НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
По повод Деня на независимостта: Отново за яхтата „Крум“ от Дунавската флотилия
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА
„МОРСКИ ВЕСТНИК“!
Известен е фактът, че решението за обявяването на независимостта на България е взето по време на заседанието на Министерския съвет през нощта на 21 септември 1908 г. на борда на яхтата „Крум“, позиционирана в Русе, от състава на Дунавската флотилия. Това става в присъствието на княз Фердинанд І.
Защо точно на борда на „Крум“?
Първият аргумент, породен от логиката, е този, че параходът „Голубчик“ (по-късно „Крум“) е с най-сериозни изяви в логистичната операция (казано на съвременен език) за снабдяването на обсадената Видинска крепост по време на Сръбско-Българската война (1885 г.). Всеки, който е чел тази част от военноморската ни история, знае, че под командването на мичман Владимир Луцки, екипажът на кораба използва всевъзможни военни хитрости и под носа на сръбските батареи безпроблемно доставя необходимите боеприпаси и продоволствия за защитниците на крепостта. Затова командирът на Видинската крепост откача своя орден „За храброст“ от своя мундир и публично го закача върху тужурката на флотския офицер.
Сериозен аргумент, но едва ли той е натежал при вземането на решението кой от параходите да бъде домакин на заседанието на Министерския съвет. Колкото и да е прославен, „Крум“ е построен през 1858 г. (в Нюкясъл, Великобритания) и по това време е на почетната 50-годишна възраст. При това е построен като товарен кораб и след това преоборудван като военен. По това време на служба в Дунавската флотилия е и параходът (също яхта) „Александър І“, построен през 1883 г. (в Марсилия, Франция). „Александър І“ е сред най-представителните и най-бързите кораби по долното течение на река Дунав. Поръчан е от българското правителство като представителна княжеска яхта, а във военно време е предвидено да бъде използван като минен заградител и военен транспорт. „Александър І“ също има достойно участие в Сръбско-Българската война (1885 г.) - като транспортен кораб превозва войски, муниции и провизии. Тогава?
Тогава в ход влиза най-нелогичният (на пръв поглед), но най-тежкият тогава аргумент: суетността на княз Фердинанд І, който в никакъв случай не иска да бъде сравняван с първия български владетел след Освобождението: княз Александър І Батенберг, чието име е вече в българската история с акта на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. А следващият важен акт е обявяването на независимостта и всичко, свързано с княз Александър І Батенберг, отдавна дразни княз Фердинанд І. А името на хан Крум е директна препратка към величието на Българската империя, макар и в много далечни времена. Има сведения, че тогавашното флотско командване предвидливо (или по заповед) е прехвърлило част от оборудването на „Александър І“ на борда на „Крум“. Вероятно това не е станало инцидентно. В книгата на капитан І ранг Чони Чонев „Военноморският флот на България / Bulgarian Navy“ (2005 г.) има публикувана малка снимка с не

Параходът „Крум“, нарисуван от Красимир АНГЕЛОВ, Русе. Графиката първо е публикувана в изданието на ВМС „Морски преглед“. Оригиналът се съхранява в „Морски вестник“.
Високите мачти на потопения „Крум“ са се извисявали самотно  над повърхността на реката, юли – август 1913 г. Част от снимката, чийто автор е капитан Йохан АЙЛИНГСФЕЛД (Johann EILINGSFELD) от австрийското параходство DDSG – свидетел на това необичайно за него събитие. Колекция на инж. Николай ГЕНЧЕВ, Русе.
Снимка на „Голубчик“, разпространявана в руски сайтове. http://www.retroflot.com/
Дори само носовото украшение на яхтата „Александър І“ е достатъчно доказателство за разликата в класите, в сравнение с „Крум“. Носовото украшение е част от експозицията на Военноморския музей.
Щурвалът на „Александър І“ в старата експозиция на Военноморския музей. Той е изложен и в новата експозиция на музея.
особено качествено изображение на „Крум“. Но на нея ясно личи, че корпусът на яхтата е боядисан в бяло, а на всички останали снимки корпусът на парахода е черен. Затова Чонев е написал текст под тази снимка: „Параходът „Голубчик“ като яхта на княза“. Но на кой княз? „Голубчик“ става „Крум“ през 1887 г., а „Александър І“ е доставен през 1883 г. ...
Така или иначе, яхтата „Крум“ става VІР-корабът на Дунавската флотилия. В края на краищата, заседанието на Министерския съвет е през нощта, а тогава външният блясък може да отстъпи на блясъка на вътрешния интериор.
Уви, домакинството на „Крум“ на този важен момент не носи никакви „дивиденти“ на военния ни флот. В монографията на Владимир Павлов (по-късно доц. д-р) от 1970 г. „Развитие на българския Военноморски флот 1897 - 1913 г.“ е посочено, че много скоро - на 12 декември 1908 г. в Народното събрание е обявено, че е постъпило предложение на горнооряховски депутат от управляващата партия за зачеркването на флота от списъка на българските въоръжени сили. Под това предложение се подписват 51 депутати, предимно от Демократическата партия и БЗНС…
Почти пет години след заседанието на Министерския съвет на борда на „Крум“ идва ред на най-печалната страница както от неговата, така и от историята на Дунавската флотилия. По нареждане на Главната квартира, утвърдено от цар Фердинанд І, корабите от флотилията са потопени пред устието на река Русенски Лом, за да не попаднат в ръцете на румънците. Това ритуално погребение се случва на 2 юли 1913 г., пред стеклото се на брега русенско гражданство. Два месеца по-късно започва изваждането им, но корпусът на „Крум“ е вече неподходящ за военен кораб и той е предаден на Русенското пристанищно управление, а скоро след това - през 1914 г., бракуван…
Благодарение на съдействието на инж. Николай Генчев - читател, приятел и автор на „Морски вестник“ от Русе, можем да покажем този тъжен финал. Представяме ви част от снимката, чийто автор е капитан Йохан Айлингсфелд (Johann Eilingsfeld) от австрийското параходство DDSG - свидетел на това необичайно за него събитие. Другата част от снимката не се отнася до „Крум“, но и нея ще ви я представим при подходящ повод.
Апропо, по времето, когато „Голубчик“ е предаден на България, в състава на руското търговско корабоплаване остава друг „Голубчик“ - товарен кораб със същото име, но построен през 1879 г. в заводите на Ф. Шихау, Елбинг, Данциг (стр. № 153) - тогава в Германия, по поръчка на руската компания Horodnin & Co, от Новогеоргиевск (http://oceania.pbworks.com/) След Втората световна война и Данциг, и Новогеоргиевск са вече в пределите на Полша и вероятно колегите изследователи от Полша знаят повече за съдбата му.
Атанас ПАНАЙОТОВ