НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПЪНКЪТ
Пънкът беше протест! Нелицеприятен, некултурен, мръсен, зъл и непримирим протест. Той беше против истаблишмънта в живота и преди всичко - в музиката. Тогава това последното не го разбирах и не го подкрепях, но за късмет - запазих неутралитет. Днес някои от пънк песните са класики, а елементи от дрешките на някогашните дрипльовци - висша мода...
За мен пънкът не се превърна в поредната меломанска любов, а в урок по толерантност.
Пънкари за пръв път видях по улиците на Амстердам и Лондон, а после и по първите страници на любимия ми вестник „Ню Мюзикъл Експрес“ (НМЕ). Нямаше как да не ги забележа - безумни като цвят и форма прически, храчене и плюнки по всичко и навсякъде, дрипави и смърдящи одежди, безопасни игли забити по тялото! Онова пък, което виждах от снимките на пънк бандите, не предизвикваше у мен желание да ги слушам. Никога в историята на музиката звученето и външния вид на изпълнителите не са били в такова съвършено единство!
По корабите не срещнах нито един фен на тази музика и стил на живот. Моряците са преди всичко бачкери, а после бунтари! Аз и до днес не харесвам „Пистълс“, „Клаш“ и „Джем“, но те са доказана и призната важна част от историята на рокендрола.
През 1977-а с кораб „Вихрен“ минавахме покрай Гиралтар и се заслушах в една песен от музикалната класация. Китарният риф бе жесток, а пеенето - някак фалшиво, но все пак - красиво. Най-интересен бе припевът, където се пееше „прити ва - кънт“, като „ва“-то почти не се чуваше... След седмица в Амстердам си купих „НМЕ“ и узнах, че песента се казва „Прити вакант“, няма нищо общо с каквато и да е „кънт“ и е на групата „Секс Пистълс“, а стилът на пеене и поведение се зове „пънк“. Заслушах се и в другите песни на бандата, но единствено „Анархия в ЮКей“ успях да изтърпя до края. Признавам, че не се впечатлих от тази музика. Тя бе преди всичко кръв по струните, слюнки по микрофона, пот във всички посоки и достигаше до очите и обонянието ми, но не и до слуха ми.
Отново се сетих за пънка, когато той се появи в БеГе и СССР. Колкото повече слушах източен пънк, толкова повече той ми харесваше. Тук текстовете не разчитаха на ва - кънт, а проповядваха как да живеем така, че после „Да не бъде мъчително болно за безцелно преживените години“: „Чтобы не было мучительно больно за безцельно прожитые годы“, както повелява оригиналът.
У нас се появиха „Контрол“, „Ревю“ и „Уикеда“, братята югославяни смело преведоха пънкарския девиз като „пънко немаа умре“, а в СССР пънкът бе направо пандемия. Мисля, че в Русия той се е появил много отдавна - още с Кропоткин, Бакунин и Махно. На Запад пънкът бе против официалната култура, богатите и безработицата, а на Изток - против комунизма.
Западният пънк се появи от нищото, а на Изток си имахме готови пънкари. Това бяха анархистите - те изглеждаха абсолютно панки, както го произнасяха руснаците. Целта на анархистите бе да убият управляващите и пънкарите с готовност им помагаха в това... Тогава започна да ми харесва и пънк музиката. Накрая на Запад се появиха „Офспринг“, „Грийн Дей“ и групи, които можеха да ми допаднат и като музика, и като текст, и като визия. Други направо ме шашардисваха. „Сиукси енд дъ Баншис“ например, доста свястна група, имаха такава песен: Пее Сиукси Сиу - жена: „Събудих се в прекрасно нежно утро. Грееше ярко слънце. Обзе ме красиво, фино настроение. Поскитах насам - натам. Взех брадвата и отсякох на майка ми главата.“ Прибавете алкохола, псувните и плюенето в натура - имаше и отвратителни неща в пънка, но той повече пасваше на Изтока, нежели на оядения Запад.
Затова западният пънк скоро направи завой към регето и попа, докато „нашият“ си остана интелигентен - но и язвителен, музикантски - но и траш. Сега стана ясно, че това дето пънкарите не могат да свирят, е клише. Те не са Блекмор и Пейдж, но на сцената свирят добре, владеят и т.н. драйв, ще рече - енергия, чувственост и вълнение, четат книжки и мислят с главите си. Купувах си касетки на „Сектор Газа“, „Гражданская оборона“, „Карол и шут“, слушах ги и им се възхищавах. Имаше и невероятни групи като „Звуки Му“ - руска народна халюцинация с шамански ритуали за изгонване на фалшивите бесове от съветското съзнание... И това кравешко междуметие в името!
Песните на българските пънкари пък се превърнаха в химни на младежките протести. Те и днес са в „залата на славата“ на БеГе музиката! Младите хора у нас се окичиха със знака на анархията, синът ми рисуваше значки и тишърти с грозното „А“, но дотук бе влиянието на пънка на родна земя. Девизи като „Живей бързо - умри млад!“ не намериха почитатели у нас. И слава богу!
