НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА
За благотворителното събиране на средства за Паметник на моряка трябва да измислим девиз. Аз предлагам: ПАри нема, действайте!
И в момента продължава дарителската акция за този паметник. Не се включвам активно в мероприятието единствено по естетически причини. Всъщност, дарил съм много по-голяма от изискуемата сума, за да бъдат посрещани и изпращани подобаващо дарителите в офиса на фондацията. Членовете на Клуба, които представлявах тогава, бяха от първите, които се включиха в кампанията. Насърчавам ги и ги подкрепям все още, но не мога да скрия категоричното ми несъгласие с визията на бъдещия паметник. Чета за размера на събираната сума и понякога си мисля, че за толкова много пари може и да се получи нещо наистина монументално и впечатляващо. В края на краищата моето несъгласие е от позицията ми на моряк, а не на скулптор и архитект, където с основание мога да бъда обявен за дилетант...
Живея на малка, затворена за превозни средства улица и всяка сутрин вървя по нея, за да стигна до супермаркета. Кучета тук нямаме, но котките се фраш, някои дори познавам, а други познават мен, защото периодично ги гощавам с евтини кренвирши и рибни остатъци - скромна благотворителност по сравнение с Паметника на моряка. Уличката ни Я има, Я няма двеста метра, аз съм на средата, а заради наскоро открития нов супермаркет в единия й край, опознах и лявата улична половина с паркираните коли, магазинчетата и котките. Времето застудя и една сутрин в края на последната жилищна кооперация видях симпатичен знак за човешко милосърдие и благотворителност. Върху ниското електрическо табло хванато за стената, бе поставен луксозен кашон с изрязан входен отвор, през който се виждаше мека постелка за пода и хавлиени кърпи за стените. В основата на елтаблото имаше паничка с вода. Всяка сутрин виждах черна котка, която се излежаваше в кашона. При преминаването ми животното се падаше някъде на височината на моето рамо и всеки път, като срещнех светещия котешки поглед, аз изпълнявах няколко вентроложки жални мяукания, но котката нито веднъж не реагира. Една сутрин „ококорената“ отсъстваше от жилището си и на връщане я изчаках край кашона, дори мяукнах изразително няколко пъти, но никой не отговори. В следващите дни видях вътре в кашона котешка храна, дори и деликатеси се появиха, но котката липсваше. Ежедневно оглеждах улицата, мяуках изразително, дори надзъртах под паркираните коли, но не открих обитателката на кокетния кашон. За късмет времето се затопли и предположих, че познайницата ми вече кръстосва съседните улици. После пак застудя, но котката така и не се появи. Тогава някой изхвърли храната от кашона, а на стената му бе закачен лист от тетрадка и с детски момичешки почерк написано: „Моля не оставяйте храна вътре в къщичката. Замърсява се и котето не може да я ползва. Благодаря!”
В първите дни след изчезването на котката, която се оказа коте, си мислех, че аз съм го прогонил с вентроложкото мяукане, но сега зная, че котките не спят върху храната си. При хората е по-различно.
Преди много години бащата на моряка Атанас Н. Николов, докато си седял в кварталната кръчма, видял на съседна маса самотен негър (!) в униформа на курсант от Морско училище. Впечатлен от видяното и изпълнен със съчувствие към самотния младеж, насковият баща поканил момчето на своята маса, викнал му „едно от същото” и си поприказвали. В дните за отпуска двамата редовно се срещали в кръчмата, станало ясно, че тъмнокожият моряк се казва Антонио и е от Мозамбик. След време Антонио бил поканен в насковия дом, който се намирал недалеч от кръчмата, в самия център на Варна. Наско и брат му се сприятелили със своя връстник и в следващите години африканецът станал неофициален член на семейството им.
Една вечер, скоро след като изпратили мургавия курсант, наскови чули тревожно тропане по вратата. Оказало се, че това е самият Антонио, който развълнувано повтарял „ножата, ножата”, а като му станало ясно, че не го разбират, влязъл в стаята, почнал да тършува и накрая открил курсантския си нож, забравен след почерпката.
Наско и брат му така и не успявали да произнесат мозамбикското фамилно име на приятеля си, затова веднага го кръстили Антонио Ножата. Така го помнят и до днес, а и на мен ми звучи доста африкански... 
Антонио завършил Морското, заминал за родния Мозамбик и няколко пъти си писали с бащата на Наско. Днес насковите родители вече ги няма, но споменът за Ножата често спохожда двамата братя. Когато споделиха историята с мен, се замислих  за българската граматическа недосетливост. Антонио непрекъснато е чувал „дай ножа”, пази ножа” и „къде е ножа”, поради което е решил, че „нож” е съществително от женски род, като болшинството думи с окончание на „а”. Затова в онази тревожна нощ е членувал съществителното, предвид важността на курсантския нож и съвсем правилно е поставил членът „та”, тъй като жена, ваза, врата, кола и много подобни, са все съществителни от женски род...
