НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРЕЗ 1956 Г. ПРИКЛЮЧВА БЕЗСЛАВНАТА СЛУЖБА НА ТОРПЕДНИТЕ КАТЕРИ „ПАУЕР” В НАШИЯ ФЛОТ
Въпросителните около неудачите при тяхната експлоатация остават
На 30 август 1956 г. временно изпълняващият длъжността командващ ВМС капитан І ранг Янков издава секретната Заповед № М-0237, съгласно която стражевите катери тип „Пауер“ с тактически номера 431 и 432 се бракуват, снемат се от отчет и се заличават от списъците на флота. Съгласно същата заповед трябва: „Да се снемат от корабите всички видове имущества - годни и негодни за употребление, като палубите и надстройките се ремонтират до състояние да не пропущат в кораба вода от плиски и дъжд. Корпусите да се предадат на поделение 20230 за използването им като мишени при провеждането на торпедни стрелби“. В заповедта конкретно е посочено как трябва да се постъпи с всички останали части от двата катера.
Най-интересна е т. 3 от заповедта, която гласи: „Трите главни двигателя „Майбах“ на кораб 431 да се консервират и сдадат в склада за ЗИП за съхранение“. Какво е интересното тук? Първо, това е неизвестен за изследователите факт, защото „Пауер“-ите официално са с по три авиационни двигателя „Ролс Ройс - Мерлин Отто“, снети от свалени английски самолети. Те са и едната от причините за неблагополучията при тяхната експлоатация. Значи все пак в нашите ВМС е направен опит за използването на единия катер с други двигатели - немските „Майбах“. Възможно е резултатите от тази подмяна да не са били окуражителни, защото и този катер също е бракуван като другия, с „оригиналните“ двигатели.
За доставката и проблемите на четирите торпедни катера „Пауер“ в нашите ВМС е писано много. Може би пресилено е само твърдението на Чони Чонев, че: „четирите катера така и не влизат в строя“. Поне за окончателната съдба на двата от тях нямаме никаква информация. На практика, поне двата, посочени в заповедта катери, са били в състава на флота, колкото и неудачни да са били резултатите от експлоатацията им. По спомени на флотски ветерани, неудачите са били не толкова в двигателите, колкото в муфите, защото често дефектирали при маневриране. А след излизане на море, прибирането на катерите ставало с помощта на влекач. Това обаче съвсем не е доказателство, че при всяко излизане на море те са аварирали. Просто маневрата за заставане с тези двигатели и муфи, които не осигуряват необходимия режим на работа, е почти невъзможна. Но това вероятно не се възприема от флотската общественост, която вижда как маневрират при заставане в базата торпедоносците тип „Дръзки“ и торпедните катери тип „Люрсен“.
Защо си позволявам да правя тези разсъждения?

Торпеден катер „Пауер“, сниман от съветски военен фоторепортер в База Варна през септември 1944 г. На кърмата, зад торпедните апарати, се виждат добре две подводни бомби и апаратът за поставяне на димна завеса. На мачтата се полюлява командирската косица. Корабът е в строя.
Два торпедни катера „Пауер“ в База Варна. В далечината тъмният силует е на някой от двата минни заградителя: „Дунав“ или „Свищов“. А това означава, че снимката е направена не по-късно от септември 1944 г.
На преден план: два торпедни катера „Пауер“, след тях торпедни катери „Люрсен“, четири торпедоносеца тип „Дръзки“, а в далечината - минен заградител („Дунав“ или „Свищов“). Не по-късно от лятото или есента на 1944 г.
Вляво: торпеден катер „Пауер“, а до него са трите торпедни катера „Люрсен“ в База Варна. На кърмовите стелажи на „Пауер“-а липсват подводни бомби. Не по-късно от лятото или есента на 1944 г.
Вдясно: торпеден катер „Пауер“, а до него са трите торпедни катера „Люрсен“ в База Варна. Следват четирите мачти на торпедоносците тип „Дръзки“, учебните кораби „Камчия“ и „Асен“, най-накрая - минен заградител („Дунав“ или „Свищов“). Не по-късно от лятото или есента на 1944 г.
Първата страница от заповедта за бракуването на двата торпедни катера „Пауер“. Определението „стражеви“ се използва заради формалното спазване на изискванията на Парижкия мирен договор (1947 г.). Държавен военноисторически архив – Велико Търново, ф. 1027.
Втората страница от заповедта за бракуването на двата торпедни катера „Пауер“. Държавен военноисторически архив – Велико Търново, ф. 1027.
Ами защото нямам обяснението на следния въпрос: как така във ВМС на Румъния, които получават 5 такива катера „Пауер“, досущ като нашите, нямат проблеми при експлоатацията им? Същите катери, същите двигатели, същите муфи…
И още нещо, за „десерт“. Известно е, че през септември 1944 г. четирите катера „Пауер“ са отведени от съветските военноморски власти като плячка (заедно с трите катера тип „Люрсен“ и торпедоносеца „Дръзки“), без екипажите им, в Севастопол. През юни 1947 г. окончателно е изяснено, че два от катерите „Пауер“ (с бордови номера 6 и 7) са предадени на Съветския военноморски флот като трофейни. Останалите кораби от „плячката“ са ни върнати обратно. Становището на командването на Морските войски е, че „като непригодни за нашите условия е по-добре тези катери да се предадат на Съветския съюз“. Всъщност, има и още една причина, която е също уважителна: доставените през 1943 г. катери от Германия са приети само с протокол, без да се плащат на германската фирма-доставчик. По-добре е да не се плащат на германците, а да се предадат на Съветския съюз като немски, трофейни (вж. М. Кръстева, Морето в международните отношения във външната политика на България 1944 - 1949 г., ИК „Морски свят“, Варна, 2005 г., с. 200 - 201).
Защо обаче, след като са „непригодни за нашите условия“, тогава не сме се отървали и от останалите два катера? И затова има възможно обяснение. Вероятно руснаците са проявили интерес към катерите, защото те са строени в Нидерландия по лиценз на известната английска компания „Бритиш Пауер Боут“ по проект на популярния за времето си конструктор Хърбърт Скот Пайн. А финансовият аргумент е бил използван за замазване на очите на представителите на тогавашните съюзници на СССР в Съюзната контролна комисия в София. И вероятно е имало негласно споразумение с нашето флотско командване то да продължи експериментирането с неудачните катери и да докладва за получените резултати. Най-вероятно това е и причината за подмяната на двигателите, за която до сега никой не е написал нищо… Пък и наистина, защо ли е трябвало цели девет години да се главоболим с тях, без да има основателна причина за това? Вече сме имали достатъчно на брой торпедни катери, доставени от СССР…
Така или иначе, някои от въпросителните около неудачите при експлоатацията на „Пауер“-ите в нашите ВМС остават.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Използваните снимки са от различни интернет-сайтове.