НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ТАЛАНТИТЕ
Миналият век. Съветско пристанище. Български корабен механик седи в ресторант с приятели руснаци и хапва „шашлик”. Хвали ястието, а руснаците му обясняват тънкостите и величието на руската кухня. Българинът ги пита:
- А вие знаете ли какво е „чеверме”?
Руснаците отговарят с „не” и ето как нашият човек обяснява този кулинарен ритуал:
- Агньонак вземается, главами кесается („кесам” - режа на турски), кожами снемается, на шишами надевается, на два чаталами слагается и делается вращения тихими оборотами...
Истински талант бе този механик. Помня го още от Морското - свиреше добре на китара, без да слуша рокендрол и бе герой на легенди, без да е извършил или казал нещо значимо.
През 1955-а за началото на учебната година, тъкмо да тръгна в трето отделение, моята майка трябваше да замине за лечение в далечен санаториум. Татко ме взе със себе си в село Вирове, където беше учител. Селото се намираше на двайсетина километра от Мала Кутловица и като повечето села от нашия край, още не бе електрифицирано. Живеехме на квартира у добра възрастна жена и ползвахме газена лампа за осветление. Посещавах часовете на моите връстници, а татко бе даскал на съседното второ отделение.
В квартирата започнах да чета „Том Сойер”. Уж е книга за деца, има и илюстрации, а нещо ме смущава. Такава книга не бях чел. Направо ми взе акъла, но имах и несъгласия с автора. Тези несъгласия щяха да изчезнат година по - късно, когато татко ми даде да прочета „Хъкълбери Фин”, но дотогава мислех, че Марк Твен е развалил „Том Сойер”, описвайки любовните трепети на младия герой.
Един ден татко ме запозна с Мако, негов ученик, циганин и „сериен” повтаряч. Мако държеше в ръката си яйце, по-късно то щеше да се окаже сурово. Беше бос, по къси гащи и оръфан потник. Маковото семейство живееше точно до един завой на реката и многоройната челяд я бе преградила, така че пред дома им се бе образувал малък вир, вероятно оттам идваше и необичайното име на селото. Цяло лято циганите бяха се разхлаждали във водоема, дори си бяха направили лодка, а Мако вероятно е бил баш морякът на речния съд. Сезонът на водните разходки беше приключил и лодката бе прибрана на брега, но в моя чест Мако я изтегли във водата и я подкара. Досещах се, че през активния плавателен сезон Мако е бил и несменяем капитан на лодката. Тя представляваше дървено домашно корито за пране, а греблото бе лопатка за смет. Коритото не бе много „мореходно”, но Мако доста сръчно направи с него две обиколки на водния басейн, като изкусно въртеше „греблото”, после елегантно пристана пред мен и със жест ме покани и аз да направя кръгче в селския вир.
Справих се прилично, но пристанах доста непохватно пред Мако.
Помните ли яйцето в началото на този разказ? Ето защо циганинът е мълчал през цялото време - яйцето е било в устата му! Преди да се разделим Мако го извади, проби го и го изпи. Обяд, вечеря, а може би и двете.
Така се срещнах с Хъкълбери Фин от село Вирове. Той се казваше Мако, а за мен оставаше да съм Том. Без Бети, обаче!
Десетина години по-късно татко щеше да ми съобщи, че камион блъснал Мако и го убил. Семейството му останало с човек по-малко, а село Вирове - без мореплавател. Стана ми тъжно. Никой не се впечатляваше от смъртта на някакъв циганин по онова време. Днес биха го писали във вестника - за политическа пропаганда... Вижте какво става в Америка!
Помня първата си китара. Купи ми я моята сестра Надка през зимата на 1966-а. Беше модел „круша”, произведена в Казанлък. Вълнувах се при докосването й, а звукът от струните ме пренасяше в друг свят. Отначало баретата не ме интересуваха. Исках да свиря мелодии. Обикновено ползвах само първите и последни струни за инструменталите на „Шадоус” и „Северните тигри”, въпреки че трябваше доста да разхождам пръстите си по грифа.
В Морското имаше добри китаристи: Мишо Стоянов, Жиката, Владо Цанков, Моко, Табича. Всички ми бяха приятели и в тамбурашкия оркестър ми дадоха соловите струнни партии. После великодушно ме включваха и в рокгрупите, които създаваха. Свирехме кавъри на Донован, Кинкс, Битълс и Стоунс, а на мен като калпав китарист ми разрешаваха и вокалните партии. Стотици песни научих, но така и не се научих да свиря на китара. И до днес китарните виртуози са ми скучни. Вероятно от завист...

