НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И МОРЯЧКИТЕ
Човечеството се дели на мъже и жени. До неотдавна това бе банален биологичен факт, после се появиха женоподобни мъже и мъжеподобни жени, движението „Ми ту”, и официалното факултативно деление от миналото отиде по дяволите. Преди беше лесно: ковьорчета шиеше жената, а морякът винаги бе мъж. Постепенно се пръкнаха мъже моделиери и жени пилоти. Моряците се предадоха последни...
В Морското училище жените бяха толкова малко, че нямаше как да не ги познаваме. Те бяха даскалици, лаборантки, библиотекарки и се радваха на тотално внимание от офицери и курсанти, които най - често ги омъжваха за себе си.
Днес е различно. Както казва морякът Валентин Димитров, сега най-много са кавалерите на ... ордени и медали.
Ангелина Балтова ми е съвипускничка (или съвипускник?) от ВНВМУ. Тя придружИ ротния тамбурашки оркестър по време на един гастрол в Пловдив през пролетта на 1967-а и поради това, тогава в града под тепетата ние изглеждахме много по-красиви. От снимките виждам, че са й кавалерствали „джентълмените” Ники Събев и Мишо Стоянов. И двамата в знак на съпричастност са свалили баретите си като нея. Учете се на кавалерство от нашия випуск, Вальо!
Не съм плавал с Ангелина след завършване на Училището, защото тя бе пО аверка с випуска на Валентин Димитров, но онези, които са го правили, споделяха, че тя е скромен и работлив капитан. Ще добавя само, че от срещите ми в Морското и съвместното пътешествие до Пловдив, помня това момиче като наистина скромен, та дори срамежлив човек, нещо нетипично за момичетата с подобна слава по онова време. При това нейната тиха скромност бе чаровна по един нов и несрещан от мен начин. Нали сме от випуск Ленински! Скромно - по ленински бе нашият девиз...
Ангелина Балтова е особен спомен в паметта ми: Тя ми се струваше очарователна, без да бях обсебен от нея и това е един закъснял комплимент от съвипускник - ленинец...
С Янка Железова изкарах десетина дни на борда на м/к „Васил Друмев” през 1972-а, докато товарехме на кея във Варна, но Корсара нещо не я хареса и рейса го правихме без нея. За щастие на нейно място ни пратиха колоритния перничанин Милчо Вазов и скоро забравихме за Янка. Само Сашо Арапчев от време на време разказваше как се е разтреперила брадата на Корси, когато една сутрин заварил дежурната помощничка да спи пияна на линолеума в канижела. Никола Радев пък подхвърляше шеговити писателски реплики за този конфликт. Той го правеше най-често по време на храна, но Капитана нито веднъж не реагира вербално. Кольо Радев вероятно е знаел нещо повече, защото веднага след завръщането ни от Куба, ни пратиха Снежка за камериерка... Е, Снежа не пиеше, но речникът й бе заимстван от най-цветистия моряшки лексикон. Цяла година изкара това момиче с нас, някои от солените й лафове се превърнаха в моряшки евъргрийн, но брадата на Корси нито веднъж не затрепери заради нея, защото като човек тя бе честна, работлива и точна, а и не се търкаляше по канижела. На Янка Железова просто не й провървя, пък и никой от екипажа не каза лоша дума за нея, а литературните импровизации на Никола Радев бяха по моряшки солени, но колегиални и щадящи женското достойнство на девойката...
Приятелите, които плаваха с нея след това, разказваха наистина юнашки истории с нейно участие. Признавам, че родното морячество я харесваше и й се възхищаваше, защото в постъпките й имаше не само смелост, но и артистизъм, и усмивка... Последният си, трагичен (и малко мистериозен) рейс тя направи с моя приятел капитан Кико Петров, като Янка му бе старпом. Кико ми е разказвал само хубави неща за нея. Тя дори се подложи на строга антиалкохолна терапия и последната година пиеше единствено билки и отвари по рецепти на Кико.
Още на парните кораби в БМФ се появиха жени. Прави чест на Параходството, че момичетата бяха не само камериерки и готвачки, а и капитани, и механици. Жените, с които плавах на корабите „Родопи“, „Рила“, „Руен“, „Осогово“, „Варна“, „Вола“, „Вежен“, „Богдан“, „Стара планина“, бяха добри моряци, а понякога по-печени и от нас мъжете...
