НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕНИ ЗА ОСТРОВА, ОСТРОВИТЯНИТЕ И ЗА ОЩЕ МНОГО ВЛЮБЕНИ В МОРЕТО БЪЛГАРИ ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК (9)
Среща в Гибралтар
Годината е 1970. Корабът-майка „Албена“, на който бях лекар, акостира в Гибралтар. Това бе обичайно за всички кораби на „Океански риболов“, които при завръщането си в България го посещаваха поне за едно денонощие, за да може екипажът да си закупи подаръци за близките си. До нас на пристана беше може би единственият български круизен кораб за него време - „Варна“. Същият беше чартиран към някаква американска туристическа компания и бе спрял за зареждане пред предстоящото прекосяване на Атлантика. Капитанът му беше Капзамала (бел. ред.: к.д.п. Никола Георгиев Капзамалов), известен созополлия и мой приятел.
Зарадвахме се на срещата и седнахме на по едно питие по този случай с капитана на нашият кораб - „Мутата“ (Димитър Матеев Янков). В хода на разговора капитанът на „Варна“ ме помоли да му съдействам, барманката, обслужваща бара на кораба, наша обща позната, Дора Ковачева, да си закупи вечерен тоалет, какъвто нямала подходящ в гардероба й. Разбира се, аз се съгласих и тръгнахме веднага - тя, аз и един моряк - мой съученик и приятел: Иван Билюка. В Гибралтар, наред с многото магазини и бутици, най-посещаваният от българските моряци беше този на „Маноло“ - грък, знаещ достатъчно български. Бутикът му беше с огромен склад, в който имаше всичко възможно за пазаруване, както се казва „от игла до конец“ и най-важното - стока, която се продаваше необмитвана в България и наречена „марфа“.
Бързо и лесно закупихме от него вечерния тоалет на „Дорчето“ по неин избор и можехме да се приберем. Да - ама не, както казваше навремето Петко Бочаров, лека му пръст! Билюка каза: Вие си тръгвайте, а аз ще посетя едно познато кръчме, нали останаха малко долари… Капзамала ми благодари за помощта и ние трябваше да отплаваме. Часове чакахме да се прибере Билюка, за да се отлепим от кея, но той не се вясваше. Нашият капитан загуби търпение и многократно повтаряше: „Аз си знаех“… И изпрати няколко моряка, които знаеха къде да го открият, за да го доведат. Така и стана. Прибраха го - почти носен на ръце, но жив, слава Богу. И отплавахме, макар и със закъснение, за което той си получи съответното наказание, но не си спомням какво.
Д-р Иван СЪРБЯНОВ

К.д.п. Никола Георгиев Капзамалов. Още за това плаване на „Варна“ под командването на капитан Капзамалов: 24 октомври 2018 г. Един круиз на мечтите до островите Сен Пиер И Микелон (St-Pierre et Miquelon) на борда на парахода „Варна“ - 1970 г. (4)
Круизният лайнер „Варна“ в Босфора.
Корабите „Албена“ и „Китен“ в пристанището на „Океански риболов“ - Бургас.