НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА МОДЕРНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И
ЕВОЛЮЦИЯТА В РАБОТАТА НА МОРСКИЯ ПИЛОТ

Ролята на морските пилоти в превозите по море и особено в корабоплаването в крайбрежните райони е изключително важна за осигуряване на безопасна експлоатация на корабите и за успешно придвижване на стоките по море. Добре известна като „изкуството на навигацията” професията на морските пилоти е отчасти занаят, отчасти наука, но можем да кажем, че знанията са необходимо, но не достатъчно условие един морски специалист да бъде добър пилот. Усещането за движението на кораба е това, което прави пилота успешен, а другият важен елемент е опитът. Дори и да притежава всичко останало, един морски пилот се нуждае от опит за да изпълнява своята работа добре и безаварийно.
Няколко десетилетия по-рано нямаше в сила Конвенция за обучение и квалификация на моряците и вахтената служба на море, международни стандарти за обучение и квалификация и задължително обучение. В днешно време имаме всички тези хартийки, изискващи от моряците да докажат, че са подходящо обучени и квалифицирани за работата, която изпълняват на корабите. Като специфична професия професията на морския пилот е от регулираните професии на море и с някои нюанси в различните държави изисква морските пилоти да имат опит на море, в повечето страни - свидетелство за правоспособност капитан далечно плаване, и специфично обучение в района на работа на пилота.
Бързото навлизане на автоматизирането в морското корабоплаване предизвиква еволюция и в професията на морски пилот. До неотдавна пилотите разчитаха на техните умения и познаването на местния район. Днес имаме електронни карти, електронни системи за определяне на мястото на кораба с висока точност и системи за контрол на движението на кораба. За съжаление всички системи по принцип имат различен дизайн и следователно различни начини на управление и контрол, което изисква ползвателите да се запознават с всяка една система. Има опити на Международната морска организация (ММО/IMO) да наложи общ стандарт за електронните карти на различните производители, наричан още „S-модел” или стандартен модел, но търговските интереси на производителите и редица други обстоятелства затрудняват осъществяването на тази идея.
От друга страна, пилотите също разработват техни средства за определяне на мястото на кораба и контрол на движението. Най-популярното средство е преносимото пилотско устройство (portable pilot unit, PPU), което в някои случаи работи независимо, а в други изисква връзка с корабните навигационни системи чрез задължителния за корабите пилотски вход/изход (pilot plug). Всички подобни средства са изключително полезни както за морските пилоти, така и за капитаните на корабите и екипа на корабните мостици. Но възможно ли е пилотите от една страна и корабните навигационни офицери от друга да се запознаят с работата на системите на другата ангажирана в управлението на кораба страна?  Капитаните на корабите и корабните навигационни офицери трябва да имат общо и специфично за конкретния кораб обучение за електронни карти и познания по системите за определяне на
„Предизвикателствата на модерните технологии са друга страна, която може да се преподава по време на обучение на симулатор“. Момент от практическо занятие с морски пилоти в тренажор на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - Варна.
Независимо от развитието на модерните технологии, класическите предизвикателства в професията на морския пилот си остават. Снимка Петър ПЕТРОВ.
К.д.п. Димитър ДИМИТРОВ
Първата страница от публикацията на капитан Димитър Димитров в юнския брой на SEAWAYS, т.г.
мястото на кораба. Трябва да са се запознали на място с конкретното на кораба навигационно оборудване и трябва да контролират движението на кораба във всеки един момент и да се намесват навреме. По принцип те нямат подготовка по използване на преносимите пилотски устройства и другите средства за определяне на мястото на кораба от морските пилоти.
Подобно е положението и при морските пилоти. Те имат обучение по използване на електронни карти, но нямат запознаване със специфичното корабно оборудване и по-специално корабните електронни карти на кораба, който пилотират. Нещо повече, двете страни нямат възможност да попълнят тази празнина при обмена на информация между пилот и капитан при качване на пилота на борда на кораба. Капитанът на кораба следва съветите на пилота без да може да разбира и ползва всички средства за навигация, които използва морския пилот. Същото е с пилота. Той не може да ползва в пълен обем всички средства за навигация на мостика  на кораба.
