НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
85 ГОДИНИ ОТ ПРИЕМАНЕТО В СЪСТАВА НА БТПД НА ПАРАХОДА
„РОДИНА” I (1935 - 1941 Г.)

Публикува се за първи път: Неизвестни факти от получаването на парахода в Германия. Кой е капитанът, получил „Родина“?
Навършват се 85 години от приемането в състава на Българското търговско параходно дружество (БТПД) на парахода „Родина” I (1935 - 1941 г.). В настоящата публикация на „Морски вестник“ по този повод ще припомним известното и ще публикуваме за първи път неизвестни факти от получаването на парахода в Германия. В статията на капитан Найден Найденов „Българският океански параход „Родина“, публикувана в „Морски сговор“ (1/1936 г.), се посочва: „За сега „Родина“ е най-новият, най-здравият и най-големият български параход“. И още: „Може да взема запас от въглища до 2100 тона, с което количество може да обиколи един път земята по екватора, без спиране. Снабден е със съвсем модерна и мощна радиопредавателна станция… За удобство при товарене и разтоварване, той притежава мощни повдигателни машини и специални товарни стрели“…
Първо, известното. На 2 ноември 1935 г. в състава на Българското търговско параходно дружество (БТПД) е приет параходът „Родина”, построен през 1922 г. като „Айзенах” („Eisenach“ - стр. № 652) във „Вулкан Верке А.Г.” (Щетин, тогава в пределите на Германия) и експлоатиран до тогава от немската корабоплавателна компания „Норддойчер Лойд”, като поддържа Южноамериканската линия. Закупен е за 21,4 милиона (следвоенни) лева, благодарение на държавната субсидия от 20 милиона лева. Параходът е с товароспособност 6510 тона (полезен товар около 5500 тона) и е най-големият български кораб до края на Втората световна война. Според специалистите, той е и най-добрият кораб в историята на БТПД в експлоатационно отношение. Дълъг е 114,70 метра и е широк 15,55 метра. Газенето му е от 7,15 метра. Обемът на хамбарите му е 9022 куб. м. Двупалубен е и няма пътнически кабини. Консумацията на въглища е 23 тона в денонощие, а парната машина (с три котела) с мощност 1810 к.с. му дава възможност да развива скорост от 10,5 възла.
Преди закупуването му от България параходът претърпява авария - блъснат е от английски военен кораб в Ламанш и е основно ремонтиран в английски завод за сметка на Кралския флот на Великобритания. Ремонтът не намалява експлоатационните качества на „Родина”, а използването му по Континенталната линия (Черно море - Средиземно море - Атлантически океан - Балтийско море) показва, че на БТПД са необходими именно кораби от неговия клас. Макар и само с един кораб - „Родина”, а по-късно със завръщането на още два по Континенталната линия - „Балкан” и „Княгиня Мария Луиза”, БТПД смущава картелите на големите параходни компании, които са разпределили помежду си трафика от Западна Европа и Близкия Изток. Появява се недвусмисленото предложение от друга немска компания за купуването на „Родина” с един милион лева по-висока цена. Това обаче само убеждава управата на БТПД в правотата на взетото решение.
„Родина” е и част от едно ново начало за БТПД. Той не получава име на коронована особа от царското семейство, каквато тенденция се

Момент от освещаването на „Родина“ в Бремен, 16 ноември 1935 г. Капитан Александър Енчев е по средата.
Една от най-популярните снимки от освещаването на „Родина“.
Поглед към средната надстройка на „Родина“.
Поглед към летния мостик на „Родина“, 1936 г. Пред димохода се вижда капитан Александър Енчев.
Капитан Александър Енчев.
Публикацията на капитан Найден Найденов в „Морски сговор“ (1/1936 г.)
Публикацията на капитан Найден Найденов в „Морски сговор“ (1/1936 г.)
наблюдава в параходното дружество („Борис”, „Кирил”, „Цар Фердинанд”, „Княгиня Мария Луиза”). Това е вследствие на последователната политика на директора на параходството (от 8 юли 1932 до 14 март 1941 г.) о.з. капитан I ранг Неделчо Недев. Тя започва с именуването на „Балкан”, преминава през „Родина” и продължава през „Варна” и „Шипка”.
Първи и последен капитан на „Родина” след приемането му в БТПД е Васил Попов. Роден е в Малко Търново през 1889 г., възпитаник е на Мореходното училище в Одеса. Съдбата решава така, че той да оцелее след гибелта на любимия си кораб и да бъде член на комисията, която приема следващия „Родина” в нашия търговски флот. Първият главен механик на „Родина” е Петър Керемедчиев. Роден е през 1892 г. в Ямбол. Възпитаник е на Морското училище във Варна. Посвещава повече от три десетилетия от своя живот на българското мореплаване.
За съжаление, първият „Родина” служи твърде малко в БТПД. На 19 септември 1941 г. при плаване в конвой той се натъква последователно на две мини и потъва южно от Созопол, срещу Св. Агалина (42.23N/27.48E). Загиват трима моряци от екипажа...
А сега - неизвестното. Да, „Родина“ отплава от Бремен под командването на капитан Васил Попов. Но параходът е приет от изпълняващия длъжността капитан Александър Енчев, който в екипажа е на щат втори помощник-капитан. При това, капитан Енчев приема „Родина“ не само протоколно, но и в продължение на няколко седмици свършва „работа колосална“ (по собствените му думи) и то със съдействието само на няколко души от екипажа. На практика, благодарение на неговите усилия, „Родина“ отплава веднага, щом основната част от екипажа, начело с капитан Васил Попов, пристига в Бремен.
Капитан Васил Попов е ценял високо професионализма на капитан Александър Енчев. Колегиалното приятелство между тях продължава десетилетия. Не случайно, когато капитан Александър Енчев (22 юли 1899 г. - 7 октомври 1977 г.) си отива от този свят, надгробното слово е произнесено от капитан Васил Попов…
„Морски вестник“ има възможността да разкаже на своите читатели тази неизвестна страница от историята на първия ни параход с името „Родина“ благодарение на пълното съдействие, което ни оказа г-н Димитър Енчев - най-малкият син на капитан Александър Енчев. Той ни предостави множество снимки, писма и документи от архива на своя баща, благодарение на което тази страница бе възстановена. Благодарим му!
Атанас ПАНАЙОТОВ

Как и от кого бе приет параходът „Родина“? Фото-документален разказ за това
можете да прочете (в PDF-формат) тук.