НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ГЛЕМРОКЪТ
Английските моряци през 60-те години на миналия век пренесоха американския рокендрол в Англия и това доведе до великата „Британска инвазия“. В началото на 70-те моряците от „Български морски флот“ снабдяваха родните меломани със записи на забранените у нас глем изпълнители и това предизвика „революцията на цветята“ в българската мода.
Пръв беше Митко Даскала - мой приятел и огняр на парахода „Панагюрище“, който си купи „Илектрик уориър“ на Ти Рекс от Бейрут и я разпространяваше на магнетофонни записи с комерсиална цел из цяла Варна. Даскала не харесваше този стил, но ролките с подобна музика много вървяха. В края на 1973-а моят съвипускник и приятел Тошо Ласков се върна от дълъг рейс и ни дари с „ТанКС“ - последният албум на Ти Рекс. Съмнявам се Тошо да е харесвал лъскавия стил на глемрока, но на м/к „Бузлуджа“ нему се паднало да купи точно тази тава, за да няма повторения и моряците да си направят повече записи.
Не съм чул някой моряк да си е купувал Дейвид Боуи по това време. Първо - нямаше да върви на пазара и второ - Боуи се обличаше в женски дрехи. То и Тошо нямаше да си купи Марк Болан, ако го бе видял с какво се облича.
Третият участник в „БеГе глем инвазията“ е Румен Георгиев, също моряк и приятел. Той пък бе лично познат с Тони Висконти - велик продуцент на най - успешните в глем рока. С Румен ние не можем да се мерим, пък и той е по-млад от нас, та му прощаваме увлечението по постглем музиканти от рода на „Спаркс“ и „Кокни Ребъл“. Осен това неговите любимци никак не приличаха на лъскавите глем клоуни, а напомняха по-скоро погребални агенти, но музикално си бяха много печени!  
Имам и лични причини да харесвам глемрока. Почти всички изпълнители са ми набори, или с година - две по-млади, а Марк Болан е роден точно на моята рождена дата, само година по-късно.
Нека призная, че когато чух „Хот лав“ от записите на Даскала, сърцето ми се разтуптя от новия риф, звук, текст и изпълнение. Музиката бе ленива, но красива, а текстът - без рими, но поетичен!  
Когато през 1976-а на м/к „Вихрен“ плавах със Стоян Щерев - Буги, Марк Болан изкара хита „Ай лав то буги“, който звучеше непрекъснато по корабното радио в Атлантика. През цялото време чувахме Болан да повтаря „бат буги“, „бат буги“. Той всъщност пееше „джитър баг буги“, но поради обеззвучаването на „г“-ъто в края на думата, всички ние чувахме „Бат Буги“, защото точно така наричахме капитан Буги и моряците решиха, че песента е посветена на нашия втори помощник. Аз пък изрових старото парче на „Ти Рекс“ - „Борн то буги“ от тавата на Тошо Ласинга (също морски и голям авер на Стоян Щерев), където пак многократно се повтаряше името на популярния моряк, макар и без да се уточнява, че ни е „бате“. На всички корабни сбирки пускахме двете песни, Буги много им се кефеше и така глем рокът очарова българското морячество на кораб „Вихрен“.
През 1972-а на м/к „Оборище“ с приятеля ми Алекси Филипов, все в Атлантическия океан, много харесвахме мазните ДемисРусосови балади, докато глем титаните „Слейд“ не пуснаха „Збогум Ти Джейн“ и „Щот, та убичъм“. Глем, глем, ама направо ни отнесоха главите тези песни. Дори Алекси, моряк с непоклатими партийни принципи, харесваше „Слейд“. Той не се обличаше в дрехи с флорални мотиви, но слушаше с удоволствие глемрок. В същото време любовта към

„Спаркс“.
Марк Болан.
Ноди Холдър сега и тогава.
Стив Кюри - морякът от „Ти Рекс“.
Тони Висконти - глем продуцентът.
„Аладин сейн“ за дъщерята на моя познат...
шарените дрешки сред младите хора се изправи срещу ужасяващата сивота на предлаганото от родния пазар. И пак ние, моряците, решихме противоречието, защото западните пазари буквално преливаха от пъстри ризи, тишърти и гащи. В тези безумни години се връщаме с пасажера „Варна“ от Истанбул. На Морска гара Варна минаваме през контролния салон, където митничарят Черен Георги проверява багажа ни. Идва ред на Големия Пешо - дългогодишен фитер на кораба. Той е едър, леко плешив, много космат, облечен с възтясна и къса шарена блузка.