В добрите стари времена, когато на борда на корабите имаше хартиени карти и нямаше електронни средства за навигация, и двете страни на екипа на мостика при маневриране в пристанища и крайбрежни райони използваха визуални средства за навигация и бяха способни да използват корабните навигационни инструменти като секстани, средства за вземане на пеленги, магнитни и жиро-компаси. При навлизането на първото поколение електроника по корабите - радари, радиопеленгатори, навигационни системи „Дека“, „Лоран“ гореспоменатите проблеми започнаха да се появяват, но повечето от тези първи системи бяха за навигация в открито море, а системите, които се използваха в пристанищата като корабните радари, бяха по-опростени и лесни за запознаване и експлоатация. Или може би поколението корабоводители по това време беше свикнало да работи с тях.
С навлизането на по-сложните системи за навигация и с увеличаване на видовете им става все по-трудно корабоводителите да са запознати в детайли с всички тях. Ето защо всички участници в екипа на мостика на кораба трябва да работят заедно, „в екип”. Основният въпрос е кой е лидерът. Отговорност за движението на кораба е на капитана на кораба, но в повечето случаи той само наблюдава и контролира. В много пристанища вече морските пилоти използват като основно средство за навигация тяхно независимо от кораба преносимо пилотско устройство. Най-голямото му преимущество е, че пилотът, добре запознат със своето усттройство, може в кратко време да се ориентира в обстановката и движението на кораба. Нормално е капитанът на кораба да използва корабното навигационно оборудване и да разчита на него. Точността на работа и на двете системи е различна, но ако принципно информацията съвпада, нещата са наред. Проблемът възниква, когато има разлики. Юридически корабните системи имат приоритет в съда, когато трябва да се докаже нещо, но на практика местните средства за навигация, използвани от пилотите, са по-точни и удобни за използване. Подобна ситуация възниква, когато морските пилоти използват корабното оборудване. Пилотите трябва да са обучени за използване на електронни карти, но за да използват в пълен обем специфични електронни карти, те трябва да имат специфични знания, което е невъзможно, т.к. един пилот пилотира на ден по няколко кораба с различно оборудване. В този случай пилотът изцяло разчита на другите членове на екипа на мостика.
Защо морските пилоти и капитаните се нуждаят от цялото това ново оборудване при управлението на корабите в пристанищата? Пилотите от по-старо време са си вършили работата, изцяло разчитайки на своите умения, опит и уроците на техните учители, пилотите преди тях. Но корабите днес стават все по-големи, а развитието на пристанищната инфраструктура става с известно закъснение. Всекидневно се срещаме с нови предизвикателства поради това, че корабоплавателната индустрия натиска своите служители за намаляване на разходите на корабите в пристанищата например като маневриране на корабите с по-малко влекачи в стеснени райони. За да направят това успешно, морските специалисти използват новото оборудване, за да получат по-прецизно усещане за движението на кораба и да намалят времето за реакция. Правилата на пристанищата също се променят и корабите са принудени да маневрират при по-екстремни метеорологични условия, силни ветрове и намалена видимост.
Има прецизни системи за контрол на движението на корабите с висока точност. Но понастоящем те могат само да следят и подпомагат капитаните и пилотите. По време на маневра решенията се вземат на момента и всяко закъснение е ако не фатално, то създава опасна ситуация. Така към момента морските пилоти са хората с тяхните уникални познания и умения, които управляват корабите безопасно в пристанищата.
Успехът на цялата операция и от изключителна важност не само за морската индустрия, но също за крайбрежните райони и безопасността на населението в тях. Световната история е пълна с факти за големи бедствия с кораби, когато в крайбрежните райони околната среда е замърсена или поставена в опасност. Пожар на борда на танкер, намиращ се в околностите на голям град, може да застраши живота на хората, живеещи там поради опасност от експлозия и може да замърси околната среда с дългосрочни последствия. За да се предотврати такава опасност морската индустрия се нуждае от опитни и добре обучени моряци. Минималните стандарти за капитани и морски пилоти са регламентирани в Международната конвенция за обучение, освидетелстване и квалификация на моряците и вахтената служба на море. Но това са само минимални стандарти и всяко пристанище и крайбрежен район имат своите особености и развитие и е необходимо специфична подготовка, която може да се осъществи от местни специалисти, ангажирани в корабоплавателната индустрия. Затова обучението на морските пилоти става все по-важно.
В последните години обучението на симулатор е добро допълнение към общата подготовка на пилотите. Както в компютърните игри, пилотът може да прави аварии без някакви последствия. Може да се симулират различни сценарии с използване на влекачи, котви и и други средства за контрол на движението на корабите за да се види техния ефект. На базата на последното обучение във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, ще се постарая да споделя опита от тридневен курс „Управление на ресурсите на мостика за пилоти в екстремни метеорологични условия”.
