НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КОМПРОМИСЪТ
Една късна вечер, далеч преди да „отплава завинаги”, ми се обади Васко Плугчиев. Стори го от родното му село (от 1984 г. - град) Суворово. Може и да беше пийнал, но говореше смислени неща. Казах му, че Петко Дългия е тежко болен. Не се впечатли, а двамата бяха приятели! Вълнуваше го история отпреди повече от двайсе години! Усещах вина в гласа му. Не, нищо лошо не е сторил Васко. Пропуснал е да направи добро. Спряло го е нещо: страх ли, дисциплина ли, не ми каза. Тогава несправедливо „уволнили” капитана на техния кораб, като предварително го порицали и унижили, а Васко си замълчал. Сега ме моли чрез капитанската асоциация да открия координатите на този човек. Питам го не е ли малко късно за действие. Отговаря ми, че никога не е късно...
Васко е най-дисциплинираният курсант от випуска, отличник, добро момче, на един чин седяхме... Тази вечер бе решил да помогне на приятел. Със (голямо) закъснение. Да, но утре ще изтрезнее и пак ще го гепи дисциплината. Партийната!
Зная как да открия несправедливо уволнения капитан. Ами ако наистина успея...
Всеки от нас е правил грешки - неволно или случайно. За щастие повечето от тях паметта ни услужливо изтрива, но други ни спохождат в някоя тиха вечер и карат сърцето ни да примира от болка, а ако сме пийнали преди това, се чувстваме като изправени пред страшния съд и се заричаме да се разплатим. Или звъним на приятел, за да споделим болката от неприятния спомен. Както казва Труман Капоути: „Всеки от нас има заровени котки в задния двор на къщата си”.
Максимилиан Робеспиер е от най-известните дейци на Френската революция. Наричали са го Неподкупния и Безкомпромисния, и именно благодарение на него Франция е провъзгласена за република, а Луи Шестнайсти - екзекутиран. В страната се развихря революционен терор и Робеспиер става негов вдъхновител и реализатор. Избити са 40 000 французи...
Максимилиан Робеспиер е гилотиниран от същата революция, без следствие, съд и присъда...
По корабите компромисът бе по-скоро привилегия на мостика, защото техниката трудно го понася, и ако понякога ни прощава за малко тел, тенекийка и променено (въпреки инструкцията) експлоатационно число, накрая винаги си плащаме за гяволъка. При капитаните компромисът е нещо възвишено, наричат го дипломация, такт и незначителна промяна на курса...
Така и не усвоих изкуството на компромисите. Онези, които го владееха, не бяха по-лоши от мен, понякога дори - точно обратното, а аз се научих да уважавам истинското изкуство, независимо за каква област от живота се отнася.
Всъщност, винаги съм завиждал на хората, които можеха да решат кога и какъв компромис да направят. При това в списъка на посочените имаше мои приятели, умни и талантливи моряци, видни корабни и административни началници.
Наистина имаше време, когато официалният лозунг бе „приспособяваш се или умираш”, но това оправдание не ми носи спокойствие.
Дълги години ме мъчеше компромисът, който правех с речевата и писмовна култура на властта. Правил съм този компромис и днес съжалявам. Ако човек е на толкова високо място, непременно трябва да говори и пише правилно, защото ако му е калпава езиковата и писмовна култура, такова ще му е и управлението. Освен ако не е Айнщайн, Кристо или Стоичков.
За щастие не ми се налагаше да правя „неизбежни компромиси” по корабите. Не членувах в Партията, не заемах високи постове, не ползвах никакви материални облаги, но виждах как уважавани от мен моряци си затварят очите за кражби, лъжи и несправедливости. Някои от приятелите са ми се изповядали по темата, но всички знаеха, че принципът на партийността е незаобиколим.
Темата за компромисите е много човешка и затова можем да я чуем в хиляди рок песни. Ще цитирам само две, но на най-великите рок групи в историята на тази музика. Мелодията на „Можем да се разберем” на Битълс е толкова красива, че човек обикновено не обръща внимание на текста. В своеобразния припев на тази гениална песен Битълс казват следното:
Животът е толкова кратък,
че няма място за сръдни и битки.
Можем да се разберем, Приятелю!
Песента на Ролинг Стоунс не е толкова жизнерадостна и се казва „Не можеш винаги да получаваш това, което искаш”
Пак в припева великите музиканти така допълват заглавието

Васил Плугчиев е скромното момче най вдясно.
„Битълс“ със сигурност ще се разберат!
Компромисният съвет на „Ролинг Стоунс“.
Робеспиер - безкомпромисният!
Интересен лозунг на остров Света Анастасия. Призивът може да се тълкува и в прекия, и в преносния смисъл, но и в двата случая означава: без компромис! Снимка Мирка МАРКОВА
... „но ако опиташ, някой път откриваш,
че получаваш това, от което се нуждаеш.”
Длъжен съм да призная, че открих оня капитан, който несправедливо е бил наказан в присъствието (и бездействието) на Васко. Уредих си чрез Асоциацията на капитаните „случайна” среща с него в Клуба, направих кафе и чай, заприказвахме се. Той попита от кой випуск съм и когато му казах, че съм от „мадамчетата”, изведнъж се оживи и сподели, че е плавал с един от „нашите” - Васил Плугчиев! Че като почна този капитан да хвали Васко - неуморим, честен, умен, работлив, безкомпромисен...
Дълго въргалях из мислите си какво и как да го кажа на моя съвипускник. Срещахме се с него от време на време във Варна и Суворово, но той така и не отвори пак дума за несправедливо наказания капитан, пък и аз не намерих подходящ повод за такъв разговор.
На погребението на Васил Плугчиев неволно се заслушах в надгробното слово на суворовския поп. Оказа се, че приятелят ми многократно се е изповядал пред отчето за компромисите, които е правил, при това те засягаха изконни човешки ценности и бяха много по-значими от бездействие при конкретна несправедливост.
Васко не беше никакъв Робеспиер, не беше и фен на Стоунс и Битълс, но на погребението му разбрах, че ЧЕ ТОЙ БЕ ПОЛУЧИЛ ОНОВА, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕ...

Сл. ПЕШКОВ - моряк