НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДА ПРИСПУСНЕМ ФЛАГА ЗА КАПИТАН ВАСИЛ
ДАЧЕВ

„... животът свършва, а солта остава.“
Според една сентенция, животът е мост между раждането и смъртта, но всеки стига до другия бряг по различен начин. Преди няколко дни Васил Дачев (1932 - 2020) стига до „другия бряг“ по най-достойния начин - по фарватера на родолюбието, на авторитетния професионализъм, на вдъхновената защита на благородни каузи, на разнопосочни творчески приливи, на гейзер от обществена активност. И всичко това - свързано, облагородено, подчинено на Морска България...
В Бургас детството на Васко, както и в зрелите му години уважително го наричат дори по-младите, е белязано от романтика и немотия, гимназията в родния град е разнообразявана с няколко морски спорта. Многобройният „Вапцаровски випуск“ (1953) се влива „в живота“ в период на развитие на страната и флота с ентусиазма на очакваната професионална реализация. Отличната диплома позволява на лейтенант Дачев да си избере служба „у дома“, в Граничния флот в Бургас. Неочакваното императивно предложение да премине на служба към вътрешното министерство приема с условието това да не пречи на професионалното му развитие. Започнало след две години, то е разнообразно и впечатляващо.
За пет години по реката се сменят корабите - „Видин“, „Лом“, „Цанко Церковски“, „Варна“, а длъжностите - от моряк до капитан далечно плаване по Горния Дунав. По морето Васил Дачев плава на корабите „София“, „Габрово“, „Варна“ (две и половина години старши помощник-капитан), „Димитър Благоев“ (дубльор капитан). След няколко брегови длъжности още 13 години е заместник-генерален директор по режимното производство на ЗРНА „Черно море”. След общо 38 години под пагон (последният - на полковник) през 1988 г. Васил Дачев едновременно преминава в пенсия и в запаса, което пък най-после му дава време да се занимава с обществена работа и творчество.
За ролята му на общественик може да се съди по признанието, което получава - награда от кмета на Варна, почетен член на СОСЗР и на АВМУ, награда на БМК. Активно защитава своята позиция на редица професионални и обществени морски форуми, участва в различни инициативни комитети, празници, чествания в града, ВМС, ВВМУ, организатор на събитията на „Вапцаровския випуск“, дългогодишен главен секретар на БМС, секретар на Дружеството за българо-кубинска дружба във Варна, „Заслужил деятел на физкултурата и спорта”, „Заслужил деятел на плувните спортове”...
Васил Дачев е истински морски поет, не само защото сред повече от 400 негови стихотворения няма нито едно, в което пряко или косвено да не присъства морето, но защото за него той пише „отвътре” - като ракурс, позиция, послания. Част от стиховете му са хумористични - иронична и самоиронична добродушна „закачка“ с познати морски работи.
По-важната съставляваща на неговия талант е морска проза и публицистика. Десетина са книгите, в които той описва плаванията на пасажера „Варна“ от Северния полюс до Екватора (многотомникът „По сините алеи на планетата“ съдържа пет книги), живота на дунавските моряци (две книги), книга с разкази, сатирична книга, друга, посветена на плувните спортове във Варна... Членството на Васил Дачев в Съюза на българските писатели, в Сдружението на писателите - Варна, в Творческия клуб към СОСЗР - Варна, му дава възможност за общуване с публиката чрез презентации, творчески вечери, празници, обсъждания и рецитали. На повечето от тях той е с неизменната китара.
Музиката е другото му изкушение. Често водещите обявяват: „Музика, текст и изпълнение - Васил Дачев.“ Години наред той участва в хор „Варна”, в Хора на моряците - ветерани „Христо Манолов“, във вокалния състав „Варна”, в октета „Дружба” и във вокалната група „Черноморска песен”. С тях и покрай турнетата на Варненската опера поетът-певец-композитор десетки пъти стъпва на именити сцени в Берлин, Мадрид, Москва, и на по-редови концертни подиуми на Балеарските острови, в Коми и къде ли не по света от бившия соцлагер до варненските села. Носител е на седем златни медала от различни конкурси за школувано пеене.
Васил Дачев е на „другия бряг“... Колкото тъжно, толкова естествено е в случая за него да се пише в минало време. В тези редове обаче няма нито един глагол в минало време! Защото морякът, общественикът, писателят, бардът, остава в настоящето ни - със своите позиции, битки, книги, песни и приятели... Поклон!

Валентин ДИМИТРОВ
Снимки на автора и архиви

СОЛ
Васил ДАЧЕВ
Със сол и хляб морето ме посреща.
Вълни услаждат хапката корава.
И все по-често виждам и усещам,
че хлябът свършва, но солта остава...
От бряг до бряг Нептун брои ми дните.
Не търся слава в синята жарава.
В гнева и в ласките на Афродита
животът свършва, а солта остава...

Капитан Васил Дачев
Сред ледовете на Шпицберген - старши помощник-капитан на п/к „Варна”
Рецитал пред запасното войнство
Среща със студенти от Морското училище
Капитан далечно плаване в Горния Дунав
След награждаването от кмета на Варна
Увлекателен разказвач
Рецитал в Щаба на Флота...
Корицата на една от сатиричните книги
Награда от Българската морска камара