НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЛАВАНЕ С НИК „9 СЕПТЕМВРИ“: БЪЧВИ С МАСЛИНИ
През май 1972 г. Яни Андонакиев, капитан на научно-изследователския кораб „9 септември“ на Института по рибно стопанство и океанография - Варна, беше „надушил“ нещо интересно. От Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК) - Варна, научил, че между Каварна и местността Дълбока гръцки кораб заседнал в мъглата. За да се снеме от „плен“, се наложило да хвърлят част от товара - бъчви с маслини, зад борд. Идва той в Инситута и право при нас - в „Лаборатория подводни изследвания и океанографски прибори“. След като разказа какво е научил от ДИК, предложи:
- Хайде да направим нещо, момчета! Така ли ще оставим стоката на морското дъно?
Започнахме да мислим как да осъществим плаването до указания район. Великият комбинатор н.с. инж. Георги Вълчанов отиде при ст.н.с. Вяра Петрова - Караджова, - тя изследваше разпространението на ценното водорасло цистозира барбата (Cystoseira barbata) по северното ни Черноморие и я помоли да съчетаем полезното с приятното. Тя се съгласи и плаването до Каварна беше „облечено“ в научна форма. Започнахме да пълним аквалангите, да стягаме неопреновите костюми, личните комплекти. Естествено, взехме и рамката (50 х 50 см), която поставяхме над изследваното място, подводния фотобокс, торбичките за пробите. От Варна отплавахме много рано на другия ден, за да използваме деня-най-рационално.
На предполагаемото място, където можеха да са бъчвите с маслини, Барба Яни беше голям створаджия, корабът хвърли котва. Течението го обърна успоредно на брега с носа към местността Дълбока. По указания на капитана приготовленията за спускане на лодката, самото спускане, товаренето на аквалангите и леководолазите в нея трябваше да става от десния борд, за да не ни гледат много от брега. В далечината се виждаха рибарските хижи на Каварна, на Зелени нос. Две рибарски лодки бяха в морето още по-близо от рибарските хижи.
На предполагаемото място първи влезе Илия Кръстев. Търси, търси изсмука въздуха от акваланга си - от буретата с маслини ни следа. Втори влязох аз. Тъкмо бях слязал на дъното и разпъвах въже за кръгово търсене, като по въжето на буя ми сигнализират да изплувам.
„Какво се е случило?“ - питам се аз и изплувам.
Оказа се, че въпреки всичките „мерки за секретност“ единият от рибарите от двете лодки гледал, гледал и се досетил какво търсим. Дошъл със сеферката си до нашата лодка и попитал:
- Бъчвите с маслините ли търсите? Не са тук, по към Сазлъ дере* e мястото, където заседна гъркът! - и посочил с ръка посоката.
Туй рибарското съсловие по цял свят е едно и също. Особено що се отнася до ориентиране.по местни белези - скали (бялата скала), сазлъци, особени дървета (кривото дърво), (пушеци, облаци - шегувам се), по-далечни ориентири - вишки, комини, могили, просеки - определят мястото с голяма точност.
При търсенето на атомната бомба, изтървана от американски бомбардировач на 17.І.1966 г. при Паломарес (пред испанския бряг.на Средиземно море), е имало подобна ситуация. Американски кораби, включително батискафите „Алюминаут“ и „Алвин“, търсят три месеца безуспешно. На 15 март идва рибарско корабче и капитанът** му, свидетел на катастрофата, казва къде точно да търсят бомбата. „Алвин“ се спуска и на дълбочина 777 метра вижда и маркира с акустичен маяк парашута на бомбата.
Че и нашата работа - преместваме се тридесетина метра в указаната от рибаря посока, спускам се аз под водата и не след дълго, като правя втория кръг на кръгово търсене, намирам първото буре с маслини. Завързвам края на въжето на буя за бурето и излизам да съобщя за находката. Вземам въже от лодката. Бъчва не може да се завърже по друг начин освен с бъчвен възел. Давам сигнал да я издърпат на повърхността. Колята, боцмана на „девятката“, гребе към мористия борт на кораба, за да не ни гледат от брега. Вдигането на бурето от дъното до повърхността е лесна работа, но от повърхността до борда включват винча и стрелата. Спускат бурето с маслините на палубата и механикът на кораба включва помпата. Измиват го със силна струя вода и боцманът, който вече се е качил на борда, раздънва с чук капака му. Аз съм във водата, хванал съм се за лодката и чувам:
- А-а ... маслините миришат на тиня!
Ентусиазмът угасва. Барба Яни Андонакиев обаче предлага план:
- Дайте да извадим още три-четири бурета, може да има и по-запазени. Пък плавайки за Варна ще промием маслините с морска вода. Ше измием едно буре и ще направим в него нова саламура.
Предложението изглежда разумно и се приема от всички. Изваждаме още четири бурета, пак с „мерките за секретност“. Едното се оказа много разбито, много тиня бе проникнала вътре и го хвърляме обратно на морското дъно.
След като осигуряваме работа на екипажа по промиването на маслините с водна струя, ние отиваме с лодката на по-плиткото за изпълнение на научната програма на плаването - изследване на разпространението на ценното водорасло. Намирам плоски камъни, обрасли с цистозира барбата, спускат ми рамката, фотографирам и вземам проби от обхват (1/4 кв. метра) под рамката. Преместваме се още няколко пъти в посока на местността Дълбока и повтарям процедурата. Няма повече въздух в акваланга ми и трябва да изплувам.
Плавайки към Варна, както беше предложил капитанът, промиваме маслините и ги прехвърляме в две добре измити бурета с нова саламура.
След около седмица ни викат на кораба да си вземем пая.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ

Илюстрации: Христо Н. БОТЕВ / De Botte       

*Сазлъ дере - малка река (дере), чието устие е обрастло с тръстика.
**Франциско Симо - Ортис.