НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СТАР АЛБУМ: СЛУЖБАТА ВЪВ ВМФ НА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК (8)

50 години от създаването на 10-та бригада ракетни и торпедни катери
Днес в Созопол група ветерани отбелязват 50-та годишнина от създаването на 10-та бригада ракетни и торпедни катери. Историята на тази бригада е и страница от моята журналистическа биография. Тази страница започва от времената на черно-бялата фотография и завършва с последната стрелба на ракетните ни катери. Макар да не съм фотограф, се налагаше и да снимам, защото някогашният ни седмичен флотски вестник разполагаше само с един фотограф, а по време на общофлотските учения прехвърлянето му по море от един на друг кораб или от един в друг дивизион, не беше толкова лесно. От друга страна, строгата цензура и непрекъснатият контрол на офицерите от Военното контраразузнаване (ВКР) сериозно затрудняваше тази дейност.
Нямахме право да снимаме цял кораб, на снимката не трябваше да си личи бордовият му номер (по-късно старателно го маскирахме върху снимката, която представяхме за утвърждаване пред органите на СУВ (Скрито управление на войските). Не трябваше да снимаме старшите офицери, да не говорим за такива неща като приемането на ракетен или торпеден боезапас от катерите. Както каза катерникът капитан І ранг Цветан Андреев при излизането му в пенсия на 29 септември т.г.: „Започнах службата си във Флота, когато в него имаше изобилие на две неща: на газьол и на глупости. Но скоро газьолът свърши“...
Затова много се зарадвах, когато в моя фотоархив открих тази стара лента, понадраскана и поизгубила от качествата си, но все пак - автентична, истински свидетел от времето, когато катерите плаваха непрекъснато (все още имаше достатъчно газьол), а Студената война (съответно - противопоставянето в Черно море) беше в стихията си.
Няма да твърдя, че само този, който не е бил на ГКП (главен команден пункт, мостик) на ракетния и на торпедния катер по време на учения в лошо време, по време на ракетни и торпедни стрелби денем и нощем, по време на многодневните рейдове (обикновено в Северния Несебърски залив), той нищо не знае. Не е така. Защото плаванията и с останалите ни кораби неведнъж са се превръщали в сериозни, дори драматични, изпитания за командирите и за екипажите. Но ако не си бил на ГКП на катера, няма как да разбереш изцяло съдържанието на понятието „катерник“. Няма как да разбереш самочувствието и гордостта на катерниците, били в екипажите на тези бойни единици, които пък бяха част от ударните сили (юмрукът) на ВМС.
Плаванията на катерите не бяха екзотични преживявания за техните екипажи, а свързани с немалко премеждия и лишения. И торпедните, и ракетните катери, които получихме от тогавашния СССР, бяха не само „втора ръка“, но и с висока степен на амортизация. Това изискваше от катерниците постоянна готовност за действие в нестандартни ситуации на море, когато материалната част им сервираше поредната порция от неприятни изненади. Никой не е успял да опише тези ситуации по-добре от катерника капитан І ранг Чони Чонев:

МЪЖЕ
Една минута точно преди залпа
машина изхърка и замря -
един гумиран шланг излезе калпав,
а нямахме резервен под ръка.

И в парата, избликнала от трюма,
матросите преплетоха ръце,
и бандажираха два слоя гума
с горещи длани вместо с тънка тел.

Машината, сърдитата машина,
послушно пак задвижи буталата…
И залпа стана като на картина -
ракетите попаднаха в целта.

И никой горе не разбра, че старта
матросите запазиха с ръце…
Гумираният шланг се случи калпав,
но хората излязоха мъже!

Някога бригадата имаше и музей. Сега я няма бригадата, няма го и музеят!...
Това стихотворение е публикувано в стихосбирката на Чони Чонев „Палуба“, издадена преди 25 години от редакцията на „Морски преглед“ и посветена на катерника вицеадмирал Венцеслав Велков. Когато подготвяхме книжката за печат, Чони ме посочи с пръст и безапелационно отсече: „Ти ще бъдеш рецензент!“ Погледнах го озадачено - защо аз, защо рецензент? Отговорът му беше: „След мен, ти си журналистът, който най-много е плавал на катерите!“ Сигурно тогава съм се почувствал поласкан от неговата оценка, но сега се чувствам само задължен да отбележа годишнината на бригадата с тези редове, с тези стихове на Чони и с тези снимки.
Катерници, честит юбилей!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Снимки автора