НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОТОРНИЯТ КОРАБ В БЪЛГАРИЯ ДО 1912 Г.
Преди 33 години на юбилейната научна конференция на Института по корабостроене във Варна представих доклад за внедряването на двигателите с вътрешно горене (ДВГ) в българското корабостроене и корабоплаване до средата на 30-те години на ХХ в. [1]. Причината за тази горна граница на проучването беше фактът, че през периода 1957-1987 г. в историографията, популярната литература и обществената практика беше наложен и общоприет митът, че първият плавателен съд в България, задвижван от ДВГ, бил моторната лодка „Галата”, построена през 1937 г. в Пристанищната работилница във Варна. В началото на настоящата година в интернет се появи неизвестното досега и интересно сведение за продажбата през 1920 г. на корпуса на моторната лодка „Крокодил” от българския военен флот [2]. Тази податка стана повод да предложа нова информация за ранната история на моторното задвижване на плавателни съдове у нас, т.к. обобщаващите сведения за нея са все още твърде малко в морската ни историография.
През лятото на 1890 г. в българския печат е публикувано сведение, че мичман Владимир Луцки, който по това време е български поданик и работи като специалист в Дирекцията на обществените сгради при Министерството на финансите в София, е получил белгийски и френски патент за изобретен от него „газов мотор, от газовите машини на Ото и Леноара” [3]. При това „Два важни въпроса се разрешават с новата машина, а именно: въздухоплаванието и подводното плавание” [4], [5]. Досега не съм открил първоизточници, потвърждаващи издаването на тези патенти, но пък попаднах на наличието на негов американски патент № 460241 от 17 (29) септември 1891 г. [6], [7]. Съобщението за газовия мотор на Вл. Луцки е най-ранният известен досега случай за споменаване на ДВГ в българската литература, включително и за приложение в морската техника. Два месеца по-късно в столичен вестник е поместена първата реклама за внос на газомотори в България (от Будапеща) [8]. През 1894 г. солидният „Български алманах” публикува вече и реклама на петролни двигатели с мощност до 16 к.с., подходящи за задвижване на лодки. Става дума за известната по онова време конструкция тип „Capitain”, произвеждана от фабриката „Ф. Свидерски” в Лайпциг [9, рекл., с. 67].
В края на XIX в. специалисти от Морската част във Варна положително са следили навлизането на моторното задвижване в гражданското и военното корабоплаване и ок. 1902-1905 г. капитан II ранг Пол Пишон „лично ръководел закупуването на два двигателя с вътрешно горене, които се оказали негодни за действие” [10, с. 33-34]. Тази ценна податка е известна от половин век. Още през 1987 г. изразих резервите си към отрицателната оценка на споменатата покупка, имайки предвид обстоятелството, че все пак, от историко-техническо гледище, става дума за „прогресивен опит за внедряване на челно световно постижение в областта на главното корабно задвижване. Дали и подбудите на капитан II ранг Пишон за тази злополучна доставка са били от подобно естество, не е известно” [1, с. 100]. През последните 10-12 години обаче тя е обект на спекулации в рамките на две публикации на тема „Оръжейните афери на Пол Пишон”. Доставките на П. Пишон по правило са встрани от преките ми историко-технически проучвания и от тях ме интересува изключително информацията, свързана с покупката на двата двигателя. …
    
Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.

1-2-3. Страници от литографното издание на учебника „Газови двигатели” от учебната 1902-1903 г. в Машинното училище на Флота във Варна. Дължа благодарност на дългогодишния главен уредник в НПТМ (Национален политехнически музей) в София Любов Филипова, която ми предостави тези илюстрации от учебника, съхраняван във фонда на НПТМ.