоставени хора. Аз самият не разбирам къде им е кусурът, но нещо ме дразни. Така както харесваме нещо, без да знаем какво е златно сечение. Не ми харесва да гледам главния прокурор с изгащена риза, а първите мъже - по анцунг, гуменки или потник. И визията, и изказът на тези хора нямат нищо общо с моята представа за красота... При тия заплати, премии и пенсии, могат поне да изглеждат прилично. Ако с изгащена риза се появи Брат Пит е едно, но когато така ежедневно гледам баш защитника на закона, реда и справедливостта... Да не споменавам каскетите на този човек, които щяха да подхождат на футболисти, артисти и писатели, че и аз бих си ги нахлупил, но изглеждат нелепо на главата на главния обвинител. Освен ако не е някакъв Айнщайн в професията си, а аз не съм бил предупреден за това... Но ако той не е на такова високо професионално ниво, то нескопосаната му визия е показател за ниска култура и лошо поведение, нещо което никак не подхожда на поста му, пък и не оправдава държавните разходи за негов пиар, които плащаме. Нека уточня, че навикът на този човек да ми се кара и заканва от екрана, ми е неприятен, пък и непонятен, за времето и мястото, в които живеем... Той и в онези години нямаше да ме уплаши, но това е друго есе.
Нека не описвам телесата на първите мъже, когато се снимат по потник и къси гащи, защото секси споделената им визия няма нищо общо с прословутата рисунка на Леонардо.
За дългите години труд на море ми се е налагало хиляди пъти да слизам в машината за вахта или утринна петминутка. Не си спомням да съм слизал, без да погледна облеклото, косата и брадата си, да ги приведа в приличен вид, че и някакъв ненатрапчив парфюм да си сложа. Тази ежедневна красота бе израз на уважение към другите моряци, но и към мен самия. При това долу присъстваха от един, до най-много - десет човека. Та когато „големият човек” се показва пред милиони хора, нищо не пречи да се поизтупа и стегне. Е, ще му простим ако не си е фъшнал парфюм, пък и трудно ще го разберем от телевизора...
Спомням си ежедневните протести от 2013-а. Случих се тогава в София и с радост ходех всяка вечер на протестните разходки. Някакъв червен журналист ни нарече „умнокрасивите” и властта реши, че това е сполучлива обида, но ние наистина бяхме и умни, и красиви, и скоро дойде краят на тази коалиция. Нито старата, нито новата власт обаче разбраха в какво се състои умът и красотата на Улицата, защото нямат сензори за свобода и справедливост. Те не могат да си представят, че нещо може да се случи без организация и заплащане, затова и днес ни обиждат с умнокрасивия епитет. Ако ние наистина сме такива, то какви са те? Може би грозноглупави? Не, не мисля, че са грозни...
Да, аз съм професионален протестър срещу тиранията, лъжата и кражбата, но това е неотделима част от мен и ето това управниците никога няма да проумеят. Както е казал англичанинът: „Просто газиш и поливаш тревата. Но... четиристотин години.” 
Ще ви дам един пример с предварително извинение и молба за търпение към военните моряци. Има нещо недоправено и некрасиво в кориците на книгите, които те издават. Или им ги „рисува” един и същи човек, или - една и съща програма. Много цвят, много шрифт и много ефект, а резултатът е някак нескопосан. Е, аз не съм направил нито една корица през живота си, но имам право на мнение, поне като потребител, с други думи - редови читател. Ще призная обаче, че всички книги на Валентин Димитров са сполучливо оформени, може би поради специфичната, спретната и красива тематика на текстовете. Някои от „неговите” корици дори и на мен хесват! Уверявам ви, че съм видял почти всички книги на военни моряци, а те са много, докато официално издадените книги на цивилните морски се броят на пръстите на едната ми ръка (без палеца)... За кориците на тези няколко книги ще бъда съвсем кратък - чалга! Хората от бранша ще ме разберат.
Често съм се питал защо всички военни кораби са сиви, а това вероятно уедняквява естетическите предпочитания на военните и донякъде ги оневинява, но за колегите от търговския флот, прошка няма! Мъча се да си спомня дали има красиво оформена „цивилна морска” книга в новото време... Сещам се

Монтана през зимата - красота!
Пловдив 1968. Каскетът е на квартален пияница, но за изгащена холандка не съм и помислял...
Просто 1,618...
Разноцветен, изгащен и с каскет - Алтъпармаков е актуално красив!
Почивай в мир, Ричард Пениман!
Корицата я бива, но бива ли го Вальо на белот?
само за издадената още през 1994 г. „Богомилска естетика” на Бен Мак Бен. Изданието бе дело на моряците и мои приятели Кольо Дързев и Жоро Бонин, като първият дори „изрисува” корицата. Подареният ми от издателите екземпляр от книгата и досега ми е любим като естетика и красота, а съм получил и други книги като подарък за последните 15 години...
Да погледнем и страницата на „Морски Вестник /Морски свят“ (лабаво нема!) от гледна точка на красотата: Три цвята и три шрифта. Шрифтовете са ми малко в повече, особено натруфеният най-горен, но като цяло визията не дразни, пък и цветовете са „морски”. Не зная кой и кога е измислил това „лого”, но мисля, че „ще издържи” още дълго и ще доживее до деня, когато дори неговите недостатъци ще се превърнат в разпознаваем знак за качество. Това го пиша като читател, а не като художник, какъвто никога нито съм бил, нито ще бъда. 
Когато бях малък, участвах във вокално трио за народни песни „Братовчедите”. Имаше една песен, която и днес мога да изпея, защото бе красива не само като мелодия, ритъм и текст, а и като философия. Направо асиметрична симетрия си беше, ама кой да ми каже тогава. В песента една „малка мОма” си мечтае да е красива. Шушун, Верчето и аз пеехме в началото, че въпросната малка (ще рече - млада) мома е с „бело лице” и „тьонка снажка”, тоест си е красива по рождение, но ето какво иска тя:

Да бех малко по-черночка, йох, мари, йох,
по-черночка, по-височка, йох, мари, йох,
Главените ще да разглавям, йох, мари, йох,
Попове ще да разпопвам, йох, мари, йох,
женени ще да разделям, йох, мари, йох, …

Това „йох, мари, йох” направо разтапяше сърцата и на публика, и на изпълнители, но чак днес разбирам, че в песента се пее за златното сечение...
Красотата щяла да спаси света... Дръжки! Може би ще го спаси числото 1,618 и т.н., но да се надяваме на красотата е твърде наивно. Колко много красота сме пропуснали да забележим поради това, че не сме знаели за златното сечение.
Както красиво го е казал авера ми Вальо Димитров: ХУБОСТ ДО ВРЕМЕ, ГЛУПОСТ - ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк

П.С. Преди няколко дни почина най-великият и вдъхновяващ пионер на рокендрола Литъл Ричард. Той бе толкова красив - направо блестеше на сцената! Литъл Ричард наричаше шеговито себе си „Кралят и кралицата на рокендрола” и съм сигурен, че Наско ще го смести в днешното есе.