НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ХИДРОСТРОИТЕЛНО СЪОРЪЖЕНИЕ ВЪРХУ ПОТЪНАЛ ПАРАХОД
ПРЕД ЕВКСИНОГРАД

На 20 октомври 1963 г. директорът на Военноморския музей Иван Казаков ни поведе на еднодневна експедиция в залива между нос Димитър и нос Св. Георги - във владението на двореца Евксиноград. Известно ни бе, че там, на брега е била средновековната крепост Кастрици. От членовете на Групата за подводни изследвания към Военноморския музей участвахме инж. Антон Беджев, Иван Герасимов, Атанас Вълканов, Димитър Михайлов, Любомир Вълков и аз. Осигуряващ катер ни беше баркасът на Хидрографна служба на ВМС.
Търсихме по компас по профили североизток - югозапад, успоредно на брега. Открихме множество фрагменти от амфори и мраморен фриз с размери 20 х 20 х 30 см. След като Митко, с когото бях в една двойка, мина на резерва се отправихме към баркаса, изплувахме и той се качи по трапа. Казах му, че имам още въздух и ще продължа още малко навътре - да ме наблюдава. Плувах до дъното и изведнъж попаднах в някаква сянка. Потръпнах. „Какво ли може да е това?“ - помислих и вдигнах глава нагоре. Бях под корпуса на потънал железен кораб. Изплувах нагоре и се прехвърлих над стърчащите ребра и листове от обшивката.
Развълнуван от откритието си, започнах да го разглеждам. Първо плувах към носа - той сочеше към брега. Левият борд на кораба (този на запад) беше по-запазен, докато десния борд бе разбит от вълните и засипан. Обърнах се и заплувах към морето. Опитах се по броя на ударите на десния крак да измеря дължината му. Минах над повалена мачта, парен котел, парна машина, валолиния с квадратни фланци. Някъде напред, зарити от пясъка, вероятно имаше дейдвудна тръба и гребен винт. Въздухът ми започна да свършва и аз заплувах към средата на леша и от брезентовата торбичка, която носех на колана си извадих маркер и го завързах за най-стърчащото ребро. Проследих дали се развива въжето на маркера и изплувах. На повърхността минах на шнорхел и започнах да викам:
- Кораб! Потънал кораб намерих! Тука е на маркера!
Обърнах се по гръб и заплувах към баркаса. Докато се разоборудвам, разказвам за откритието си. Иван Казаков разпореди баркасът да се премести на котва в близост до маркера и инж. Антон Беджев да се подготви за ново спускане.
Корабът не беше обозначен на навигационните карти и от него се заинтересуваха от Хидрографна служба на ВМС. Малко по-късно, на 9 декември 1963 г., Военноморският музей и Хидрографната служба на ВМС организираха ново обследване на потъналия параход. Осигуряваха ни хидрографния кораб (ХК) 501 и баркасът. Водата беше вече студена и влизахме с хидроизолационни костюми ГК-2. Направихме изследване на дължината на находката - овеховахме центъра, носа и кърмата, за да ги запеленговат хидрографите и да определят координатите му. С бигата на ХК 501 извадихме скоба от една от мачтите или от бушприта на кораба и други артефакти.
„Откритието“ на потъналия кораб се разчу и стигнало до ушите на о.з. кап. Георги Боцановски, който вадеше цветни и черни метали от потънали кораби по нашето крайбрежие. През януари 1964 г. намерил инж. Антон Беджев и научил адреса ми в квартал „Рупи“ (дн. „Чайка“). Живеехме във вилата на капитан Антон Георгиев - Брадата, баща на капитан Веселин Георгиев - Фоса. Идват един ден с Васкен.
- Кажи - казват, - створовете на кораба в залива зад Евксиноград.
- Кой ви каза за този кораб? Кой ви изпраща? - питам аз на свой ред.
- Ами ние сме наблюдавали, че след силно вълнение морето изхвърля железа на плажчето между нос Св. Димитър и нос Св. Георги, а адреса ни го даде Антон Беджев - бе отговорът.
Аз помислих, че Беджев е „благословил“ предаването на координатите и  нарисувах створовете, които бях запомнил на половин лист. Януари 1964 г. не беше много студен. Имаше слънчеви дни и морето беше тихо. Боцановски и Васкен ходили в залива между нос Св. Димитър и нос Св. Георги. Какви створове са гледали, къде са спуснали котва, къде е търсил водолазът, но не намерили кораба. В краят на януари идват отново:
- Ела - казват, - да ни покажеш кораба. Створовете ти не са хубави!
Аз учех за изпит по теоретична механика  (кинематика, статика и  динамика - въпроси и задачи) при капитан ІІІ ранг Цветан Папазов. Къде да губя един ден - нямах време.   
- Не мога - отговарям, - пък и да дойда, ще ви водя по същата скица. - Май вие не сте наместили кораба по створовете както трябва! - отвръщам на атаката аз.
Заминаха си. Кога са ходили пак през април ли чак, но са го намерили. През май 1964 г. видяхме гемията на Боцановски на Морска гара. Трюмът й беше с отворени капорти и беше пълен с железа от парахода, а над отвора стърчеше познатият вал с квадратните фланци.
За потъналия кораб научихме повече данни едва през 1967 г. Новият директор на Военноморския музей Ради Боев намери в руски архиви текст за бойните действия на руския флот през време на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Текстът гласеше: „Яхтата „Ливадия“ стигна до Варна и срещу сегашния Евксиноградски дворец унищожи един турски параход и се върна в Севастопол“. Вероятната дата била юли 1877 г.
През 80-те години на миналия век в залива между нос Св. Димитър и нос Св. Георги започна строителство на „Т“ - буна откъм Св. Димитър и нещо като пристанище за няколко яхти от страната на Св. Георги. И понеже в землището на двореца Евксиноград много не се коментираше какво се строи и как се строи, се получи така, че чупката на най-вътрешната част от върнолома на пристанището от страна на нос Св. Георги беше застроена върху останките на турския параход.
Наши колеги от СТФ полагаха там тетраподи. Питах ги: „Извадихте ли нещо от потъналия параход?“ Те отговориха: „Май имаше някакви железа на дъното, но бързахме да освободим сапаните на тетраподите“...

Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Снимките са от личния архив на автора

Спътниковото изображение е на въпросния залив. По брега се виждат разкопките от крепостта Кастрици. Източник: интернет.
Снимка на автора от това време.
Скоба на парно-ветроходен кораб, потънал между нос Св. Димитър и нос Св. Георги (ноември 1963 г.).
Инж. Антон Беджев.