През 2000-а година в София дори заби наистина великата банда „Суисайдъл Тенденсис“! Робърт Трухильо вече не свиреше с тях, но музиката им продължаваше да бъде от висока класа. Бях се залюбил в тях именно заради баса, но Трухильо тогава беше при Ози Озбърн, а после щеше да стане постоянен член на знаменитите „Металика“!
През 2006-а със злополучния кораб „Сийуинд“ се застояхме в Банкок. Девойките с печална световна слава бяха налазили кораба, като поддържаха постоянно, масово и учудващо благопристойно присъствие. Виждах ги да спят по канижели и салети, а предполагам, че са се и изхранвали от корабната кухня. Един ден любопитна гастролираща девойка видяла Дончо втория механик да носи китара по канижела и го помолила да й посвири. Той отказал с оправданието, че свири в група и поканил всички дами вечерта на концерт в салета. Дончо бе син на диригент на флотски духов оркестър, свирил бе на тромбон в духовата музика на морския техникум и разбираше от свирня. Бяхме свирили импровизирано по корабни запои и имахме някакъв опит. Сет-листа за предстоящия концерт направих по спомени от филипинските екипажи на чуждите кораби, което ще рече - мазен поп от репертоара на Лобо, Боби Ви и Джон Денвър.
Не съм и помислял да пеем пънк на концерта, защото този стил музика бе подминал Далечния изток. За моя изненада тайландските девойки не се впечатлиха много от страстните ми молби „добре да се погрижат за гаджето ми“ и „да не очакват да бъда техен приятел“ след раздялата...

ЦПУ на кораб „Сийуинд“. С Дончо уточняваме сет-листа за вечерния концерт. В гръб е непрежалимият Коко...
Кораб „Сийуинд“ - арена на българския пънк в Тайланд.
Сиукси Сиу от „Сиукси енд дъ Баншис“.
„Грийн Дей“.
„Карол и шут“.
„ПЪНКО НЕМАА УМРЕ“.
Любимата ми песен на „Сектор Газа“.
Изкарахме докрай сладуранския репертоар ние с Дончо, а в отчаянието си накрая реших да изпея нещо българско. Избрах „Бъди какъвто си“ на новата „Тангра“ - ню уейв / пънк песен с чудесни текст и ритъм. Викнаха ни на бис... повече от три пъти! Накрая припевът с „о-о-о“ и повторение на всеки последен ред от куплета, го пееше ентусиазирано цялата публика. Ето, това е „драйв“ - никой не разбира текста, но вдъхновението и радостта са всеобщи! Ние с Дончо бяхме замеряни със сутиени и дамски кюлоти, което много ме озадачи, защото не предполагах, че момичетата ползваха такива аксесоари на кораба.
По корабите многократно съм чувал акапелно да се цитира припева на „Но ще дойде най-щастливия ден“ (когато ти ще си далече от мен) при предстояща раздяла с вуйчовци, капитани, началници и лични врагове. Всяка сутрин пък винаги има някой Боби, с когото да пием кафе...
Какво помня днес от пънка: Малкъм Макларън и Вивиън Уестууд, които не бяха пънкари, но превърнаха идеята в доходоносен бизнес, използвайки енергията и креативността на улицата. Всъщност младите се бореха срещу повсеместното лицемерие и тотален контрол от страна на институции и власт, които ги принуждаваха да живеят в общество пълно с ограничения, условности и скрити забрани.
За щастие пънка е още жив и „никад неке умре“, за да има кой да чупи витрини, да рита полицаи по глезените и да псува лицемерието на щастливите общества.
Не виждам пънкари сред днешните протестиращи. Гледам ги по телевизора и ми става ясно, че те са от хората, които се къпят и не псуват. То по тия показатели май фенове на пънка са самите управляващи...
Преди няколко дни на протеста в София имаше концерт. Музиката бе рокендрол, естествено, като преобладаваха пънк групите. Умиля ми, без някога да съм бил страстен фен на тази музика. Качеството на звука не струваше, но хората се радваха и вълнуваха. Драйв!
Само преди дни при мен дойде моряк, който живее на другия край на България. За последната година български корабособственик го ограбил с над 30 000 долара. Обадих се на приятели от менинга и съсловните съюзи. Оказа се, че въпросният крадец има няколко кораба и краде вече доста време буквално от всички свои моряци, но има връзки с централната власт и винаги се измъква ненаказан.
Впрочем: ДА ИЗХВЪРЛИМ ЗАД БОРД МУТРИТЕ - КРАДЦИ НА НАШИТЕ ЗАПЛАТИ!
О-О-О ХВЪРЛЕТЕ ГИ ЗАД БОРД! (х 3)
ДА ИЗХВЪРЛИМ И ТЯХНИТЕ ПОМАГАЧИ И ЗАКРИЛНИЦИ!
О-О-О МУТРИТЕ ЗАД БОРД! (До крак!)
ДНЕС ВЪВ ВЪЗДУХА ХВЪРЧАТ... ЯЙЦА И ДОМАТИ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк