НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1968 Г. В АЛУШТА (КРИМ): АДМИРАЛСКИ ЧАС ВЪРХУ ГОЛЯМА РЕЙДОВА БОЧКА
На Второто Европейско първенство по подводен спорт от 2 до 8 септември 1968 г. в Алушта (Крим) още като пристигнахме над нашия национален отбор шевство взе почивната станция „Северная Двина“. Малък автобус ЛИАЗ ни натовари от пристанището на Ялта и заедно с багажите ни отведе в хотел в Алуща. Оставихме си багажите в хотела и се преоблякохме и ни заведоха на медицински прегледи и зареждане на аквалангите в базата на Централния морски клуб на ДОСААФ. След стандартните прегледи ни „надуха“ (за изследване на т. нар. барофункция) в барокамера до 20 м воден стълб.
Спомням си, че Георги Дърмонаров имаше „засечки“ при изравняването в ушите и чукаше с дървен чук да спрат повишаването на налягането и да върнат малко назад. След излизането ушен лекар прегледа Дърмонаров и проми ушите му с голяма спринцовка с топла вода. Излязоха топчета ушна кал. Ние за срамотиите гледаме, но той се сети и се оправда с мнението на Жак Ив Кусто, който препоръчвал в книгите си да не се чистят много ушите преди подводни спускания.
След медицинските прегледи заредихме апаратите си на модерна зарядна станция, при която бутилките се слагаха във вани със студена вода.
Към 12 часа автобусчето ни отведе на тържествен обяд в ресторанта на почивната станция „Северная Двина“. И се започна … с разядки (впрочем тогава такава дума нямаше), ордьоври, салатки, риби - сельодка и шпроти, купички с червен и черен хайвер, масло и филийки бял и черен хляб. Наляха от изпотени бутилки по 100 гр. водка и казаха „На здраве!“
Ние се огледахме, ръководството на отбора - треньорът и водачът, нищо не ни инструктира и ние при тези мезета - „на здраве“, „на здраве“ - пихме по една водка. После донесоха разни пирожки със сметана и други вкусотии и дойде ред на супата. Сервираха ни в огромни за нашите разбирания чинии с борш, след което пържола с гарнитура картофи и зеленчуци. И шампанско („Игристое“). За шампанското също се огледахме - ръководството - пас, и ние ударихме и по чаша шампанско. Следваха плата със сухи мезета, десерти, плодове, сладолед. Много ядене. На изпроводяк обаче съветските домакини се оплакали на треньора и водача, че какви спортисти сме били като пием.
Мале ... Следва наказание. Като ни стовари автобусчето пред хотела, преди да се качим по стаите ни строиха „Строй се, преброй се!“ и конско...
-А бе, вие национални състезатели ли сте или какво? Защо пихте? - Сега - казват - няма да почивате. Вземате си такъмите и на тренировка!
Морето беше близо до хотела. Отиваме на плажа и аз си оставям кърпата, анцунга, фланелката и джапанките, вземам плавниците, маската, шнорхела и лагокомпасната установка и бързам да се гмурна в морето. За разлика от българското крайбрежие, тук водата е фантастично синя - направо друго море.
Виждам на югоизток голяма рейдова бочка и мимоходом я пеленговам. Влизам във водата и в плитководието съзерцавам тукашните риби. Едни големи 12-15 см лапини и морски гарги по 20-25 см , които бяха обект на подводен лов от момчета с ластични харпуни и хавайски копия. Като стана по-дълбоко започнах да не се разсейвам с тукашната флора и фауна, увеличих „оборотите“, синхронизирах ударите на краката с дишането си и влязох в режим.
Като наближих рейдовата бочка, се огледах. Видях на лага, че съм изплувал близо километър. Заобиколих я откъм мористата страна и качих първо лагокомпасната си установка. После, използвайки буртика на бочката, се качвам и аз. Я ... това е голяма рейдова бочка с диаметър по-голям от 4 м, но най-интригуващото беше, че хоризонталната и горна страна е стъкмена с дървен настил (дюшеме), като палуба. Установявам, че това е добре за мен (ако беше стоманена, щеше да бъде много нагрята от слънцето). Претъркулвам се, свалям плавниците, маската и шнорхела и се опъвам на припек.
Полюшван от вълните, съм заспал яко. Събуждам се може би след час, свеж като репичка. Чистият въздух е спомогнал да изхвърля всички алкохолни пари (доколкото ги имаше в корема ми).
Оглеждам се - има движение на нашите по плажа. Влизам в морето и с лагокомпасната установка се отправям по най-прекия път към брега. Излизам на плажа. Треньорът Ангел Таков не се интересува къде съм се щурал в морето (ако ме беше питал щях да му кажа, че тренирах доцелно), пък и аз не се хваля за необикновеното си приключение - адмиралски час - както е известен във флота, или сиеста (сладка следобедна дрямка) - както й казват в средиземноморските страни, върху голяма рейдова бочка на километър навътре в морето.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ

Факсимиле от в. „Советский спорт”, 6 септември 1968 г. Информацията за европейското първенство е илюстрирана със снимка на Траян Траянов. Личен архив на автора.
Класиране на Второто европейско първенство по подводен спорт - Алушта, 1968 г. Името на Траян Траянов (подчертано) е в средната колона, долу. Личен архив на автора.
Така са изглеждали плаващите бочки (бъчви) у нас през 30-те години на ХХ век. Страници от „Катехизис за служащите при пристанищата“ с автор о.з. капитан ІІ ранг Коста Скутунов - началник на отделението за корабоплаване в Дирекцията за водни съобщения. Книжката е „Книга първа“ от „Малка железопътна библиотека“ и е издадена от Научния комитет при БДЖ, С., 1932 г.