НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
РАЗМИСЛИ ЗА РАЗВИТИЕТО И ИСТОРИЯТА НА ЛЕКИТЕ
УДАРНИ СИЛИ ОТ ВОЕННИЯ  ФЛОТ НА БЪЛГАРИЯ

И по повод 70 години от създаването на 9-и отделен дивизион торпедни катери (одтка) и 50 години от създаването на 10-а бригада ракетни и торпедни катери (бртка)
                    
През 2005 г. поради спорове за принадлежност и вътрешно-икономически проблеми, бе взето решението наред с реорганизацията на Българската армия и преминаването ни към НАТО, да бъдат окончателно ликвидирани леките ударни сили на флота. Дали това е било необходимо, или не, няма да го коментирам. Бъдещето ще покаже.
Кое ме накара да напиша това?
На първо място, през летните месеци на 2020 г. се навършват две важни годишнини от историята на леките ударни сили на флота. Това са 70 г. от създаването на 9 одтка (отделен дивизион торпедни катери) и 50 г. от създаването на 10 бригада леки сили.
За историята на леките ударни сили всеки може да намери и прочете  материали в Уикипедия, в т. 3.5 от историята на Военноморските сили на България. Може да се прочете информация и в издадения през 2000 г. сборник „На боен курс”. Този тематичен сборник бе посветен на 30-годишнината от създаването на 10 бртка (бригада ракетни и торпедни катери) и 50 г. от създаването на предвестника й 9 одтка. За сега аз не съм срещнал други писания, които да дадат повече и по-подробна информация за тях. Този сборник излезе в ограничен брой. Не всеки от катерниците го има и може да го прочете.
През 1979 -1981 г. по инициатива на офицери от тогавашния политотдел на бригадата и с активното съдействие на Военноморския музей (ВММ) и лично на капитан І ранг Владимир Христакиев (командир на бригадата), на територията на флотското формирование в Созопол бе построен и открит музей на леките ударни сили. Целта беше той да спомага при провеждане на възпитателната работа с поколенията от бригадата за тяхното родолюбиво и военно-патриотично възпитание. Дял в неговото практическо реализиране имаха капитан ІІ ранг Николай Димитров и капитан-лейтенант Марин Кавалджиев. Музеят обаче бе ликвидиран с ликвидирането на бригадата. При ликвидацията му явно е проявена немарливост и в известна степен - незачитане значението на този музей. Нямам правото да оценявам дали ръководството на ВММ е знаело за това. Вероятно ръководството на базата в Атия и по-конкретно отделът за връзките с обществеността са подценили този момент. Какво е станало с материалите - никой не може да каже. Сега там може да видите само няколко дребни предмета.
Видеоматериал от момента на закриването на бригадата, направен от служилият в бригадата капитан ІІ ранг Тодор Хаджимитев, е публикуван в интернет и на сайта на бригадата.
Преди пет години, при подготовката за честването на 45 г. от създаването на бригадата, срещнахме голяма трудност. Потърсихме материали, които да използваме при онагледяване на презентацията във ВММ и се оказа, че  поради секретността на поделението, трудно може да се открият снимки и данни за историята на бригадата. Вероятно в новите политически условия
е нецелесъобразно да се споменава за тази бригада защото историята й и създаването на флота е свързана тясно с помощта на Русия и бившият СССР. Внимателният преглед на историята безапелационно показва това.
На второ място, всяка година, все повече намалява броя на живите ветерани от тези сили.
На трето място, в последните години, особено след 2004 г., в изказванията, речите и провежданите мероприятия и предавания, се забелязва тенденцията да се омаловажава нашата (на бригадата) история.
На четвърто място, отчитайки възможностите на сегашните средства за масова информация, в интерес на военно-патриотичното и родолюбивото възпитание, позволяват публикацията за историята на леките ударни сили да достигне до много повече хора.
На пето място, за приноса на офицерите командири, през този период, и особено в началото на изграждането на базата няма материал. Тези им способности проличаха при изграждането на бригадата. Трайни следи в това направление оставиха първите командири на бригадата като капитан ІІ ранг (по-късно контраадмирал) Емил Станчев и капитан І ранг Владимир Христакиев, и командирът на новосформираната тогава Техническа позиция капитан ІІІ ранг Кирил Антонов. Техническата позиция започна дейността си от чисто гола поляна. Хората спяха и работеха близо две години в полеви условия на палатки до построяването на новата сграда. …

Пълния текст на статията на о.з. капитан І ранг Кунчо УЗУНОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.

Пунктът за базиране Созопол на 10-а Бригада ракетни и торпедни катери.
„На боен курс“ (Юбилеен тематичен сборник, посветен на 30-годишнината от създаването на Бригадата ракетни и торпедни катери и на 50-годишнината от създаването на Дивизиона торпедни катери в българските Военноморски сили), ИК „Морски свят“, Варна, 2000 г.
Ракетен катер № 103 се завръща след изпълнение на задача на море. Снимка матрос Андрей КАМЕНОВ, 6 юли 2009 г.
Само тази чешма ще напомня в Пункта за базиране Бургас, че това бе последният пирс на българските ракетни катери. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