НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ИЗВЕСТНИТЕ
Признавам си - не съм далеч от мисълта, че днес, за да станеш известен, трябва да си участник в пошъл тиви формат, чалга певец, гей, депутат или богат. За последните две Мечо Пух ще рече, „че то е все същото”.
Искам да кажа, че някои хора са известни с хубаво, други - с лошо, а трети - просто известни.
Франк Запа не е от известните рок музиканти, пък е и труден за слушане. Името му обаче ще чуете в самото начало на една от най-известните песни в историята на рока: „Смоук он дъ уотър” на Дийп Пърпъл.
Още през 1968 г. много харесвах песента „Синдърела Рокефела”, класирана в челото на английския „топ тен”. Слушах я (тайно) на миниатюрен транзисторен радиоприемник (не мой) в Морското и много й се кефех, но така и не разбрах кой пее, защото името, което чувах, бе засукано и някак - неанглийско. Половин век по-късно, с помощта на Гугъл, открих, че изпълнителите са Естер и Аби Офарим от Израел... Чак сега разбрах и защо съм ги харесвал. Звучали са алтернативно! Съм ли бавнозагряващ? Такова обвинение би било справедливо, но нека отбележа, че пак тогава, харесвах и Джаксън Полък, и Платонов, и Стоунс, и Радичков, далеч преди да бъдат официално признати за великани и първенци в живописта, музиката и литературата.
През 1970-а се появи чудовищно успешната и известна песен „Симпати”, която промени човешките представи за музикална балада. Песента бе истински трепач (smash hit), звучеше и се продаваше по цял свят, купих си я веднага на малка плоча в изпълнение на „Стив Роуланд и Фемили дог”, и я слушах до припадък. Някой в БеГе спомена, че текстът е посветен на загиналите моряци от подводницата „Трешър”, но успехът на песента и без този факт бе зашеметяващ. Месеци по-късно разбрах, че оригиналът е на английската банда „Реър Бърд”, но за мен песента си бе все така неотразима. „Реър Бърд” не достигнаха известността на великия си хит, а по същото време имаше и американска група „Реър Ърт”, та хората ги бъркаха...
У нас на никого не му пукаше за американските подводничари, те си бяха проклети милитаристи, но аз, като истински моряк, се вълнувах от връзката между моряшкия живот и най-известната тогава рок песен. Текстът се чуваше ясно и лесно се превеждаше, скимтял съм го с китарата, но не открих и дума, посветена на колегите  моряци.
Днес вече съм се примирил, че тогава съм слушал кавър, а не оригинала, но продължавам да вярвам, че „Симпати” е песен, посветена на моряците. Ако не ми вярвате, чуйте я! 
Официално известните песни със заглавие „Симпати” се свързват преди всичко с много по-популярните „Юрая Хийп” и „Ролинг Стоунс”. Моите симпатии обаче са за песента на Реър Бърд /Фемили дог. Чуйте само един куплет от тази песен:
Днес половината човечество
Мрази останалата половина
И половината свят има
Всичката храна на света...
Мистър Най бе най-известният шофьор на такси сред екипажа на м/к „Мед Леричи” по време на двумесечния ни ремонт в завода Унитаи, някъде до Банкок, през през 2004-а. Световноизвестният курорт Патая бе на десетина километра от завода, първи отидоха до там моите хора Митко и Блажко, харесаха случайно наетия таксиджия мистър Най и го помолиха всяка вечер след 18.00 часа, да чака пред кораба. Той наистина бе добър човек, не ни клатеше в сметките, правеше по няколко рейса в почивните дни, а вечер редовно ни връщаше на кораба. Впоследствие се появи конкуренция под формата на други таксита, моторетки, моторни рикши и слонове, но цели 50 дни ние останахме верни на мистър Най.
В Параходство БМФ с известните бе най-лесно: портретите им бяха поставени още на входното стълбище към втория етаж и години наред те ни посрещаха първи при влизане във фоайето на бялата сграда. Не познавах хората от снимките (нито пък те - мен), но по някаква случайност, плавах с един от тях и мога да заявя, че неговата известност не го правеше обичан от моряците.
Ако трябва днес да направя безпристрастна класация ТОП 10 по моряшка известност за онова време, то списъкът ще изглежда горе-долу така: 1. Капитан Фос 2. Капитан Буги 3. Корси (все капитани!) 4. Пиян Пандо (електрик - от нашите!) 5. Кап. Фурнаджиев 6. Капитаните Дюлгерови (Боби Шаца и баща му) 7. Кап. Ангелията 8. Лудия Павка - най-сетне и главен механик! 9. Иван Янков - Чико, голям авер на № 2 в класацията и също капитан... 10. Кара Кольо - все капитани!
