НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЪЛГАРСКИТЕ МОРСКИ КНИГИ ДО 1930 Г.
В памет на доц. д-р Владимир Павлов
(26 май 1932 - 21 март 2020 г.)

На 1 юли 2020 г. се навършват 100 години от основаването на Българския народен морски сговор (БНМС) - най-известната и най-авторитетна морска обществена организация в българската история. Тя функционира до юни 1945 г., когато поради настъпилите в страната промени е преобразувана в Народен морски съюз и на практика престава да съществува, а след две години е и напълно ликвидирана. Вследствие на господстващата вече следдеветосептемврийска идеология БНМС е дамгосан, че „насажда шовинизъм и милитаризъм сред младежта и прокарва антиком. (антикомунистически, И.А.) курс” [1]. Повече от четири десетилетия (до ноември 1989 г.) за тази организация беше трудно да се публикува. Все още помня две неприятни случки:
- през 1981 г. редакцията на сп. „Корабостроене и корабоплаване” не се съгласи да публикува моя статия за Иван Родев (1873 - 1934 г.) - първият български инженер-корабостроител, т.к. той известно време е бил секретар на БНМС-клон Варна. В интерес на истината обаче, това идеологическо тесногръдие беше по-скоро местно (варненско) престараване. За разлика от него, през 1986 и 1987 г. две столични академични издания поместиха биографични материали за инж. Ив. Родев [2], [3];
- на научна конференция през юни 1987 г., при обсъждането на доклад на Иван Казаков (директор на Военноморския музей 1955 - 1965 г.), Вл. Павлов си позволи доблестта да твърди: „да се обявява „Морския сговор” за фашистки, неговите идеолози за фашисти, нито от докладчика е доказано, нито досега някой е излязал с мнение. […] Много лесно е да се обяви един човек, една организация за фашистки и оттам да се изведе изводът, че няма какво да се говори за принос. Ами ако наистина има някакъв принос?” [4, с. 252]. Мнението му предизвика острата реакция на докладчика: „Това, че „Морският сговор” беше разтурен като фашистка организация, смятам, че има достатъчно документи и няма какво да ги казваме” [4, с. 254]. Непосредствено след конференцията Ив. Казаков изрази недоволството си от нея и мненията, изказани в секцията ? „История на корабостроенето”, в писмо до зам.-генералния директор на ДСО „Корабостроене”, който тогава временно изпълняваше и длъжността директор на Института по корабостроене-Варна. Една от забележките му в това писмо беше, че един от участниците в конференцията в личен разговор с него, видите ли, си позволил да изтъкне основополагащия принос на видния деец на БНМС контраадмирал Сава Н. Иванов (1891 -  1958 г.) за морската библиография в България. След ноември 1989 г. се стигна до друга крайност - безкритична възхвала на ролята на БНМС в морското развитие на страната, без да се правят

Доц. д-р Владимир Павлов
(26 май 1932 - 21 март 2020 г.)
№ 478. Бележки по историята на родния флот (За младите моряци). Варна, 1915. 38 с. - НБКМ; СИ.
задълбочени и комплексни изследвания на дейността на БНМС.  
Един от съществените приноси на БНМС е основополагането на морската библиография в страната. През 1930 г., по повод на 10-годишнината на организацията, сп. „Морски сговор” помества обширна статия с преглед на морската литература (книги и периодични издания) в България от Възраждането до 1930 г. В тази статия авторът оценява приноса на БНМС за развитие на морската литература по следния начин: „Безспорен факт е, че Българският Народен Морски Сговор зароди и постави на здрави основи началото на една планомерна, сериозна и обилна морска книжовност […]. Вече не от време на време с мъртав период от няколко години, а всяка година редовно се издават по няколко книги в България, които разглеждат морски въпроси. […] Благодарение на дейността и пропагандата на Българския Народен Морски Сговор, през последните 10 години (1920 - 1930 г.) са излезли почти толкова книги с морско съдържание (80), колкото са излезли за предшествуващите 1240 години (около 100 книги)” (подч. мое, И.А.) [5, с. 6 и 12].
От 80-те години на миналия век досега издирвам сведения за българската морска литература от началото на XIX в. насам, като обхващам източниците: морски книги, статии на морска тема от непрофилни (неморски) периодични издания, морски периодични издания, морски нормативни актове (конвенции, международни договори, закони, наредби, правилници, устави), дисертации на морска тема, морски патенти, непубликувани ръкописи на морски книги. Тук предлагам нова и по-пълна библиография на българската морска книга до 1930 г. Сравнителният анализ на тази библиография с библиографията от 1930 г. дава възможност за по-обективна оценка на реалния принос на БНМС за развитието на морската книжнина в България…

С новата и по-пълна библиография на българската морска книга до 1930 г. на инж. Иван АЛЕКСИЕВ
(в PDF-формат) можете да се запознаете тук.