НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ТАРИКАТИТЕ
Помня ги още от детството, от Техникума и от Морското. Имаше ги и по корабите. Без тях не може. Явно такива се раждаме - тарикати и балами.
Васил Левски със сигурност е бил от вторите... А иначе, всеки човек е изключение.
На невероятни тарикати се нагледах в последно време в лицето на най - овластените хора в държавата. Те получават ежемесечно многомилионна субсидия, за да съществуват партиите им, ще рече - за да се хранят. Ега ти менюто! Оказа се, че за последните години субсидополучателите са чопнали десетки милиони над немалката законова сума, като са успяли да натрупат огромни сметки официално в банките. Да не говорим, че към заплатите им на депутати, министри и други началници, има специални пари за облекло, приеми, сътрудници, банкети, реклама и... цветя.
С тези безсрамни тарикати ще споделя опита на соц предприятието БМФ от времето преди те да дойдат на власт, а вероятно и преди да се родят. Абсолютно забранено бе да се икономисват пари от храна и охрана на труда! Това се контролираше ежемесечно, а нарушителите биваха немедлено уволнявани и санкционирани със сума, равна на икономията. Когато БМФ ни изпрати да работим в голямите западни морски фирми, се оказа, че разходите за храна нямат лимит, а зависят от мястото на закупуване на продуктите и естествените потребности на екипажа. Извънредно месечно субсидиране пък се извършваше само при условие, че придобитите блага са крайно необходими (доказвахме го с рапорт) и ще бъдат разходвани непосредствено, окончателно и по направление, веднага след получаването им, още през текущия месец.
На още един безумен и нагъл тарикатлък станах свидетел в последните дни. Същите властимащи ме заплашват, че ако се редуцират субсидиите им, то те ще започнат да вземат пари от частни капиталисти... Господи, тези хора искат към тях да прилагаме оправдателна „презумпция за виновност”...
Всъщност, всеки ден слушам на тази тема толкова безумни, тарикатски и незаконни мнения, че спирам да им обръщам внимание, защото на края ще трябва да произнеса клишето „нали ви казах”.
Когато Наско публикува в „Морски вестник“ есето „Морякът и намазаните”, Любен Любенов (вечна му памет!) ми рече: „Номерирай го, защото барем до десет ше ги докараш!” Не обичам филмите с такава номерация, тъй като обикновено са боклуци. Случаите на успешни поредици са малко: „Терминатор“, „Умирай трудно“, „Пришълец“, „Смъртоносно желание“, но съветът на Любо си е бил съвсем на място. Ако бях сложил номер тогава, днес нямаше да измислям заглавия за новите намазани...
Много печени тарикати крадат моряшките заплати, но те са невидими, направо вълшебници, по оценка на самата власт. А какво да кажем за тарикатския отговор на омбудсманката „запълнен ми е графика”, по повод на моряшките жалби. Днес пък управляващите ме уверяват, че назначаването на тази тарикатка било изключително хуманен жест, защото тогава тя била тежко болна. Тия наистина са вълшебници!
Значи моряците, които въобще не са болни, а ограбени, нямат право на симпатия и помощ. Те на това се казва тарикат! Ама тарикат тарикату длъжност не взима. А заплата - хич! Сакън, там се не пипа! Има си шивачки и моряци за тази цел.
На управляващите ще припомня, че дори Сталин е рекъл: „Редник за генерал не сменям!” Въпросната „будсманка” дори и редник не е, а редови, известен на цялата страна тарикат, но вероятно за тях тя е генерал, защото я замениха за човешката справедливост...
Още докато редактирах текста, узнах от медиите, че госпожата законно си е взела стохиляден кредит в евро от наша банка. Теглил ли си кредит, Читателю? И имаш ли желание да си спомняш всички процедурни и финансови унижения, през които те прекарва банката. По същото време и аз теглих, но многократно по-малък кредит, при по-висока заплата от тази на девойката, но не искам дори да си спомням това...
Има стар виц за грузински джигит - тарикат, който минава на светофара все на червено, а накрая спира на зелено, защото: „Другой джигит идьот!“ Дори бандитите спазват някакъв закон на честта, за разлика от днешната официална власт...