Май нито един от портретите не попадна в моята класация... Да не говорим, че ако включа и корабите в нея, то за моряците няма да има място. Ами Маноло от Гибралтар, Дона Мария от Генуа, Парцалев от Истанбул, „Балканчето” в Бургас, „Котвата” във Варна, „Онегата” в Аспарухово. О, сега се сещам за касинките, гибралтарските палта, турските кожуси, къната от арабския свят, печките „Суперсер”, часовниците „Атлантик”...
Да си известен в БМФ не бе лесна работа. Нямаше как да те „назначат” в тази класация. Искаха се акъл, знания, умения, а в много от случаите - и дупе!
Наско Ментата бе известен с онова, което значеше прякорът му. На м/к „Вола” го смъмрих, защото бе прецакал колега - моторист при смените в пристанище. „Шефе, за такъв прякор трябва да се плаща данък“... Така се оправдаваше Наско и аз разбрах, че в екипажния списък няма длъжност „известен”...
В обществото можеш да разчиташ на фалшиви

Капитана, вуйчо и Ганчо Бизона са известните по екипажен списък и стоят в центъра. Вляво от тях е наистина известният Буги, а най вдясно е корабен маргинал.
Капитан Фос (Веселин Георгиев) - начело в ТОП 10 на моряшката класация не само на Слави Пешков!
Франк Запа, който избягва да яде жълтия сняг...
Аби и Естер Офарим...
Кораб „Вола“ - снимка на известните 1976-а - Наско Танина, Марчо, Педро да Йота, Четвъртия, Наско Мустака, Кольо Таблата-прав, седнали отпред- Лъки Лучиано, Санди, авторът.
„Реър Бърд“ - несправедливо неизвестни…
Стив Роуланд и „Фемили дог“.
новини, реклама и пиар, но на кораба, за да ти викат Героя, трябва най-малкото, да се насереш в канижела след яко пиене и то в присъствието на онази част от екипажа, на която може да се вярва.
Вече писах за неуспешния опит на оня колега, който си купи тромпет и шест месеца тровИ моряците с репетициите си, за да почнат да му викат Тромпета, защото прякорът му бе „Салама”... Трябва ли да изписвам, че опитът на колегата да се „прекръсти” претърпя пълен неуспех.
Обичам да гледам добра анимация, но винаги редом с името на режисьора и художника се изписват имената на мастити холивудски актьори. Оказва се, че те участват с „глас зад кадър” и тлъста добавка в банковата сметка. И да кажеш, че иде реч за тембър от ранга на Анатоли Папанов („Ну пагади!“) или Апостол Карамитев, или Джоко Росич... Не! Съмнявам се, че и американският зрител различава тези гласове, без да вижда обожественото и лъскаво лице на своя кумир. И аз не харесвам анимационните субтитри, предпочитам добрия дублаж, за да гледам картинките, а не буквите. В световната анимация май е също като в родната чалга култура - известен си с това, че си известен!
Когато узнах, че Доналд Съдърланд е озвучил „Физика на тъгата” на Тео Ушев, изпитах тъга. Нима мой любим актьор се е хванал с този недолюбван от мен бизнес.
После се оказа, че човекът го е направил про боно, след като предварително е изгледал анимацията. На това му викам известност! И за Доналд, и за Тео, и за Господинов.
И ако опитите на Сашо Салама предизвикват усмивка и симпатия, то безумните напъни на властта да си спечели известност, буди съжаление. То не бяха рокендрол познавачи, поетични напъни и гимнастически умения, та неотдавна министърът на спорта откри изложба на свои картини. „Изложба” е добра дума за рецензия, в смисъл - излагация, излагане, резил...
А бе човек, що не си гледаш ресора, а се правиш на Митничаря Русо.
Настръхвам при мисълта какво ще стане ако всичката власт започне да рисува, композира, свири, пее и прави циганско колело за народа...
Преди дни почина един от най-известните кънтри музиканти - Кени Роджърс. През 1977 г. с м/к „Вихрен” кръстосвахме океана и бях поразен от прилепчивата известност, на която се радваше песента „Лусил”. Песента не бе баш в моя любим стил, но бе изключително вълнуваща и вдъхновяваща, особено в самотните океански преходи. При това в нея нямаше нищо романтично. Чуйте припева:
Намери кога да ми биеш шута, Лусил!
С четири гладни деца и неприбрани нивя...
Почивай в мир, Кени! Оставяш ни от коронавирус застрашени...  
Без да съм известен, си позволих да давам съвети за коронавируса. Къде ми беше акъла! А може би трябваше да предупредя, че текстът е само за никому неизвестни хора с чувство за хумор!
По темата за известните моят приятел Вальо Димитров казва: „Когато една лукова глава влезе във властта, веднага става голям праз!”
Рачко Пръдлето пък, герой на най-известния български писател, е рекъл:
ЧЕЛОВЕК ЗА ЕДНОТО КРАСНО ИМЕ ЖИВЕЙ!
А моето е:

Сл. ПЕШКОВ - моряк