НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЧЕСТИТ ДЕН НА ТРУДА, УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА „МОРСКИ
ВЕСТНИК“!

Днес се навършват 130 години от първия опит за честването на Първи май у нас. Този опит е направен не от профсъюз (синдикат), не от политическа партия, а от едно от тогавашните средища на българската интелигенция - Топографското дружество. Първи май е празник за всеки, който полага общественополезен труд. Затова Първи май винаги е бил празник и на българските морски труженици, независимо от това дали се трудят в морето или на брега. Благодарение именно на морските труженици всички ние можем да се ползваме от благата, създадени от хората на труда от всички краища на планетата. Именно днес може би е денят, в който трябва да припомним на читателите на „Морски вестник“
ПИСМО НА ЕДИН МОРЯК,
публикувано във в. „Слово“ - брой 4412, от 18 март 1936 г. Написано е преди 84 години, но звучи много актуално и днес. Още не е установено как писмото, изпратено от капитан далечно плаване Александър Енчев до майка му - Елена Енчева, на 18 февруари 1936 г., се появява месец по-късно на първата страница на в. „Слово“, подписано от Щабс-капитан Копейкин - един от псевдонимите на големия български журналист Тодор Кожухаров, по това време редактор и директор на вестника. Публикацията е в рубриката „Нашият дневник“.
Подзаглавията на публикацията са: Във второто пристанище на Дания. Животът е по-евтин. Възпитан народ. Законите са свещени. В един фиорд. Горчиви сравнения. Морето и моряците.
Някога много отдавна, възмечтах да стана моряк и ... не можах. Затова сега читателите срещат твърде често мои редове, посветени на морето и тия, които живеят с морето. Получих писмото на един моряк от Дания и го предавам без никакви изменения:
„... Олборг... Тук сме във втория порт на Дания, хубаво, чисто, приятно градче, по-малко от Варна, но по-богато устроено във всяко отношение. Навсякъде и във всичко човек чувства как страната е благоустроена и богата. Животът е по-евтин, отколкото у нас в България: месо, масло, продукти, дрехи, а заплатите: 2-3 пъти по-големи от българските, данъците, разбира се, са малки и народът добрува, доволен е и не мисли нито за комунизъм, нито за революции. Обаче важното е
ВСИЧКИ СА ЧЕСТНИ - ОТ РАБОТНИКА ДО ЦАРЯ
Из улиците не се срещат даже и стражари, освен в Копенхаген, или тук в главния център, но разбира се - облечени като офицери и без всякакво оръжие. Стражарите даже не регулират движението. Народът е така възпитан, че на големите кръстопътища има автоматически светлини, които регулират движението и никой не контролира, защото няма нарушение - законите са свети за всички и никой не помисля да пренебрегва, камо ли да ги нарушава. Възпитание на нацията!
Минахме с парахода през Скагерак, като обиколихме цяла Дания при чудно хубаво тихо море. То бе цялото пълно с рибарски кораби и флотилии корабчета.
Олборг се намира около 30 километра навътре в страната. Това е един фиорд, но брегът е нисък. Всичко в сняг, даже лед и когато параходът се движи, то прави шум, като че ли тече вода. Плават и ледени блокове. Градът е съединен с голям мост през фиорда с един друг град и мостът е по-дълъг от Цариградския. Тук има четири големи фабрики, в една от които работят 1200 работника. Има много красиви и стари стилни здания, изградени от червени тухлички...
... каква голяма разлика между Дания и България! И двете страни са малки - но едната е богата, а другата толкова бедна.
Ний живеем при чудно благоприятни климатически условия и имаме всичко - освен уредба. Гледахме тука цели ниви, насадени с лалета и зюмбюли. Такива чудно хубави цветя изложени по витрините на цветарските магазини, а в селата се отглеждат в оранжерии цветя, зеленчуци и плодове, като ги отопляват с гориво - а въглищата носят отвън, тъй като нямат свои. А ние бихме могли да използваме през зимата изобилните наши топли минерални води, с които равномерно бихме могли да отопляваме оранжерии и произвеждаме ранни плодове, зеленчуци и цветя. От Дания изнасят много цветя за Англия.
Децата ходят леко облечени, без шапки, но всичките са с червени бузи, от хубавият свеж въздух и от изобилното мляко.
Позволявам си само да издигна глас за тия бедни наши моряци, които кръстосват моретата и океаните на длъж и на шир, развявайки българския трибагреник из далечни пристанища. Тия наши синове, за които като че ли никой не си спомня и не се грижи. Казват: „Обичайте морето - то носи богатство на България!“ - Казват го и го пишат най-много тия, които седят в топлите канцеларии. Помисли ли са те някога за тези български синове, за да

