НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА
ПОДВОДНИЦАТА „СЛАВА“ (РЕПОРТАЖ)

Като представител на поколението, родено през 90-те (наричано и като „децата на демокрацията“) досега съм нямал възможността да видя със собствените си очи истинска подводница с всички нейни механизми и системи. Вероятно това важи също за почти всички мои връстници. Мнозина днес едва ли знаят, че България е имала не една, не две, а четири подводници едновременно в състава на един дивизион.
Разпадът на Варшавския договор, възходът на либералната демокрация с принадлежащата доктрина за колективна сигурност и съкращаване на военните разходи („Краят на историята“ - по Фукуяма), както и турбулентните промени на „Прехода“, доведоха до обезценяване на военната професия в общественото съзнание. Липсата на интерес към военното дело и широко разпространената неосведоменост за капацитета на армията и на флота на България в миналото са дали отражение и върху състоянието на „Слава“. Сега подводницата е намерила пристан на единия от бреговете от плавателния канал, преминаващ през Белослав. Превръщането й в музей има шанса да се превърне в птицата Феникс и да даде едно ново начало на подводното корабоплаване в нашите ВМС.
Няма как млад човек като мен да прекоси седемте отсека на „Слава“ и види всички механизми, стрелки, надписи и др., без да се замисли за това каква отдаденост на призванието да бъдеш военен моряк е необходима, за да прекарваш дни, седмици и месеци дълбоко под водата, далече от семейство и близки. От койките в офицерските и старшинските каюти до масите в каюткомпанията и торпедните апарати - всичко на борда на „Слава“ носи усещането за неизбежната сплотеност на подводничарите.
Това ясно си проличава и в начина, по който тихо и без много шум участниците във възстановяването на „Слава“ и превръщането й в музей дават всичко от себе си. Неуморно и търпеливо - отсек по отсек, те възстановяват подводницата в автентичния й вид, за да може скоро всеки желаещ да попие от запечаталата се тук завинаги атмосфера. Те най-ясно осъзнават, както сподели г-н Данко Калчев, радетел на идеята за превръщането на „Слава“ в музей и собственик на Музея на стъклото, че дори едно от сто деца да избере пътя на военния моряк след посещение на „Слава“, това също ще бъде успех. Огромното желание на подводничарите е час по-скоро „Слава“ да може да посреща посетители в такова състояние, сякаш екипажът й ще сдава К-1 (в недалечното минало: първата курсова задача в началото на учебната година).
Усмивките по лицата демонстрират насмешката, с която подводничарите приемат недостига на финансови средства при закупуването на всичко необходимо за работата им. След 10 години борба, цяла Одисея, за да бъде „Слава“ превърната в музей, а не нарязана за скрап, във въздуха витае задоволството, че преломният момент е преминат успешно. „Слава“ вече има сигурно убежище. В очите им блести вярата, че съвсем скоро подводницата-музей ще може да посрещне своите първи посетители. Където има желание, ще се намери и начин. Волята на тези железни мъже няма как да бъде сломена. Ясен признак за нагласата и целеустремеността, с която се действа тук, на борда, е липсата на празни приказки. Тук няма да чуете такива.
Време е различните детайли и табели, прибрани за спомен поради опасенията от възможността подводницата да бъде изпратена на корабното режище, да бъдат върнати на своите места. Време е всичко да бъде грундирано, лакирано, боядисано. Торпедните апарати биват номерирани отново, като някак от само себе си това започва от седми отсек и торпеден апарат № 7.
Каузата „Слава“ намира и все по-широк отзвук в медийното пространство. Виждам как екип на Нова телевизия снима обстановката в шифърния пост и взема интервю от мичмана от запаса Цветко Цветков. Журналистите обещават да отразят и откриването на подводницата като музей.
Протича кратко съвещание на ръководството на Съюза на подводничарите в Република България (СПРБ). Набързо се обсъждат най-належащите за решаване въпроси. Докато фериботът „Белослав“ кръстосва между двата бряга на канала като натоварва и разтоварва автомобили между тях, преминава операцията по „издърпването“ на хоризонталните рули на подводницата. Идва време за обяд и почивка, преди възстановителните дейности да продължат.
Георги СТОЯНОВ -
внук и правнук на български моряци

„Слава“ на последния си пристан - на единия от бреговете на плавателния канал „Море - езеро“, преминаващ през Белослав.
Момент от операцията по „издърпването“ на хоризонталните рули на подводницата (някогашната хидравлика отдавна не работи).
По външния корпус на подводницата в кърмовата част има още много работа.
Палубата в носовата част е вече грундирана.
Поглед към Първи (носови) отсек: шест 533 мм торпедни апарата и стелажи за запасния боекомплект от торпеда.
Вместо почивка: оперативно решаване на възникналите проблеми по време на възстановителните дейности.
Такива клапани в подводницата има над 2000!
Поглед към Седми (кърмови) отсек с торпедните апарати № 7 и № 8.
Екип от Нова телевизия интервюира о.з. мичман Цветко Цветков.
Някога - боен пост, днес - работна площадка, утре - кът от подводницата-музей.
Камбузът е голям колкото една асансьорна шахта.
Комуникационна апаратура от средата на миналия век - трудно ще намерите у нас такава „колекция“.
Всяко кътче от „Слава“ се оглежда и възстановява.
Авторът (вдясно) и о.з. капитан ІІ ранг Димитър Върбанов се снимат за спомен върху входната площадка на бъдещия музей.
От автора на този репортаж: Изказвам своята благодарност към о.з. капитан ІІ ранг Димитър Върбанов за отделеното внимание и търпението, с което ми обясни устройството на подводницата, предназначението и действието на различните й системи и механизми, за сглобеността на екипажа и за отговорностите на всеки негов член по време на плаване. Благодаря също на о.з. капитан ІІ ранг Атанас Панайотов - главен редактор на „Морски вестник“, за възможността да посетя „Слава“ преди нейното откриване като музей и предоставената възможност да споделя своите впечатления с читателите на изданието.
Апелирам към всички радетели на българската морска идея, към всички хора, свързани по един или друг начин с морето, да подпомогнат превръщането на „Слава“ в музей според възможностите си. На СПРБ и подводното братство пожелавам след осъществяването на идеята „Слава“ да стане музей, да чуят и така дълго очакваната команда „По места за потапяне!“ - когато Република България се сдобие с действащи подводници. Твърдо вярвам, че държавата ни се нуждае от такива и че това ще се случи.