НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПИСМА ОТ НЕПТУНОВАТА ПОЩА (10)
Така разказваха моряците притчата за капитана и патката…

Някъде из историйките за славното минало на нашата търговска марина стана дума за участие на пернати, по-точно пуйките, дали своят принос в етимологията на географските названия на морета, острови и ръжено уиски. От историята сме слушали за патките, спасили Вечният град. Но чедото на Херодот срамежливо мълчи за една случка, дала повод за произхода на една класическа сентенция.
През далечната 47-ма, след края на войната, по решение на ООН, на картата на света се заражда една нова държава, решила да събере в обетованата земя своите достойни чеда. И като всяко начало, освен земя трябва и стопанство, инак от пясъка на Негев може да се добие фосфатен тор, или от поташа на Мъртво море - депилираща козметика. Но и двете благини, в каквито и пропорции и комбинации да са, просто не са подходящи за задоволяване на физиологичната нужда, наречена глад. Там за т.н. „манна” небесна се води спор, имало ли я, нямало ли я, и с какъв произход била?
От всички краища на Земята, включително и от нашият райски кът, към Израел започва да се стича изселнически поток. За целите на занятието се включва и младият ни, тъкмо национализиран, търговски флот. Но на 300 тонните гемии, наречени гръмко кораби, където условията били меко казано пандизчийски, работели корави стари, изпечени и проверени барби. В тези редици се подвизавали и не малко липованци. И понеже морският живот тепърва набирал популярност, те били като отделна етнос и са се знаели помежду си. Внедряването на млади попълнения, включително и пропаднали ченгета-дървеняци, веднага се фиксирало и ставало повод за разнообразяване на живота на борда. Веднъж, по време на маневра, вторият помощник, липованска хайта, отнесъл тонове пердах из Варненските участъци, разпознавa в състава на командата, застаналият в кангала от въжета моряк, като бивше ченге, и докладвал:
- Мостик, кепитен, маневра невъзможная! На кърма действует милиция! ... 
Изселниците евреи си носели денковете и куфарите с натурии и си плащали надлежно със знаците на далечният си прароднина, Мамон. Но за създаване на основите на икономиката, селското стопанство трябвало да осигури базата за това, което трябва да се сложи на масата и то възможно по-бързо и с най-малко загуби.
И се започва с пернатите и по-точно, патките. Линията е очертана, освен багажа, да се внасят и птици. Именно от тук се дава началото на алъш вериша, наречен по-късно бизнес. Нашите ще докарват патките, а евреите ще ги купуват, плащайки в твърда валута. Има подозрения, че подобна политика е възприета и от японският министър на финансите Итаебе Итауноди, но няколко десетилетия по-късно.
Е, като всяко начало има известни, но лесно преодолими обстоятелства. Нелегалното внасяне си е чиста контрабанда защото трябва да се заобиколят ветеринарните закони и власти. Но

Екипажът на гемията „Горянин“ по време на поредния си средиземноморски рейс. По-късно най-голямата българска дървена гемия става учебен кораб „Н. Й. Вапцаров“.
Капитан Росен Лодозов.
„… на 300 тонните гемии … работели корави стари, изпечени и проверени барби“.
изобретателният гений веднага светва и патките се съхраняват обичайно в някой от верижните сандъци, до пристигането на гемията в териториалните води на Израел. След това, през ноща идва лодката с бизнесмените, стоката се предава, плаща се на място и полученото се разпределя процентно между страните, според участието в мероприятието. Нищо сложно! Колкото повече патки продадеш, толкова по-голям пай ще отнесеш! В този джойнт венчър участвал целият екипаж, барабар с капитана и главен посредник - боцманът.
След приключване на операцията, всеки си прибирал полагаемото и чакал до следващият път. Боцманът имал грижата да скрие патките в единият от верижните сандъци и да запомни точно в кой, за да отдава другата котва, ако се наложи.
По време на прехода от България до Обетованата земя, моряците, освен обичайните професионални занимания, поддържали здравният си статус, поемайки неограничени количества анти-депресанти и анти-инфлуенционни илачи, като се започне от коняк „Евсиняк“ и се стигне до червеното таниново вино. Последното, до появата на соковете, се даваше като „тропически” по ОБТ (охрана и безопасност на труда). Така, без ГМО-та, по този природосъобразен начин, моряците се предпазвали от настинки и разните му там „пилешки” зарази … с две пера ли, с три пера ли…?
Та за зла участ, при пристигането в крайният пункт на назначение, трябвало да се застане на котва. Капитанът изпратил боцмана на бака и изкомандвал отдаване на котвата. Боцманът, отпъждайки виненките около главата си, отдал котвата, чиято верига си кротувала точно във верижния сандък с патките. През котвения клюз, барабар с дрънченето на изнизващата се верига, освен съпътстващите ръжда и глина, захвърчали пера, перушини, глави и патешки пух! Ужас!!!... Но… толкоз!
Вечерта, Капитанът, обезпокоен от забавянето на дивидентите, извикал боцмана. Качил се старият барба при барото и започнал да мачка каскета:
- Ами… то… Кептен… таковата… значи, като фундарих чапата… и съм объркал… таковата … в кой ящик бяха … туй де… че патките… такова… всичките умряха!
Капитана нервно гаврътнал остатъка от „Евсиняк“-а и протегнал ръка:
- На-а-а!!! - показал му палеца си заклещен между показалеца и средният си пръст барото. Паят ми!!! Тук и сега!!! И запомни!!! На Капитана ПАТКАТА НЕ УМИРА!!! НИКОГА!!!
(Следва)

Капитан Росен ЛОДОЗОВ