НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК МАЛКИТЕ (ФЛОТСКИ) КАМЪЧЕТА ОБРЪЩАТ КОЛАТА НА ВОЕННИТЕ КОРАБНИ МЕХАНИЦИ
(Или как се вади зъб на пациент, който не си отваря устата…)
При ремонта винаги може да се случи така, че някой незначителен пропуск в технологията или небрежен оглед да станат причина ремонтът да се забави с дни, че и с месеци. В първите дни на януари 1967 г. бях първият механик от Четвърти дивизион, който трябваше да отиде на първи среден ремонт на главните двигатели на малките противолодъчни кораби от проекта 201М. Предстоеше за пръв път да се режат палубите над машинното отделение, двигателите да се извадят и закарат в цеха, където ще бъдат напълно разглобени, а всички тръби, охладители и механизми - също да бъдат извадени от кораба. Срокът на ремонта беше 6 месеца.
Ще прескоча времето до ходовите изпитания. И тогава имаше доста трудности, все пак заводът (КРЗ „Флотски ареснал“) още нямаше опит със средния ремонт на такива двигатели. А и някои операции трябваше да се извършват в други заводи. За престъргване на леглата за гумите на цилиндрите, както и след тяхното наваряване, конструкторското бюро трябваше да конструира нужното приспособление.
Но истинският проблем започна с началото на ходовите изпитания. Едно неочаквано загряване - първо на среден двигател. Охладителите тук нямат термометри на входа и на изхода. И започват съмненията: дали помпата за морска вода дава нужния дебит и има ли проходимост? Следва водният охладител… А той е наврян на такова място, че ваденето, проверката и монтажът отнемат поне един ден. Водният охладител се оказа леко замърсен, но това не би трябвало да предизвиква загряването на двигателя. Някой даде идеята да се сложи мрежа пред него и събраната мръсотия да остава там. Вместо подобрение, следва влошаване на работата…
И така лутане в омагьосан кръг, докато накрая водата в ризите на газовите колектори завря. Трябва да поясня, че водната риза на тези колектори не е по-голяма от ширината на пръста ми. Първоначално се реши да се изреже едно парче от ризата. Цялото пространство бе пълно с люспи ръжда, които не позволяваха нормалната циркулация на водата и от там замърсяването и на водните охладители.
През цялото време на ремонта колекторите бяха оставени на открито и с празни водни ризи. За повече от 5-те месеца, докато се наложи да ги монтират, те са успели да ръждясат. Последва сваляне на всички, изрязване на външната обшивка, очукване на ръждата, заваряне на свалените листи и монтаж.
Така ремонтът закъсня с около 50 дни. За следващите кораби, идващи на ремонт, вече се знаеше - колекторите след демонтажа отиваха в корпусния цех, където преди да дойде време за монтажа им се отваряха и почистваха. А в началото на проблема и технолози, и инженери търсеха причината там, където я няма. Вероятно защото всички се съмняваха в качеството на възлите, които бяха ремонтирали и отхвърляха тези, които не бяха…
Години по-късно, пак в завода, когато вече работех там, възникна проблем със сдаването на единия от стражевите кораби (СКР). Те (тогава) бяха два (проект 50) и двата - с парни турбини съветско производство. Ремонтът и спазването на графика се следяха стриктно както от завода, така и от Флота. При тях големият ремонт беше подмяната на тръбите на котлите. Една голяма по обем, мръсна, доста трудна и много шумна процедура. Работи се основно ръчно от котлярите на завода. Приемаше се, че след смяната на тръбите, опресовката им, както и пускането на котлите до достигане на пълните им параметри - все швартови операции, то ходовите не създават проблем.
„Да, ама не!“ - както казваше един известен наш журналист. Проблемът дойде неочаквано точно тук. И то в края на ходовите изпитания, когато турбините трябва да вдигнат максимален ход. На пълен ход последните степени на турбината работят на вакуум. Вакуумът го предизвиква нивото на водата в кондензатора. А той се поддържа от един регулатор. Ако не греша, казваха му „донката“ или „орландото“. Ф. Марковски ще каже как е точното му име. Нещо много просто - едно гърне с два поплавока.
На практика, загубата на вакуума се случваше в различно време, което объркваше механиците и ремонтната група. Той ту го имаше, ту се губеше изведнъж и после пак се появяваше. Няколко пъти вадиха гърнето регулатор - няма видима причина да не работи. Поплавоците не са пробити, правилно са поставени и регулирани.
Корабът почти всеки ден излизаше на изпитания и се връщаше без резултат. За консултации бяха привикани всички светила по експлоатация на парните турбини: строителят и началникът на цеха бяха служили на същия кораб, специалистът от Техническия отдел на Флота и неговият началник - също, преподавателите от Морското училище дори имаха опит още от ескадрените миноносци. Еднозначно мнение и резултат нямаше. Търсиха вакуума и със свещ - не се смейте, при неуплътнение на ваната на кондензатора, свещта показва къде е пропуска - пак нищо! А времето тече - ще стане цял месец в напразни опити за постигането на положителен резултат.
Накрая се взе Соломоновско решение и се отвори кондензатора. И що да видят?!... Една холандка плува на повърхността на водата и ту притваря отвора към регулатора, ту го оставя отворен. Една матроска или работническа небрежност можеше да навреди на бойната готовност повече отколкото един саботаж. Защото на никой враг в главата не би дошло на ум какво може да навреди на боеготовността на този тип кораби един забравен парцал. Все пак, всичко завърши без последствия за екипажа и за завода.
Накрая на разказа сигурно ще запитате какво е общото между двата случая и пациента, който не си отваря устата. Този въпрос е бил зададен на студент - стоматолог. И той, без да се замисли, смело отговаря, че ще опита от другия отвор. Когато бях на служба във ВМС, се говореше, че по този начин във Флота се търсело решението на трудните въпроси. Отговорът на най-елементарния въпрос можеше да се търси на най-невъзможните места.

Евгени ЦЕНОВ

Стражеви кораб проект 50 (в случая - „Смели“) на максимален ход. Температурата в котелното отделение по това време надхвърля 50 градуса по Целзий!
Подготовка на реактивните бомбометни установки за стрелба по подводна цел на малък противолодъчен кораб проект 201М. Димната завеса от двата борда подсказва, че най-вероятно двигателите вече работят на максимален ход. Снимката е от сайта на Четвърти дивизион.