Програмата на обучението беше направена от екип на Навигационния факултет на морската ни академия съвместно с управляващия орган на Пилотска станция - Варна на основата на анализ на риска в пилотажния район, както и в отговор на повдигнати въпроси от шипинговата индустрия за промяна на граничните метеорологични и други условия за маневриране на корабите. Обучението е част от системата за управление на качеството и съответствие с Международния стандарт за пилотски организации на Пилотска станция Варна. То започна с подробен анализ на инцидентите и рисковите събития през последните години и най-критичните условия за извършване на маневри в пилотажния район. Пристанище Варна има 64 корабни места, преминаване на три канала, шест плаващи дока, три сухи дока, фериботен комплекс и няколко терминала за обработка на генерални, течни, насипни товари, контейнери и пътници. Разнообразието от варианти за маневри изисква обучението на пилотите да включи всички съществуващи корабни места и акватории. Индустрията обикновено има възходи и спадове и понякога корабни места не се използват в продължителни периоди, което води до невъзможност да се премине обучение в тези места от някои стажант-пилоти. Възможностите на обучението на симулатор могат да запълнят тази празнина при провеждане на стажа.
Предизвикателствата на модерните технологии са друга страна, която може да се преподава по време на обучение на симулатор. Последните десетилетия корабоплаването се характеризира с цифровизация, електронизация и други процеси, предизвикали изменения в необходимите умения за придобиване в морските професии включително морските пилоти. Нашето поколение е призвано да премине от предимно използване на визуални средства за навигация към електронни, цифрови и сателитни системи. Тази промяна изисква нови умения особено в използването на компютър. По време на обучението на симулатор стана ясно, че младите колеги са доста по-успешни в използването на симулатора и осъществяването на маневрите в сравнение с по-възрастните пилоти - просто защото имат по-добри компютърни умения.
Съвместно с инструктора на симулатора се опитахме да намерим слабите страни на обучението. Най-съществена се оказа необходимостта от промяна на екраните за опериране на машината, влекачите и швартовите въжета, което отнема време, а на практика пилотът дава съвети, а другите участници в маневрата изпълняват действията едновременно. Забавянето вследствие на времето за промяна на екраните понякога се оказва фатално за успешния край на маневрата, което е практически съвет за бъдещото разработване на симулатори всички действия да се извършват от един екран.
Многото информация на един екран обаче може да влоши ориентацията и дори да направи някои средства за навигация ненужни или заблуждаващи. Незабавната готовност да се чете и използва информацията по време на пилотаж е ключов елемент и затова всички пилоти трябва да тренират своите знания и умения за използване на съвременното оборудване. Има много случаи на нежелание на морските пилоти да използват новото оборудване поради сложно включване, свързване и настройка. В действителност комбинацията от купища хартиени документи за попълване в процеса на обмен на информация между капитан и пилот и включването на преносимо пилотско устройство води до загуба на ориентация и пилотите предпочитат да разчитат на традиционните си умения и да не включват преносимите пилотски устройства просто поради липса на време. Всички тези операции могат да се тренират по време на обучение на симулатор и да се подобрят уменията на пилотите в използването на новото оборудване.
Слабата страна на симулаторите е понякога липсата в симулатора на добро покритие на пилотажния район с подробни електронни карти и друга важна навигационна информация или информация, невключена в последните версии на симулатора. Някои райони, особено в корабостроителници, се променят бързо и информацията за новопостроени кейове, други брегови съоръжения липсва на електронните карти. Обикновено това са най-сложните от гледна точка на маневриране райони и възможностите на симулатора в такива случаи са ограничени.
В заключение работтата на морския пилот остава силно зависима от личните умения и опита. Съвременните средства за навигация са полезни за да подобрят ориентирането в обстановката, но най-важни остават персоналното обучение и поведение. Обучението на симулатор играе значителна роля в запознаването и развиването на умения за използване на новото оборудване. Необходимо е по-нататъшно стандартизиране на оборудването на съвременните кораби и обучение както на капитаните така и на морските пилоти в управление на ресурсите на мостика.
01.03.2020 г.
Димитър ДИМИТРОВ,
Пилот в Пристанище Варна, капитан далечно плаване, д-р, член на Nautical Institute (associate fellow)

Бележка на редакцията на „Морски вестник“: По същата тема капитан Димитров публикува статия и в авторитетното морско списание SEAWAYS издание на The Nautical Institute, в броя му от юни т.г. Това е третата публикация на капитан Димитров в списанието.