НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
50 ГОДИНИ ОТ ПОДВОДНИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ „ШЕЛФ І“
2. Аварията, аврал
На последната нощна вахта на 01 септември 1970 г. Марин Недев забравил да смени водата на рибките в аквариума и бе записал в дневника „06.30 ч. чучурината умря...“. Малко преди това е измерил с „Дрегера“ високо съдържание на въглероден двуокис във въздуха на подводния дом. Понеже нямахме микрокомпресор за аериране на аквариума, налагаше се да сменяме водата му по-често, вероятно повишеното съдържание на въглероден двуокис, отделян от дишането на акванавтите, е довело до повишената разтворимост на този газ във водата на аквариума и до гибелта на рибката.
Последвалите събития през деня на 01.ІХ.1970 г. отвлякоха напълно вниманието ни от състоянието на рибките в аквариума. Ето какво е записал в бордовия дневник дежурният акванавт Иван Мързаков:
„10.48 ч. Аварийно положение! Подводният дом се залюля. Скъсаха се няколко кабела. Домът се заклати, вероятно от кораба“.
Аз бях на вахта от 00.70 до 10.00 ч. и почивах в койката с лице към илюминатора срещу командния пулт. Секунди след като домът се заклати, кабелите се опънаха и се скъсаха пред очите ми. Излязоха тъмно червени искри и мехурчета. Токът угасна, но само за миг. Веднага автоматично минахме на аварийно захранване от сухи батерии - това бе една от системите, разработени в дипломната ми работа.
„11.10 ч. В дома дойде Георги Димов и донесе безжичния ултразвуков телефон „Ерус“. Траян и Марин Недев отидоха да прокарат телефонния пост от будката в дома“ - продължавда да записва Мързаков.
„11.20 ч. Възстановена връзката с повърхността чрез втора телефонна линия“.
„11.30 ч. Траян и Марин отново са навън. Пред илюминатора се люлее шлангът и едно стоманено въже“.
„11.38 ч. Марин Недев се прибира в дома, след него идва и Траян“.
„11.40 ч. Заповед от кораба да се подготвим за евакуиране с камерата - лифт“.
„12.04 ч. Последните акванавти напускат дома“.
Влязохме в камерата - лифт. Задраяхме входния люк и докладвахме за готовност за вдигане на повърхността. Когато камерата - лифт „НЙВ“ („Никола Йонков Вапцаров“) изплава на повърхността и видяхме прииждащите от югоизток големи вълни, клатенето на № 650 и усилията на моряците и осигурителите, удържащи камерата - лифт да не се блъсне в надстройките и по-късно усилията при куплирането на камерата - лифт към комингса с фланец на барокамерата, осъзнахме сериозността на положението.
Всъщност какво се беше случило? При подхождането на спомагателния кораб (водолей), донесъл прясна вода за „Юпитер“, една от четирите котви на „стоянката“ поддала, изместила се и когато към 10.45 ч. излязъл силен югоизточен вятър, не успяла да удържи кораба и той задрейфал към брега , дърпайки след себе си и подводния дом. Втората версия (според акванавта Петър Марков, който по това време бе на кораба в осигурителния екип) - една от котвите на бочките на стоянката е била спусната с много верига и „слабото“ не е било обрано, което било причина за развъртането на кораба след излизането на силния  вятър.
Захранващите, телеметричните и телефонни кабели и едно стоманено въже се скъсаха. Осигурителите успяха да дадат „слабо“ на шланговете и подаването на въздух към подводния дом не бе нарушено, въпреки че имахме предвидено и аварийно автономно захранване от големи стоманени бутилки от подводна лодка.
Ние, акванавтите от първия екипаж, вече правехме декомпресия, докато аврала по възстановяването на връзките с пулта в подводния дом продължаваше. Привечер вятърът утихна. Морето кротна и това даде възможност подводният дом да се подготви за втората мисия своевременно.
В 11.06 ч. на 02.ІХ.1970 г. вторият екипаж в състав главен старшина Петър Марков (ВМС), Никола Дуков (НИИРСО) и старшина ІІ степен Клод Рогарски (ВМС-ЛВШ) „засели“ подводния дом.
Военните нещо бързаха. Времето на вторият екипаж бе съкратено - от 2 до 4 септември 1970 г. и разочарованието на тримата акванавти бе огромно...
„За 2 спирограми и един подпис на „плочата“ (вероятно пак за вестник „Орбита“) не бяха нужни 2 месеца подготовка“ са записали в бордовия дневник на подводния дом те.
Декомпресията на акванавтите от втория екипаж даже извършихме по време на прехода от Маслен нос до Варна и те излязоха чак на 6 септември 1970 г. в базата.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Илюстрациите са от личния архив на автора
(край)

Подводен експеримент „Шелф І”, Маслен нос, септември 1970 г. На осигурителния кораб от ляво на дясно: капитан ІІ ранг Иван Кунин, капитан ІІІ ранг Владов - командир на спасителния кораб № 650, проф. полк. Кортенски (ДКНТПВО) и капитан ІІІ ранг от запаса Хари Амиорков.
Първият екипаж на подводен дом-лаборатория „Шелф І”, от ляво на дясно: Марин Недев, Траян Траянов и Иван Мързаков, получава поздравления от Любомир Клисуров.
1 септември 1970 г. На борда на аварийно-спасителния буксир „Юпитер“ (№ 650).