НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПИСМА НА КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ
АЛЕКСАНДЪР ЕНЧЕВ ОТ ГОЛЯМОТО ГОРЧИВО
ЕЗЕРО (1969 Г.) - 4

Необходимо предисловие от главния редактор:
Ще се опитам да не се повтарям, за да кажа на читателите на „Морски вестник“ колко добър разказвач е 70-годишният (тогава) капитан далечно плаване Александър Енчев. Това е ясно на всеки, който е чел предишните му три писма. Но в четвъртото писмо намирам един акцент, който е удивително актуален и в наши дни. Читателят ще се запознае тук не само с празнуването на рождения ден на единия от капитаните на закотвените в Голямо горчиво езеро английски кораби.
Този рожден ден е отпразнуван както подобава. Капитан Енчев получава покана не само от рожденика, но и от посланика на Великобритания в Египет, който ще гостува на английските кораби няколко дни по-късно. Посланикът е тръгнал в ранни зори от Кайро, за да бъде на празничния обяд, на който са поканени всички капитани на кораби, закотвени в езерото. Той е посрещнат с празнично развети флагове за разцветяване и от четирите английски кораба тук, които последователно посещава. На обратния път към кораба, който е домакин на обяда, посланикът е ескортиран от три английски лодки, на борда на които са останалите три капитана. Чудесен пример за морска култура и за уважение към този, който представлява държавата на флага!
Още в следващото писмо на капитан Енчев ще стане дума и за българския посланик в Египет. Няма да изпреварвам събитията. Но като контрапункт на всичко това ще посоча примера, даден от нашия капитан за безхаберието и непрофесионализма на българската снабдителна фирма „Балкантранс“ - Варна, „благодарение“ на която нито един от изпратените за екипажа на „Васил Левски“ продукти не е годен за употреба! Цитираните по-долу думи не се нуждаят от коментар:
„Очаквахме една каса с продукти от „Балкантранс“ - Варна. Преди месец бяхме получили такава, но поставянето на продуктите беше извършено неправилно. Този, който е подреждал стоката, си е мислел, че пратката е предназначена за някой магазин в пределите на града или с рейдовия катер до някой кораб пред пристанището. Червеният пипер и бобът бяха в книжни кесии. Между тенекиените кутии със сирене и маслини имаше голямо разстояние и въобще нищо не беше годно за консумация. Всичко отиде на вятъра. Молех се със следващата пратка да не се получи същото“...
Само няколко думи за това кой е посланикът на Великобритания, който е показал как дипломацията на една държава трябва да се грижи за изпаднали в затруднение свои съграждани:
Посланикът на Кралство Великобритания Сър Ричард Аштън Бомонт (29 декември 1912 - 23 януари 2009) е британски дипломат и арабист, който прекарва по-голямата част от дипломатическата си кариера, служейки в арабския свят. Образован в училище Рептън и Ориел Колидж, Оксфорд, Бомонт се присъединява към консулската служба през 1936 г. и е изпратен в Ливан и Сирия. През 1941 г. постъпва в армията и служи в Палестина. През 1944 г. се завръща в Министерството на външните работи. Той е съветник в британското посолство в Багдад, а по-късно е изпратен във
Венецуела - единственият му чуждестранен пост извън арабския свят.
През 1958 г. Бомонт посещава Имперския отбранителен колеж. След това се връща в Министерството на външните работи като ръководител на арабския отдел. Той е назначен за посланик в Мароко през 1961 г. и за посланик в Ирак през 1965 г. Когато избухва Шестдневната война през 1967 г., иракското правителство прекъсна дипломатическите отношения с Обединеното кралство, а Бомонт има 48 часа за напускане на страната. Връща се в Лондон, където е назначен за заместник-държавен
секретар. Той е посланик в Египет от 1969 до 1973 г. и прави много за укрепване на англо-египетските отношения. След пенсионирането си той оглавява няколко организации, занимаващи се с британско-арабските отношения, като например Арабската британска търговска камара (ABCC), където той е председател от 1980 до 1996 г. Той е управител на училището за ориенталски и африкански изследвания.
Атанас ПАНАЙОТОВ

„Писма на капитан далечно плаване Александър Енчев от Голямото горчиво езеро (1969 г.) - 4“
(в PDF-формат) можете да прочетете тук.

„Писмата, които пишехме и получавахме бяха от голямо значение за нас. От тях научавахме какво става в къщи, как са нашите близки и новините от Родината. От американския кораб „African Glen“ вземахме саморъчно направени марки и облепяхме пликовете с тях. Този кораб беше своего рода пощенска станция за нас. Тези марки може би ще достигнат висока стойност някога, защото са уникални и интересни по своя произход. След като се завърнах у дома на няколко пъти срещах публикации на тази тема, а един колега, англичанинът Брайън Хил, преди година издал каталог с издадените пощенски марки от Голямото горчиво езеро“. На илюстрацията виждате пощенски плик, използван от екипажа на „Васил Левски“, но вече през 1974 г. Добре се вижда печатът на „African Glen“, както и този на „Васил Левски“.
„Английският посланик сър Ричард Бомонт Ви моли да му направите удоволствието с Вашето присъствие на борда на кораба „Port Jnvercargill“ в понеделник, 19 май 1969 г., в 12,30 часа.“
Пощенският плик (лице), с който е изпратено това писмо на капитан Александър Енчев, 20 май 1964 г.
Пощенският плик (гръб), с който е изпратено това писмо на капитан Александър Енчев, 20 май 1964 г.
Менюто за тържествения обяд на борда на „Port Jnvercargill“.
Подписите на капитаните на кораби, присъствали на тържествения обяд. Подписът на капитан Александър Енчев е втори отгоре надолу.