Още на първия ми кораб - параходът „Родопи”, имаше жена, а капитан бе Фоса, но не съм бил свидетел на случката как той я успокоява, за това, че някой от екипажа я нарекъл курва. Знаете лафа на Фоса „те и за мен казват, че съм пияница, ама аз такъв ли съм...” После на мястото на Фоса дойде друг капитан и девойката престана да му се жалва, може би защото той наистина беше пияница.
На м/к „Богдан” в порт Бердянск митничарите гепиха един моряк с „незаконни” (недекларирани) рубли - сериозно престъпление за онова време. Отведоха го за разпит в Управлението, за да обясни произхода на парите, а капитана изпрати вуйчо за преводач и съпорт. Последната дума е много модерна днес! След завръщането им на кораба, първият помощник обяви провинения моряк за неадекватен, защото заявил, че рублите му били дадени от някаква врачка... После марфаджията ни обясни, че е казал „лекарка”...
На руски лекарка е „врач”, а в разговорния език - врачиха, ама кой да му каже на нашия човек. Пусти мъжки шовинизъм.
В руския, а и в българския език, за много от професиите думите са само в мъжки род, макар, че ги упражняват и много жени. Вече споменах „лекар”, но това се отнася и за „шофьор”, „инженер”, „строител”. Ще спомена, че и всички воински звания са в мъжки род. Засрамете се, Наско! Подобно е положението и в английския, но там тарикатите поставят едно „ши” пред проблемните думи...
У нас когато чуем думите „меценат”, „собственик” и „моряк”, ние винаги си представяме мъж, въпреки, че и доста жени работят тези професии. Просто животът се е променил, но думите са останали. И днес спортните игри са разделени по сложност: едни за мъже, други за жени, а трети за смесени... Човечеството дотолкова се е увлякло по половата сегрегация, че очевадно фалшивите граници постепенно са се оказали непробиваеми. Затова ние моряците наричахме помежду си Янка капитанка, а Бистра - механичка.
С първия бъдещ главен механик Бистра Кунева бяхме авери още от Морското. Нейните предпочитания бяха към съседния випуск на „сомчетата”, които пък бяха мои авери. Девойките все „прескачат” нашия випуск... На м/к „Вежен” я заварих втори механик и почти година изкарахме заедно. Сестра й вече бе омъжена за мой съвипускник и приятел, а „сомчетата” Киро Мигача, Нелко Славов, Гибона и Гъсо бяха наши общи авери още когато тя бе в МеИто, а ние - остригани курсанти от Морското. В Техническия университет пък Бистра бе в един курс с Коцето Алтъпармаков - все от нашия випуск.
И до днес с Бистра Кунева сме приятели, но докато някои от нас поомекнаха, тя е все така по моряшки директна и безцеремонна. Е, вече няма да каже „Като му шибна един на тоя моторист и ще се научи да си гледа вахтата”, но то е само защото не сме на кораб. Признавам, че като лексика и поведение, тя е пО моряк от мен към днешна дата. Затова ми е приятно да си говорим понякога, за да се изкефя когато Бистра изтърве за някои познати, че по корабите работят „едно към гьотере”, а други са „дупе и гащи”. От друга страна, трябва да призная, че никога не съм я чул да псува, което автоматично я поставя в по-добрата част от морячеството.
Плавал съм с повече от десет морячки и всичките помня с добро, което не може да кажа за всички мъже - моряци. Нямам обяснение за този факт, а Бистра, Бина, Дора, Вили, Янка, Снежка и тези, чиито имена съм забравил, ще помня винаги като по-красивата част от морячеството.
Ще си позволя да измисля един мъжки моряшки каламбур за жените.
МЯСТОТО НА ЖЕНАТА Е НА МОСТИКА ... НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Главният механик Бистра Кунева, снимката е от кадровото й досие в Параходство БМФ.
1967 г., Пловдив. Ангелина Балтова и ротният тамбурашки оркестър на випуск „Ленински“.
1977 г. Янка Железова прави поредния щурмански разчет.
1970 г. Дипломата на Ангелина Балтова.
1972 г. Ангелина Балтова и част от екипажа на м/к „Габрово“.
1980 г. Ангелина Балтова на вахта.
1992 г. Това не е надгробен паметник на Янка Железова. Това се вижда на гърба на надгробния паметник на баща й…
1976 г. Янка Железова излиза на летния мостик.