Тамбурашкия оркестър 1967 г. Табича, Мишо и Жиката вдясно са талантите. Останалите сме връзкари.
Май 1955 г., с. Вирове. Мако е по-дребният мургав юноша до татко.
Главният механик Красимир Спиров бе талантлив пианист.
Краси и неговата Красимировица!
Крис Кристофърсън - талант отвсякъде!
Палубният боцман  на м/к „Сакар” бе грузинец и се казваше Нодари Ахмедович Хундадзе. Любимият му празник бе „Триста години руска балалайка”... Доста начесто е. Кажи-речи - през ден и много вино се изпиваше при Нодари, защото „балалайката е голяма работа”, както твърдеше той. Не само от балалайки, но и от рибарлък разбираше грузинецът. Той опъваше мрежи около кораба и хващаше риба в големи количества, продаваше я на местните, а с парите купуваше вино за оня празник. Талант отвсякъде бе Нодари Ахмедович!
Голям фен съм на Джей Джей Кейл. Само не ми казвайте, че не знаете кой е. Със сигурност знаете кои са Ерик Клептън и Марк Нофлър. Доста са „откраднали” тези момчета от Кейл. Къде маниер, къде цели песни. Само едно не могат да му вземат - скромността. По-точно - антигероизмът му. Още през застойната 1976-а си купих и хиляди пъти слушах тавата „Okie”. Велик талант е Джей Джей Кейл.
Ще ви разкажа за един талант от кънтри музиката. Представете си, че Брат Пит е написал песен за Ейми Уейнхаус и тази песен е станала номер едно в света, че е бил рейнджър в американската армия, боксьор, професионален пилот на хеликоптер, войник във Виетнам... Ами, Пит щеше отдавна да е президент на САЩ. А всичко това е бил  Крис Кристофърсън. Той написа стотици песни, изпяха ги над 500 най-велики певци на нашето време, някои бяха номер едно в класациите. Крис свирИ заедно с Хендрикс на последния му концерт, свирил и пял е и с Джони Кеш, Нил Иънг, Уили Нелсън, Джони Мичъл, Джеймс Тейлър. Има получени три грамита. Играе в над 70 филма, режисирани от имена като Скорсезе, Мазурски, Пекинпа... Написал е книги...
Днес Кристофърсън (р. 1936) е на 84. Предполагм, че още пише и пее песни...
Той има и песен със заглавие „Ако не харесваш Ханк Уилямс”:
Аз изрових Боб Дилън
Аз изрових Джони Кеш
Аз мисля, че Уайлън Дженингс
Е размазващо красив
Когато слушам Джони Мичъл
Се чувствам с трева напушен
И ако не харесваш Ханк Уилямс
То, скъпа, цуни ми гъза!
Неотдавна, на 9 май почина Литъл Ричард. У нас той е толкова „известен”, че повечето вестници сбъркаха името му и никой не знаеше какъв е приносът на този талантлив човек. Стана ми тъжно. Зная, че днешните хора не са израснали с „Тути фрути” (в Кутловица й викахме „Джури фури”), „Лонг Тол Сали”, „Гуд Голи Мис Моли”, но можеха поне да си ги пуснат докато пишат некролога... Ричард Пениман не бе просто талант, той бе гений на рокендрола и велико вдъхновение за поколения рок музиканти. Гениален композитор, певец, пианист и шоумен!
Никой от родните вестници не улучи титлата на музиканта в рокендрола. В тази музика гъмжи от принцове, крале и кралици. Литъл Ричард не страдаше от излишна скромност и на концерт излизаше с корона, на която за по-сигурно пишеше „КРАЛ”...
Изключителен талант беше и машинният боцман Черното Гоче. Той знаеше всичко и можеше всичко. Е, поне така твърдеше. Когато нещо се закучеше и не можехме да се справим, Гочето казваше:
- С бой само грънци не се оправят, но това не ви го преподават в Морското, за съжаление...
Като естествено продължение звучат думите на талантливия писател, моряк и приятел Валентин Димитров:
„ЧОВЕК МОЖЕ ВСИЧКО, ДОКАТО НЕ ЗАПОЧНЕ НЕЩО...”

Сл. ПЕШКОВ - моряк