Други тарикати от години ме занимават с „глобалния” въпрос българин или македонец е Гоце Делчев. Толкова е безумен този спор, че ми е трудно да го коментирам. Само се сещам, че пО на сметка и с лесен успех, ще ни е да водим подобен спор за Джон Атанасов, Кристо и Жорж Папазов... Пък можем в замяна да харизаме националността на Г. Димитров, В. Коларов и Кр. Раковски, на държавата, която ги създаде и хранИ.
Списанието „Ролинг Стоун” е много фръцкаво. Купувам си няколко броя от Морхед Сити през 1999-а на м/к „Сакар”. Чета с интерес статиите за музиката, а накрая, току преди музикалните чартовете, има обяви за тарикатите: щедри предложения от руски девойки, азиатски красавици, латиноуимин и сладки румънски лейдита. Голям смях падна, а после по комшийски се зачетох в румънските обяви. Въпросните „сладки лейдата” били още: добре образовани и много начетени, като очакват „съпричастност от необвързани и морални американски джентълмени, които имат влечение към женитбата”...
Борис Гребеншчиков (р 1953) в песента „Иванов” така пее за един тарикат:
„При него идват хора/ в куфарчето им - портвайн/ и после си отиват./ Само най - добрите приятели/ и очарователните дами/ остават при Иванов до сутринта”...

1957-а. Малки разходи - големи доходи! Тарикатска соц. реклама. Днес е променена само първата дума - НИКАКВИ. Реклама на субсидии.
Тарикатите в лодката никога не гребат...
Властта и Aндрешко обяви за тарикат. Ама кой да чете...
Борис Гребеншчиков с дъщеричката си в компанията на Джордж Харисън, Том Пети, Джеф Лин, Рей Купър...
Тарикатите винаги са горе...
Алис Купър: Стига, господин тарикат...
Голями тарикати ми се чинят и музикантите от т.н. алтернативна музика. Те не свирят заради парите, нито за популярност, а заради самата музика... Днес всички ги знаем: Суейд, Смитс, Нирвана, Строукс, Пиксиз. Те са по страниците на музикалните издания, където се хвалят, че не карат мерцедеси. Да, но дневната им доза наркотик чини едно БееМВе... 
Най-големи тарикати бяха пристанищните власти. Помня с ужас арабските, индийските, съветските, украинските, латиноамериканските, но не по дати и имена. Така помня само един руснак в Ростов на Дон през 2012-а. Шест часа ни проверява този човек, написа забележки и сложи изключително кратки срокове за отстраняване, а ние се уплашихме и накрая му предложихме пари. И той отказа!
На другия ден ни довърши: Прие отстранените негови забележки и предписания, след щателна проверка, и ни пусна по живо по здраво... АдДе!
Днес тарикатите  и тарикатлъците са от такива мащаби, че нито ги разбирам, нито мога да ги опиша. Огромен танкер гушнаха неотдавна родните власти (какво остава за моряшки/шивашки заплати), но не за тях ми е думата. За морските хора казусът бе пределно прост и не мога да проумея защо именно нашите специалисти по телевизора защитиха нарушаването на международните морски закони. Те можеха да си замълчат, да се направят на ударени, но нЕ - същински панфиловци, те се изправиха в защита на беззаконието. Зная и кои си замълчаха, но сигурно ще ги забравя, а тези „от телевизора” ще запомня като творци на новия тарикатлък - за много и лесни милиони. Не им е достатъчно да чопнат от някого нещо, необходимо е накрая да се изкарат благодетели и спасители на ограбения. Трудно мога да вместя мащаба на съвременния тарикатлък в размера на скромно есе.
Все по-често чувам различни варианти на лафа „а вие защо биете негрите”. Както е тръгнало, върнете и рибния ден в петък, нещо умно и полезно от онова време.
На м/к „Емона” Краси майстора направи за закуска фантастични рогчета. На обяд той ни изненада с бьоф Строганов, а за вечеря стъкми пилешки дробчета. Все мезета! Можеше да ги разреди, та всеки ден да имаме официално безплатно мезе. Добре, че в този ден бяхме на рейд пред Босфора, пък и моряшкият лаф е: ТАРИКАТ МЪЖ НЕ ПИСКА!
Трудно бих превел думата „тарикат” на друг език, вероятно е някакъв жаргон. Геният на руския рок Гребешчиков го нарича просто Иванов, а в англоезичните филми и песни срещам най - често tough guy и motherfucker. Ще завърша с един от най-известните припеви на моя любим рокаджия Алис Купър: СТИГА ВЕЧЕ, ГОСПОДИН ТАРИКАТ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк