НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПО ПОВОД 50-ТА ГОДИШНИНА НА ТРЕТИ ДИВИЗИОН ПРОТИВОМИННИ КОРАБИ
(Посрещането на съветските дървени тралчици)
Миналия месец флота се попълни с два закупени от Нидерландия втора ръка минни ловци. Събитието беше отбелязано от медиите и илюстрирано в „Морски вестник“ с много снимки и видео. След като бъдат разконсервирани и влязат в строя, те ще възродят отново някогашния Трети дивизион. Във Военноморския музей бе открита изложба по повод 50-та годишнина от създаването му.
А това, което искам да ви разкажа, се случи при пристигането на съветските дървени тралчици, дали началото на Трети дивизион. Корпусите им наистина бяха от дърво, облепено със стъклопласт и епоксидна смола. Тогава времената бяха други  и това събитие не бе отбелязано вън от флотските среди. За един епизод, свързан с посрещането на тези кораби, искам да ви разкажа сега. Моят приятел и съвипускник, с когото тогава служихме в едно поделение, още си спомня за този ден. Но за него той разказва само когато сме се събрали колеги и съвипускници. А защо го разказвам аз, ще разберете след малко.
Бях с кораба си (МПК проект 201М) на ремонт в Лъджата („Флотски арсенал“). Във Варна от Созопол пристигна един от нашите кораби с командир старши лейтенант Я. Я. Корабът беше без механик. Беше времето на кадровите разстановки и колегата, ако не се лъжа, бе заминал на курс в тогавашния СССР, а новото попълнение още не бе дошло. От щаба на поделението ми наредиха да отида на кораба за механик, докато трае мероприятието. Вече на кораба разбрах, че ще посрещнем съветски тралчици, с които ще се попълни нашия флот. Няколко години преди това старите рейдови тралчици, които бяха в Бургас, бяха снети от въоръжение. В строя останаха само двата базови тралчика в Бургас и малките КТЩ-та в Балчик.
На нашето корабче се качиха офицерите от щаба на бъдещия дивизион. Няма да забравя колко бяха ентусиазирани и радостно възбудени. Помня само бъдещия началник-щаб на дивизиона капитан-лейтенант (тогава) Колю Киров, защото го бях заварил в Морското училище. Завършващите преди нас випуски бяха малки на брой, а младите винаги помнят по-старшите от тях.
Срещата трябваше да се осъществи в района на нос Калиакра. Когато пристигнахме в района, имаше мъгла. Мина време, докато се открием. Командирите се страхуваха да не ударим пристигащите кораби и да ги повредим. Напомняха на старши лейтенант Я. Я. да внимава при маневрата. Офицерите от новия дивизион трябваше да се прехвърлят на съветските кораби и да бъдат като лоцмани при влизането им в базата. Няма да забравя емоцията, когато видях в мъглата високите бордове и непознатите за мен до тогава силуети.
Прехвърлянето на офицерите от нашия кораб на новите тралчици мина безпроблемно. По време на прехода,

Тази снимка от личния архив на о.з. капитан І ранг Веселин Русинов (светла му памет!) бе разпространена (с коментара към нея) в най-тежките времена за дивизиона, когато бе „разжалван“ на отряд.
МПК (малый противолодочный корабль) проект 201М от 4-ти дивизион МПК в Созопол. С такъв кораб са посрещнати първите два базови тралчика от състава на Трети дивизион на 14 септември 1970 г.
Матроси от Трети отделен дивизион дивизион тралчици, 80-те години на ХХ в. Личен архив на о.з. капитан І ранг Веселин Русинов.
Отляво на дясно: капитан ІІ ранг (по-късно капитан І ранг) Веселин Русинов - командир на Трети дивизион от 1981 до 1986 г.; о.з. капитан І ранг Иван Манов - първи заместник-командир по политическата част на Трети дивизион; о.з. капитан І ранг Йото Йотов - първи командир на Трети дивизион; о.з. капитан І ранг Христо Христов - първи командир на единия от двата пристигнали базови тралчика; капитан І ранг Колю Киров - първи началник-щаб, а по-късно и командир на Трети дивизион. Личен архив на о.з. капитан І ранг Веселин Русинов.
Тържествено вдигане на военноморския флаг и флаговете за разцветяване на базов миночистач проект 257 ДМЭ, 2004 г. Архив на „Морски вестник“.
както и при заставането на кея, бях в машинното. Най-интересното е било при заставането ни на кея. За това ще ползвам разказваното ми от колегата.
Есента старият набор е на бригада. Местата им са попълнени от матросите втора и първа година на служба. Но те още нямат опита на старите, а аз не зная възможностите им. Никога не съм бил с тях на плаване. Снемането и преходът минаха нормално. Но емоциите били за на края.
На кея за посрещането на групата кораби е била флотската духова музика, до нея - строени офицерите от щаба на Бригадата и представителите на Флота. Първи застават новите тралчици. Ние сме последни. Трябва да застанем на котва и кърма. В Созопол се застава на борд. Във Варна командирът няма ориентирите, които да му помогнат кога да хвърли котвата. Все пак той успява да хвърли котвата успешно, но задният ход с двете машини е засилил корабчето. Следва команда средна машина - „преден“, но ход няма. Нова команда - лява и дясна - „преден“. Пак тишина, а кеят застрашително приближава.
Остават по-малко от 10 метра и кърмата на кораба ще се качи на ниския тогава кей. Котвата не може да задържи и командирът си представя най-лошото. В този момент от двата борда на кораба бълват кълба от дим, сажди и водни пръски. Трите винта със своите 360 оборота хвърлят вода на кея и водните струи отиват към музиката и офицерите от щаба на Бригадата. Корабът „замира“ на два метра от кея.
Какво е станало след това си знае само Командира на кораба. Не мога с мои думи да предам виковете от страна на командира на Бригадата към моя колега. Но той добре ги е запомнил и винаги, когато се съберем, си спомня за този случай. Аз бях в ЦПУ-то и не ги чух.
Честит празник на колегите! На ветераните - да са живи и здрави, на младите - освен това и безаварийно плаване! Ако още има живи от посрещачите и си спомнят за случката, да кажат как са я видели от страни.
О.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ

Бележка на редакцията: Прав е о.з. капитан І ранг Ценов, 50-та годишнина на Трети дивизион противоминни кораби е достатъчен повод да разширим темата и с още спомени на флотски ветерани. В своята книга „Началото бе през 1970-та година“ - Спомени за създаването на Трети отделен дивизион тралчици във Военноморска база Варна  (ИК „Морски свят“, Варна, 2005 г.) о.з. капитан І ранг Колю Колев - първи началник-щаб на дивизиона, отбелязва: „За посрещането на корабите беше пребазиран от Созопол от 4 одплк малък противолодъчен кораб с командир старши лейтенант Яни Янев. Денят на посрещането на корабите, 14 септември, беше ветровит и със силно вълнение на морето. Командирът на дивизиона и аз бяхме определени да посрещнем корабите в назначена точка югозападно от нос Калиакра. В разчетеното време бяхме там и след около 15 минути, още в тъмната част на денонощието, извършихме техническо, а след визуален контакт и зрително опознаване с корабите, след което се приближихме на разговорна дистанция. Легнахме на паралелни курсове и тогава за пръв път видяхме силуетите на корабите. Лично аз очаквах да бъдат по-големи, с по-голямо водоизместване… Поради силното вълнение не можахме да се прехвърлим на корабите и се наложи те да ни следват в килватер“.,
Последното изречение подчертаваме, защото това е единствената съществена разлика между двата спомена. Но в книгата на капитан І ранг Киров има още важни неща по създаването на дивизиона: „Помощ от страна на командването и щаба на бригадата почти нямаше, тъй като след прекъсване от седем години - от 1963 г., до когато във Варна съществуваше дивизия противолодъчни кораби, сега се изграждаше наново бригада за охрана на водния район… Командир на бригадата беше капитан І ранг Иван Фиданчев, началник-щаб - капитан ІІ ранг Иван Николов“…
Изписваме имената на двамата старши офицери, защото читателят трябва добре да се ориентира в описаната картина от посрещането на първите два кораба от Трети дивизион.