НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ВЧЕРА КАЗАХМЕ ОКОНЧАТЕЛНО: СБОГОМ ДЕСЕТИ
ДИВИЗИОН, СБОГОМ ДЕСЕТА БРИГАДА!

Последните ни два ракетни катера: „Светкавица“ (№ 103) и „Ураган“ (№ 102) бяха откарани до корабното режище
На 29 май т.г. от Пункта за базиране Бургас с пристанищен влекач бяха откарани един след друг до корабното режище последните два български ракетни катера (или това, което е останало от тях): „Светкавица“ (№ 103) и „Ураган“ (№ 102). Така в историята отидоха последните две бойни единици от някогашния Десети дивизион, който през 2005 г. стана наследник на някогашната Десета бригада. Някогашният пирс на Десети дивизион в Атия опустя… Някъде в дъното остана самотна само „Мълния“ - ракетната корвета, за която от години не сме чували нищо и очевидно не я очаква блестящо бъдеще. А и тя отдавна не е в състава на Десети дивизион.
Преди 20 години се състоя първото събиране на редакционната колегия и авторския екип за написването и издаването на юбилейния тематичен сборник „На боен курс“, посветен на 30-годишнината от създаването на Бригадата ракетни и торпедни катери и на 50-годишнината от създаването на Дивизиона торпедни катери в българските ВМС. Имах честта да бъда научен редактор на този сборник. Помня, че първи взе думата най-старшият сред нас - контраадмирал (о.з.) Емил Станчев, командвал бригадата в годините на нейния възход. Човекът, който винаги е съумявал да овладява емоциите се, успя в началото на срещата да каже само едно изречение: „Трябва да напишем и да издадем този сборник за историята на бригадата така, както трябва, защото скоро от бригадата ще остане само история“… И спря. Настъпи неловко мълчание, защото всички присъстващи имахме същото предчувствие, но все още не смеехме да го кажем на глас. Адмиралът се оказа прав - след пет години присъствахме на последния тържествен марш на екипажите, воден от бойното знаме на бригадата, което след това бе предадено на Военноморския музей.
Корабите са като хората - раждат се и умират. И при тях никой не е вечен. Тъгата днес обаче е предизвикана от друго - цяло флотско формирование, което преди време бе част от реалната бойна мощ на Флота ни, си отива в историята и няма на кого да предаде щафетата, флаговете, традициите. Каквото и повече да кажа сега, може би ще бъде излишно. Но рано или късно ще трябва да бъде даден верен отговор на въпроса: защо без каквато и да е съпротива ликвидирахме своите подводници и своите ракетни катери? Въпросът не е само към адмиралите!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Видеоклип от тъжната процесия можете да прегледате тук.

Последната ракетна стрелба на ракетния катер „Светкавица“, 2007 г.
„Светкавица“ се прибира в базата след успешната (последна) ракетна стрелба, 2007 г.
„Ураган“ (вляво) и „Светкавица“ - последни минути преди последното отплаване, 29 май 2020 г.
Катафалката (пардон, влекачът) е вече тук, 29 май 2020 г.
Така, един след друг, съпроводени от тъжния вой на корабните сирени, ракетните ни катери отплаваха към корабното гробище (пардон, режище).