НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Преди 90 години:
ПИЛОТАЖНИТЕ И ВЛЕКАЧНИТЕ УСЛУГИ В
ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА СЕ ЗАПЛАЩАТ СЪС ЗЛАТНИ
ФРАНКОВЕ ИЛИ СЪС ЗЛАТНИ ЛЕВОВЕ

Преди 90 години: през 1930 г., в Пристанище Варна държавата ни осъществява строг контрол върху приходите и разходите на дейността, като официално е обявила тарифите за основните услуги, извършвани тук. В Държавен архив - Варна, се съхраняват документи, които ни дават информацията, че Царство България държи клиентите на пристанището да заплащат за някои от тези основни услуги в златни франкове или в златни левове.
Например за пилотажа на параход от 1000 до 2000 бруто рег. тона: 50 златни франка или 1350 лв; за пилотажа на параход от 2001 до 3000 бруто рег. тона: 70 златни франка или 1890 лв; за пилотажа на параход от 3001 бруто тона нагоре: 100 златни франка или 2700 лв. До тук нямаме работа със златни левове.
Със златни левове се заплащат влекачните услуги. За влачене (реморкаж) на кораби до 100 бруто рег. тона: 20 лв златни; от 100 до 300 бруто рег. тона: 30 лв златни; от 300 до 500 бруто рег. тона: 40 лв златни; над 500 бруто рег. тона: 60 лв златни.
Въпреки че държавата ни не разполага със сериозни средства в Пристанище Варна, тя не отдава тези дейности на концесия. Във Варна оперира само влекачът „Осъм“, построен през 1925 г. в Италия, за да действа на река Дунав, но е задържан „временно“ във Варна. Това „временно“ задържане продължава ни повече ни по-малко от 10 години… Другият влекач: „Левски“, постоянно е командирован в Пристанище Бургас.
Не по-добре стоят нещата и с пристанищните кранове (тогава наричани „биги“). Основната сила е 40-тонната парна плаваща дига (известна още като плаващ парен кран „Напредък“), придвижвана с малък пристанищен влекач, построена преди повече от 30 години. Другото повдигателно пристанищно съоръжение е 12-тонен ръчен кран, разположен върху жп вагон. В документа, който публикуваме, има интересна информация за поръчан в „Кораловаг“ 10-тонен плаващ „самодвижещ се“ кран, но върнат на производителя за увеличаване на стабилността му. В крайна сметка той е построен и след години също се превръща във ветеран на пристанищното дело у нас. В друг документ виждаме, че таксите за използване на 40-тонния кран и на 15-тонния кран се различават, което е нормално, но за тяхното използване се заплаща само в нормални (не-златни) български левове.
Атанас ПАНАЙОТОВ

Пристанище Варна през 30-те години на ХХ век. В центъра е плаващият 40-тонен парен кран („бига“) „Напредък“.
Част от официалната информация (на английски език) за пристанищните такси в морските пристанища на България към 3 юни 1930 г.
Информация за влекачите и пристанищните кранове в Пристанище Варна през 1930 г.
Парният влекач „Осъм“, сниман през 1940 г. в Пристанище Русе. През 1935 г., след като напуска Варна, влекачът е преустроен в Русе като пътнически кораб.
Информация за цената на влекачните услуги в Пристанище Варна през 1930 г.
Информация за цената на услугите, извършвани от 40-тонния и от 12-тонния кран в Пристанище Варна.