Графиката на известния варненски график Тома Томов е публикувана на страниците на нашия предшественик вестник „Маяк“ през 1983 г.
Публикацията във в. „Слово“ - брой 4412, от 18 март 1936 г., стр. 1
Публикацията във в. „Слово“, стр. 2
им създадат що-годе сносен живот - а тях и техните семейства? За работниците на суша има разни организации, бюра на труда и други, които се грижат да подобрят живота на трудещите, прокарват 8 часов работен ден, задължителна обедна почивка - даже и за най-дребните лавкаджии, осигуряват пенсии, създават почивни домове и т. н. А за моряците не е направено нищо, или почти нищо. Те не само че работят 8 часа дневно, но често 10, 12, а даже и 24 часа без почивка, без сън. Защото се бърза, стоката трябва да бъде натоварена и изпратена, за да не губят заинтересованите.
Ето например как е разпределен работният ден на един капитан: дежурство на мостика 8 часа дневно; писмена работа - приготвяне книжата на пътници, стоки от едно пристанище за друго, работа, която често продължава до късно след полунощ; товарене и разтоварване на стоката под личния надзор и отговорност на капитана. В повечето случаи параходът стои 10 - 15 часа в някое пристанище - капитанът, след като е стоял при товаренето и разтоварването извършва маневра (параходът тръгва в 2, 3, 4 часа след полунощ) и ето случва му се веднага дежурство. - А пътувания при силни бури или лоши мъгли, когато целият екипаж  с денонощия е на крак! Вероятно четохте, че напоследък „България“ направи 24 часа в Цариград до Бургас при ужасна буря, а борбата на „Мария Луиза“ в Биская със счупен рул, ами „Фердинанд“ миналата година, който по чудо не загина до Хайфа?
С КАКВИ ТРЕВОГИ И ОТГОВОРНОСТИ И С КАКЪВ РИСК Е СВЪРЗАНА КАРИЕРАТА НА МОРЯКА
За тежките професии, като тая на рудокопачите, има предвидена работа на смени, дневни и нощни почивки и пенсиите са след 15 годишна служба. А за моряка, който работи при много по-трудни условия и климатически несгоди, животът, на когото е денонощно изложен на риск, нищо съществено не е направено. Един моряк се пенсионира след 33 години служба, както всички канцеларски чиновници, а той даже не е осигурен, в случай на нещастие.
Вие, които сте в София, познавате красивото лятно море и не сте чували неговия бесен рев през зимата. Но ние тук във Варна знаем това много добре. Колко безсънни нощи прекарват близките на тия моряци, когато през такива страховити бури техните синове, съпрузи и братя се борят с морската стихия, за да бдят за живота на поверените им хора и за богатствата които носят. Какъв риск, каква отговорност и колко всичко това е мизерно възнаградено! Да, ний се гордеем, че българският трибагреник се развява по далечните морета, че нашите параходи разнасят  българските блага из далечни страни, за това трябва да се погрижим за тия бедни синове на народа, да им направим живота по-сносен, като ги задоволим по-добре материално. То е просто подигравка това, което получава един български комендант на параход, който освен за неговите нужди - принуден да харчи зад граница в чужда валута - трябва да се грижи за семейството си на суша, да поддържа къща, свързана с толкова много разноски, и възпитава децата си. Същото се отнася и за всички чинове.
За да се подобри тяхното положение, повече заинтересованост, а най-много човещина; а средства има и ще се намерят. Тогава няма нужда от повика:
„ОБИЧАЙТЕ МОРЕТО!“
и тем подобни, защото тия работи не стават със заповед и принуждение, те ще дойдат естествено от себе си. Тогава именно тия онеправдани моряци, тия от нашите най-добри и самоотвержени български синове, горди и с радост ще развяват българския трибагреник и българските параходи ще порят далечните морета, носейки благата на майка България“.
С голямо удоволствие дадох място и много ще се радвам ако отговорните фактори хвърлят поглед върху него.
Щабскапитан КОПЕЙКИН

Бележка на редакцията: Засега спираме публикацията само до края на писмото. Но не можем да не дадем поне малко повече информация за незаслужено забравения от морската ни общественост капитан Александър Енчев. Син е на национал-революционера Петър Енчев - един от инициаторите за създаването на Българското търговско параходно дружество (1855 - 1922 г.). Добре, че поне една улица във Варна носи неговото име! Майката на капитана е Елена Енчева (1862 - 1939 г.) - първата българка завършила Американския девически колеж в Цариград през 1882 г.
„Морски вестник“ ще представи страници от живота и дейността на капитан далечно плаване Александър Енчев със съдействието на неговия син - г-н Димитър Енчев, запазил множество снимки и архивни документи, които ще публикуваме за първи път.