И по широкия свят хората обичат да вършат благотворителност за моряците, особено в англо и френскоезичните държави, където корабоплаването има древни и здрави традиции. В Англия, Америка и Канада най редовно благотворителни организации или просто добри хора носят на кораба топли дрехи, домашно приготвени сладки и местни сувенири за моряците.
През 1976 г. се наложи да оставим в болница някъде в Южна Франция третия механик Марио Пировски, който си бе наранил сериозно крака при ремонт на корабния дизелгенератор. На връщане от Мурманск си прибрахме механика на борда на м/к „Вола” и започнахме да го оплакваме за скуката, която го е съпътствала през двуседмичното му отсъствие от корабоплаването. Нищо подобно, успокои ни Марио. Още на втория ден в стаята му влезли две достопочтени дами и се представили като членки на местния фен клуб на плаващите моряци. Съпрузите и синовете им също били моряци и всички дами от

1899-а! Благотворителност в Русия. Художникът е Бакст!
1973-а. Такива писма ми пишеше моят приятел...
1973-а. Елвис благотворително в Хавай.
2010-а. Атанас Н. Николов и капитан Костов благотворително  почистват бъдещия моряшки клуб.
2016-а. „Ролинг Стоунс“ благотворително в Хавана.
2020-а. Подкрепете фондация „Морски съдби!“ Сл. Пешков - моряк.
Знамето на Мозамбик - калашник и мотика!
градчето с подобна съдба (а те били доста) членували в клуба. Когато научили, че в градската болница е настанен за лечение пострадал чуждестранен моряк, веднага довтасали. Поинтересували се от какво има нужда нашият човек, решили дребните му проблеми, а в следващите дни непрекъснато (вероятно по график и на смени) морякът Пировски имал посещения от представителки на моряшкия фенклуб. Марио обичаше да чете книги и изчел всичко, което му носели жените, позатруднили го пайовете и курабиите, с които го дарявали, но и с това се справил. Дължа да отбележа, че Марио беше печен моряк, а един негов съсед в София ми е разказвал, че когато бил малък, златокосият къдрушко бил най-обичното дете в махалата. По времето, когато го оставихме във френската болница, той бе поолисял, но сега като се замисля, този моряк имаше наистина много богоугодна физиономия...
В рокмузиката благотворителността е нещо естествено и се случва непрекъснато. Неотдавна „Ролинг Стоунс” свириха „про боно” за жителите на Куба, но аз помня едно велико благотворително рок събитие, на което станах неволен „свидетел” през 1973-а. Бяхме на ремонт с пасажера „Варна” в Италия и знаехме, че за пръв път в музикалната история един концерт ще се излъчва от сателит едновременно в цял свят. Концертът бе на Елвис Пресли в Хавай, входът бе свободен и хората можеха да заплатят каквато си искат сума, за да присъстват на събитието, а събраните пари щяха да отидат за борбата с рака в този щат. Аз, естествено, бях на първия ред пред телевизора, но по едно време се озърнах и видях, че всички заводски работници също са в салета. Един от най-големите заводи в Европа бе спрял работа в чест на рокендрола и благотворителността...
Изписвах бавно този текст, като всеки ден преминавах двукратно покрай кашона, с надежда да зърна котето, да го поздравя вентроложки и своевременно да ви информирам, че то отново се радва на нашата щедрост...
Не зърнах повече котето от нашата улица, но си мисля, че ако то можеше да пише, върху кашона отдавна щеше да се чете: АМАН ОТ БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ!
За успокоение на читателите ще напиша, че неотдавна съзрях въпросното коте в съседния на кашона гараж. То се бе „обзавело” с кокетна къщичка с всички екстри. Тук един мой адаш от кораб „Плана” щеше да каже: НА СЛАДКО КОТЕ И МАЛКА СМЕТКА, ВСЕКИ НАЛИТА...
Моят приятел Къки, доктор по професия, често ми цитираше думите на средновековния арабски лекар Ал Иби Ахмед:
„Излизайки от своя дом ще срещна един от тримата: По-добър от мен: това ще бъде ден на усъвършенстване.
Равен на мен: това ще бъде повод за спорове.
По-слабо подготвен от мен: това ще бъде ИЗПИТАНИЕ ЗА ЩЕДРОСТ.”
Доктор Кръстьо Крумов Кръстев - Къки беше и си остана моят най-добър и най - щедър приятел!

Сл. ПЕШКОВ - моряк