- Не те ли е срам да се обличаш така бе, Петре? - назидателно го пита Черния Георги.
- Такава е поръчката, другарю митничар - спокойно отговаря фитерът.
И до днес харесвам глемрока и го слушам с удоволствие. Признавам, че често си пускам албуми на „Суийт“, „Слейд“ и „Ти Рекс“, защото те наистина са мехлем за слуха ми. Гари Глитър слушам само в рок компилации, където му отреждам едно - две парчета. Боуи почина неотдавна и цял свят му отдаде заслужена почит. Марк Болан пък загина при катастрофа в кола, шофирана от жена му. Като го знам какъв чешит беше, сигурен съм, че той би избрал именно такава смърт пред възможността да умре от инфаркт.
Бил съм на концерт на „Слейд“. Ноди Холдър нямаше дамски аксесоари в гардероба си и постоянно се обличаше в конвенционални костюми на ситно каре. На концерта той пя и от погребален ковчег, но най ме впечатли цилиндърът му, облепен с кръгли огледалца. Предполагам, че капата е била доста тежичка, но на светлините на прожекторите главата на Ноди пламтеше като факел. За подсилване на ефекта беше изгасено осветлението в залата и един единствен прожектор пращаше светлина към шапката на фронтмена. Това определено ми харесваше, но женските дрехи на Болан и Боуи не ги разбирах. Веднъж Марк Болан обясняваше, че обува дамски патъци, защото му били удобни и са по-евтини. Да, бе! Трябва да призная, че на сцената от тях двамата по-готини нямаше, пък и влиянието им върху младите хора бе направо чудовищно. Те ни накараха да позабравим за Стоунс и Битълс и да се заслушаме в новия игрив, весел, забавен и цветен ритъм. Старият рок бе станал прекалено сериозен и влюбен в себе си. Те извършиха още нещо - младежите в цяла Европа започнаха да приличат на тях. Глемрокаджиите не бяха музикални гении и виртуози, но във външния вид нямаха равни. Тези хора бяха преди всичко звезди, а после - музиканти и в края на краищата промениха рокендрола към по-добро.
Стив Кюри свирИ на бас в „Ти Рекс“. Той е бивш корабен камериер. При полета на групата през Атлантика до Америка се оказва, че музикантите ще летят в бизнес класа. Още с кацането в Лос Анджелис морякът Кюри организира момчетата и те отказват да свирят, докато не им купят билети първа класа за следващите полети. Оказва се, че морякът има опит с организиране на стачки по корабите. Стив Кюри е и единственият, който се осмелява да протестира срещу безумните запои на Болан, защото на другия ден геният само пречел на работата. Като всеки моряк, този човек е истински професионалист и не се страхува да бъде критичен към чорбаджиите. Стив ми е баш набор. Умира на 33 при автомобилна катастрофа.
В по-късните години блясъкът на глемрока чувствително помръкна, защото по медиите вече се обсъждаше бисексуалността на Болън и Бауи, а Гари Глитър изкара доста години в панделата за педофилия.
През 1975-а на м/к „Вола“ демонстративно отказах да присъствам на ПУГ (Партийна учебна година), защото в същото време по английската телевизия предаваха концерт именно на този Гари Глитър. Десет години след това един познат софийски архитект ме помоли да му донеса тавата „Аладин сейн“ на Дейвид Боуи. Тогава си замълчах, но когато му дадох плочата с мълнията върху лицето на голия безполов Дейвид, деликатно му припомних като какъв е Боуи в личния си живот, а „софето“ ме успокои, че албумът е за дъщеря му. Днес момичето е никому неизвестна художничка, омъжена за ... французойка!
По мое време някои подигравателно нарекоха глема „пуделрок“. За да се защитят, музикантите създадоха дори глемметъл, но постепенно глемът в тази музика стана толкова много, че от метъла нищо не остана.
Признавам, че и днес с наслада слушам глемрок и с удоволсвие си спомням за това шарено време. От друга страна, не помня някой моряк да е ползвал сценичен макиаж или дамски одежди. Само онзи моторист, когото гепиха с десет комбинезона под палтото, но той „така си ходеше“, както бе обяснил на митницата в стил „такава е поръчката“.
А Даскала, Тошо, Румен и Бат Буги се оказаха хетеросексуални мъжкари и печени моряци, които винаги ще помним!

Сл. ПЕШКОВ - моряк