НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОБРАЗЪТ НА ВОДОЛАЗА В БЪЛГАРСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА
ПОЕЗИЯ ОТ ЕПОХАТА НА СОЦИАЛИЗМА

В недалечното минало на България (разбирай соц-епохата) водолазната дейност се е практикувала предимно във военноморския флот. Едва през 60-те години на XX в. леководолазния спорт започва да навлиза в цивилния живот. Екзотичният характер на тази нова дисциплина предизвиква огромен интерес към нея. Уменията на леководолазите масово са използвани за нуждите на прохождащата по това време в страната подводна археология. Напълно в духа на епохата всички нововъведения в науката са били пропагандирани както чрез средствата за масова информация (периодичен печат, радио, телевизия), така и чрез произведения на различните видове изкуство.
Особено интересни образци могат да бъдат открити в детско-юношеската поезия. Сборникът с тематични разкази „Морето цъфти. Подводен дневник“ с автор Стефан Георгиев (ДИ Варна, 1961) съдържа няколко стихотворения, чиято основна тема е леководолазната дейност. В разказа „Амфората“ е описано как ловци на миди откриват амфора на морското дъно пред Созопол.

Ти като мумия си спала
на дъното безбройни дни.
Кажи ни как си оцеляла
под толкоз бури и вълни?

Къде е твоята родина
и как до тука си дошла?
Коя Диана или Фрина
си къпела с масла?

Какво изящество овално,
като прекрасен женски бюст
във синята прозирна спалня,
край тоя бряг скалист и пуст!

Легло от синкав мрак в гръдта ти
постлала си е древността,
със своите приказни палати,
със свойта странна красота.

Нагоре носим те засмени,
като че носим тон злато.
И твойто чудно възкресение,
и твойто минало, и то.

Антична амфоро,
готви се да зърнеш нови богове.
Да видиш хората какви са
след толкоз много векове!

В сборника със стихове „Весели балони“ с автор Леда Милева (Изд. Народна младеж, София, 1963) е поместено стихотворението „Мечтите на едно момче“. Лирическият герой - малко момче мечтае за най-актуалните в соцлагера по това време професии: моряк на ледоразбивач, водолаз и космонавт.

Ех, да имам, дойде ми на ум,
един водолазен костюм!
Сбогом, мамо, другари добри,
сбогом, слънце, цветя и гори!
Аз се спущам самичък в морето
и ще слизам надолу, додето
не достигна до дъното чак.

Ще ме дебне там рак осмокрак,
ще ме плискат водите солени,
ще полепват медузи по мене
като чудни лилави камбани.
Ще минават делфини, калкани
и акули, и рибата-меч
ту наблизо, ту много далеч.
Но ще ходя по дъното аз
като опитен стар водолаз.

И когато на родния бряг
здрав и читав завърна се пак,
ще ме слушат децата с въздишка.
Но за тях ще опиша аз в книжка
всички миди и риби незнайни -
на морето разкритите тайни.

Сборникът с поезия за деца „Тук слънцето живее.“ (Изд. Отечество, София, 1987) съдържа подбрани произведения на автори от различни поколения. Сред тях е и стихотворението „Водолаз“ на Андрей Германов.

Плавници и маска,
шнорхел слагай ти
и морето с ласка
ще те приюти.

Водорасли гъсти.
Синя тишина.
Сякаш че на пръсти
тук върви деня.

Рибки кръглооки,
с остри щипки рак
спускат се в дълбоки
бездни, в смътен мрак.

А сред тиня мека
амфора лежи.
Пълна, а пък лека,
никак не тежи.

Цяла в мъртви миди,
в пясък вкаменен
днеска тя ще види
светъл слънчев ден.

Хиляди години
е била сама
във водите сини,
в хладната тъма.

Ако я отвориш
и разбираш ти -
тя ще ти говори,
тя ще ти шепти.

И ще знаем ние
още по-добре
колко тайни крие
нашето море.

Теодор РОКОВ

Водолаз и деца. Колко ли от децата в този момент си мечтаят да станат водолази? Снимка Петър ПЕТРОВ
Илюстрация: Тим Ван де Вал www.timvandeval.com
Илюстрация на художника Христо Алексиев в книгата на бургаския поет Илия Буржев „Момче с делфин“, изд. Български писател, 1981