НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КОТВА И/ИЛИ ПОДВОДЕН ПАРУС?
Как мореплавателите от ауролитната култура Варна са плавали до Аполония за медна руда
Имах щастието да участвам в намирането и изваждането на първата каменна котва (17.VІІІ.1966 г.) по нашето Черноморско крайбрежие по време на подводната археологическа експедиция под нос Калиакра оранизирана oт Военноморския музей Варна (фиг. 1). Спомням си, че нямахме никакви съмнения какво сме открили... Една година по-късно, на 2.VІІІ.1967 г. леководолазите Александър Денков и Божидар Димитров, (с които имах честта да работя), по време на подводна археологическа експедиция на Окръжния музей в Бургас намират до Созопол „два правилно одялани във формата на трапец камъка с по два симетрични отвора“. Трябвало да измине известно време, за да осъзнаят, че това са котви [2].

Фиг. 1. Първата каменна котва, извадена под водата пред българското Черноморие, на 17 август 1966 г. по време на подводната археологическа експедиция „Калиакра`66”, организирана от Военноморския музей. Личен архив на автора.
Фиг. 2. Каменна котва с два отвора, извадена около „Мигалката“ и остров Кирик (Созопол). Личен архив на автора.
Фиг. 4. Моторният катер „Аргон“, с който авторът участва в българо-съветския експеримент „Дифузия“.
* * *
На Управителен съвет на Съюза на учените Варна, докато чакахме да се съберем, за да има кворум, разказах на колега от Техническия университет как мореплавателите от ауролитната култура Варна са плавали до Аполония за медна руда. В замяна предлагали сол, изпарявана от соления извор до Провадия или готови изделия от мед. Лодката излизала от залива рано, използвайки бреговия бриз, и на платна достигали 1-2 мили пред нос Галата. Там, ако нямало подходящ вятър се оставяли да плават по повърхностното южно течение. И със скорост 1-1,5 възла за две денонощия те достигали Аполония без всякакви усилия [4].
По интересно е как са се връщали след като изтъргували солта или готовите изделия за руда в кошове. Мореплаватели излизали с бреговия бриз през източния край на протока между града и остров Кирик и достигайки открити води пред нос Колокита спускали от носа на лодката плетен кош с камъни (или руда) с едно въже или камък с два отвора с две въжета (фиг. 2) до дълбочина около 6-10 метра, където „хващали“ подводното течение с посока от юг на север и така, движейки се със същата или по-малка скорост, след две денонощия са пристигали във Варненския залив. Можели да спуснат камъка с двата отвора на дъното и да го използват като котва и като задуха морския бриз се прибирали до скелите във Варненското езеро.
За възможността да се използват подводните течения с посока от юг на север ме подсети една случка - през 1984 г. Института по океанология участваше в българо-съветския експеримент „Дифузия“. С катер „Аргон“ излизахме срещу устието на река Камчия (някъде около 43-я паралел) и изливахме в морето родамин, разтворен в метанол (спирт). В двата края на родаминовото петно спускахме вехи подобни на тези, с които рибарите си офеховат парагадите или мрежите. На дълъг бамбуков прът отдолу се обвързват с парче мрежа тежести (камъни). В другият край, на 2-2,5 метра от върха на пръта, се закрепя поплавок (пенопласт), над който на върха се окача флаг и номер. Маркирахме южният край на петното и спуснаахме веха съответно и на северния му край. Какво ни беше очудването, че въпреки вълната и повърхносното течение от север на юг вехата се движеше стабилно в обратна посока (на север). Това са регистрирали и колегите от научно-изследователския кораб „Изследовател“ при вземане на проби от петното.
Няма съмнение, че мореплавателите от културата Варна са знаели как да ползват силата на повърхносните и подводните течения. Вождът-жрец, или царят-жрец [3] e пазил златни еталони за дължина (царски лакът), за пропорции като „златното сечение“. Той е бил и пазител на познанието как и какви средства да се приложат при плаването, използвайки силата на теченията. В стремежа си да открия писмени доказателства за тази си хипотеза намерих изображение върху каменна стела от Археологическия резерват „Каменная могила“ [5], Запорожие. Там е изобразен кораб от бронзовата епоха със сърповидна форма. Двете наклонени линии под корпуса напомнят на „аксиалните кормила“ в кърмата на египетски кораб [1], датиран от периода 664-332 пр.н.е. По-интересно за нашия случай са разположените под предната част на кораба елементи, наблизо до центъра, на три точки, насочени към дъното, които могат да се оприличат на активен движител (подводен парус).
* * *
One way ticket
Едно от възможните обяснения на случая с многото намерени (някои неизвадени) котви с два отвора [2] от котвената стоянка в източната част (до вкаменената гора) и в западната - до и около „Мигалката“ (фара) и остров Кирик тези котви да са били използвани като движител (подводен парус) при влизането в Черно море през Босфора от финикийски, египетски, критски кораби, използвайки долното мраморноморско течение. При пристигането на котвените стоянки, преди влизането на пристанището (скелето) за товарене на медна руда от рудниците на Медни рид, те, от позицията да запазят „тайното знание“ или да натоварят повече руда, са оставяли тези котви-паруси на морското дъно - на обратният път не им трябвали.

Литература:
[1] Димитрова, С., 2020. Флотът на древен Египет. Космос. Бр. 5, с. 30-35.
[2] Лазаров, М. 1975. Потъналата флотилия. Изд. „Георги Бакалов“, Варна, с. 46-47.
[3] Смолянов, Х., Х. Михайлов, 2010. Тайното знание на Черноморската Атлантида. MAGOART, София, с. 84.
[4] Траянов, Т. 2016. Данни за посоката и скоростта на повърхностните течения пред Българското Черноморско крайбрежие. Известия на Съюза на учените Варна, серия „Морски науки’ 2016“, с. 56-59.
[5] Shapovalov, G. 1994. Navigation in the spiritual life of the ancient population of the Black Sea coast. Созопол. Тракия Понтика VІ.1, с. 261.

Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Фиг. 3. Изображение на кораб върху каменна стела от пещера № 6 - Археологически резерват „Каменная могила“, Запорожие.