НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПИСМА НА КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ
АЛЕКСАНДЪР ЕНЧЕВ ОТ ГОЛЯМОТО ГОРЧИВО
ЕЗЕРО (1969 Г.) - 1

Необходимо предисловие от главния редактор:
Капитан далечно плаване Александър Петров Енчев (22 юли 1899 г. - 7 октомври 1977 г.) е една незаслужено забравена личност от историята на нашето морско и речно корабоплаване, и пристанищно дело. Вече споменахме неговото име и писмото му до редакцията на в. „Слово“ от 1936 г. по повод празника на труда 1 май (http://morskivestnik.com). От неговия личен архив ползвахме оригиналното разписание за действията на екипажа на първия ни параход с името „Родина“ при водна тревога (http://morskivestnik.com).
Александър Енчев е роден във Варна, в семейството на Петър Енчев (1855 - 1922 г.) - национал-революционер, апостол и секретар на ІІІ-я Български централен революционен комитет в Букурещ (1875-1876 г.), и другар на Христо Ботев. Изключително богатата биография на баща му е достойна за телевизионен сериал, но нека не пропуснем да споменем още само един много знаков факт от нея - той е един от инициаторите за създаването на Българското търговско параходно дружество. Майката на капитана е учителката от Шумен Елена Енчева (1862 - 1939 г.) - първата българка, завършила Американския девически колеж в Цариград през 1882 г.
Веднага след завършването на гимназиалното си образование, през 1917 г. Александър Енчев постъпва една година преди набора си във Военното училище в София. През 1919 г. отличникът Александър Енчев е изпратен във военния ни флот, следва във висшия мореходен курс, който завършва също с отличен успех и след една година е произведен в първо офицерско звание мичман ІІ ранг. Съкращенията във флота след Ньойския дговор му дават възможност да напусне военната служба и да започне работа като помощник-капитан в Българското търговско параходно дружество. Плава на „Цар Фердинанд“, „Княгиня Мария Луиза”, „Балкан“. Много специално място в биографията му заема получаването в Германия на парахода „Родина“ (1935 г.), за което ще разкажем отделно в „Морски вестник“.
След като героят от Балканската война капитан Георги Купов става директор на „Българско речно плаване“, Александър Енчев постъпва на работа при него и поема командването на товаро-пътническия кораб „Русе“ от 1 юли 1940 г. През май 1941 г. е назначен за комендант на новопостроения луксозен пътнически кораб „Царица Йоанна“ (по-късно „Александър Стамболийски“), който приема в Будапеща. Участва във втората фаза на войната. За този етап от своя живот той пише в автобиографията си: „…под съветско военноморско командване … влачих шлепове, натоварени с войска, муниции, артилерия и припоси от пристанище Измаил нагоре до движещия се съветски фронт и обратно надолу трофейни шлепове, пленени от германците. Моят кораб беше отличен, а също и аз - с благодарствено писмо № 097/4.Х.1944 г. за храбра и самоотвержена служба от военно поделение № 43057“.
През 1946 г. капитан Александър Енчев се завръща на морето. Отначало в Бургас - като помощник-началник на пристанището и старши пилот. Тогава той извършва вътрешен и външен пилотаж през минното заграждение в Бургаския залив. За кратък период е началник на отдел „Експлоатация“ в Пристанище Варна, а от 1949 до 1952 г. е началник на Пристанище Видин.
Тази динамично развиваща се кариера е прекъсната от „бдителни“ кадри на новата власт, за които капитанът все пак е с буржоазен произход и е от т.н. „царски“ офицери. Затова е интерниран в Самоков, където работи като касиер в счетоводството на мина „Рила“ и на фабрика „Рилски лен“ до 1958 г., когато се пенсионира. Завръща се във Варна едва през 1961 г., след като собственото му жилище най-после е освободено от КЕЧ (Квартирно-експлоатационната част), след конфискацията му през есента на 1944 г.
През 60-те години на ХХ век Морска България се развива с бързи темпове и изпитва остър глад за командни кадри в гражданското корабоплаване (капитани и механици). Капитан Александър Енчев за пореден път се завръща в морето - как, ще раберете още в неговото първо писмо от Голямото горчиво езеро (1969 г.).
„Морски вестник“ изказва своята искрена благодарност на г-н Димитър Енчев - син на капитан далечно плаване Александър Енчев, който ни предостави много снимки и документи от семейния архив на фамилия Енчеви. Без тях тези публикации нямаше как да се появят на страниците на нашето издание. Публикациите в PDF-формат са препис, извършен от него, от ръкописите на неговия баща, без редакторска намеса.
Атанас ПАНАЙОТОВ

„Писма на капитан далечно плаване Александър Енчев от Голямото горчиво езеро (1969 г.) - 1“
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.

След завършването на гимназия във Варна, на 8 май 1917 г. Ал. Енчев постъпва във Военното на Негово Величество училище в София. Там до 20 юни 1919 г. изучава курса за артилеристи.
Със заповед по Флота № 7&15 от 1920 г. Ал. Енчев е следвал Теоретическия и практически курс при Флота по последната програма на Руския морски корпус в Петроград.
Удостоверение № 1342/31 март 1921 г. Дава се настоящото на запасния мичман II ранг Енчев Александър Петров, че е постъпил на служба във Флота като подпоручик от 20 февруари 1920 г. до 1 април 1921 г.
Печатът е на Черноморския флот, но част от него вече се води като крайбрежна жандармерийска дружина, съгласно клаузите на Ньойския договор (1919 г.).
Тук печатът е неясен, но вече не е на Черноморския флот.
Имало е такава структура: Ликвидационен щаб при Флота, имало и такава длъжност: ликвидатор на Флота.
Ликвидаторът на Флота е младши офицер: мичман І ранг (дн. старши лейтенант) Мишляков…
Свидетелството за степен „Капитан далечно плаване“ на Ал. Енчев.
Героят от Балканската война капитан Георги Купов със съпругата си Йорданка и с дъщеря си Победа, заедно с капитан Александър Енчев и първият му син Петър (вече покойник). Снимката е направена вероятно в Русе. Между Георги Купов и Александър Енчев има родствена връзка.
15 август 1908 г. 25 години от сватбата на Елена и Петър Енчеви, състояла се в Шумен, кумове са били Иван Евстратиев Гешов и съпругата му Марийка. Мястото е дворът на къщата на ул. „Нишка“ 10, сега бул. „Сливница 38“ във Варна. На фотографията е цялото семейство на Петър Енчев.