НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ТЕМИТЕ
- Избери си тема за тази вахта - казвах на моториста Румен по време на дългия преход до Куба и назад с м/к „Мургаш” през 1974 г.
Бях втори механик на прекрасния и почти нов японски кораб, нямаше никаква аварийна работа, а в часовия диапазон 16-20 и 04-08 екипажът спеше, хранеше се или играеше карти и табла, та долу в ЦПУ-то никой не ни тревожеше с посещения или телефонни обаждания. Скуката, особено в нощната вахта, бе убийствена и Румен реши да учи английски. Учех го на прости думи и словосъчетания, дадох му и тетрадка, а накрая имаше и домашни задания, и текущи оценки. Това, последното, охлади лингвистичния мерак на моториста и той реши да става културен. Наложи се да приключим с ЛУГ - лингвистичната учебна година и да минем на културно - тематични вахти.
Избираните от него теми бяха кино, музика, театър и литература. Момчето дори си водеше записки, за да можел с придобитите знания да завърти главата на някоя културна девойка.
Този Румен имаше набито око, ако трябва да бъда честен. Той не само бе забелязал добрия стил на дрешките ми, но бе подушил и наркотичния мирис на парфюма ми. В следващите вахти мотористът си записа великите марки мъжки парфюми и  автършейвове, а за облеклото трябваше да се задоволи с „Лоис”, „Вранглер“ и „Бата”, защото модният ми снобизъм бе силно ограничен от скромните ми ЗеДеПе - задгранични дневни пари. Няма съмнение, че всеки истински специалист по тези теми би ме разстрелял още на втората минута от моите лекции, но да не забравяме, че ние бяхме моряци - нито живи, нито мъртви, а ако прибавим и това, че тогава бяхме и най - бедните в света на корабоплаването, то разстрелът можеше и да ми се размине.
Първа бе лекцията за парфюмите. На кораба ползвах „Пино сивестре“ и именно той бе вдъхновил моториста за тези разговори. Разказах му за мъжките парфюми, които замъгляват съпротивителните сили на девойките, а на въпроса на какво миришат тези световни марки, ползвах за образец обяснението, което дава Швейк на готвача Юрайда как мирише джодженът - като шишенце с мастило в алея от цъфнали акации. Това Румен не си го записа, но щеше са си купи „Ярдли“, „Табу“ или барем „Олд Спайс“. Съобразих да го предупредя, че мъжът не бива непременно да влачи след себе си огромен шлейф от вълнуваща миризма, защото това може и да отблъсне девойките, а да привлече към него пчели, оси, кучета, котки и прочее добитък. От друга страна, добре подбраната и дозирана миризма, може да допадне на другия човек, като остави в него незаличими спомени и чувства. За „Пино силвестре“ го предупредих, че при по - дълбоко вдишване девойката може дори да забременее и понеже Румен ме погледна уплашено, го успокоих, че повторното вдишване ще й гарантира бърз, безболезнен и безплатен аборт... 
Плагиатствал съм съм идеи и истории от велики автори, но в ЦеПеУ-то на кораба всичко бе позволено. Постепенно темата се превърна в щурвал на нашите вахти и колкото по-интересна и значима бе тя, толкова повече растеше нашето моряшко самочувствие. Тези лекции бяха източник на енергия за скучните презокеански преходи, в смисъл - за нашите служебни действия.
Нормално би било темите при такива плавания да бъдат против нещо или някого. За щастие нашите теми бяха само ЗА - добронамерени и изпълнени с добри чувства.
За дрешките се задоволих със следната мъдрост: „Ако се питаш дали една част от тоалета ти се връзва с другата, то бъди сигурен, ЧЕ НЕ СЕ!“
По въпроса за качеството на облеклото декларирах, че то не се определя от цената. Важното е да знаеш какво искаш и дали ще ти отива. От друга страна, за всеки рейс ние сменяхме държави, климатични пояси и култури, така че трябваше да изберем нещо универсално. Сигурно това прави всички моряци по света да си приличат!
По темата кино днес бих разказвал за Джим Джармуш (Поне!), за Фелини, Истууд, Тарантино, Верховен, Герман, Лунгин, но тогава трябваше да се задоволя с „Операция Ъй“, „Кавказка пленница“, „Иронии судьбы“, „Карнавална нощ“, „Психо“, „Кръстникът“, „Имало едно време на Запад“, „От Русия с любов“ и „Портокал с часовников механизъм“. Този, последният, го бях гледал неотдавна в Италия и се бях силно впечатлил, без да зная какво е антиутопия и кои са Стенли Кубрик

Моторният кораб „Мургаш“ в Пристанище Варна запад. На борда му се развиват събитията, описани в настоящото есе.
1974-а. С Румен на Мургаш след поредната нощна тема.
Пастой, паравоз!
Велик филм и велик плакат!
Нада, Федя, нада!
Парфюмът чудо!
Черното Гоче - строг, но справедлив критик на темите.
и Антъни Бриджис. Румен си записа името на филма, но щеше да може да го гледа цели двадесет години по-късно. Нашата заслуга е, че филмът, записан в тетрадката на Румен, разказан и изигран от мен, впоследствие щеше да се превърне в истински култ за западната култура.
Темата кино бе толкова обширна, че я съкратих по шекспировски на „Да гледам или да не гледам?“ Това мотористът старателно си записа.
За нещастие лекцията можех да онагледя само с първите два от филмите на моя списък, защото ги имахме на кораба. Румен най-много се изкефи на веселите лафове от „операцията“ и „пленницата“:
„Налетай, не скупис, пакупай живапис!“ Тези думи на Вицин използвах и в следващата лекция за кича в изкуството.
А разговорът между Федя и Шурик за възпитателната сила на бой с тънка пръчка по гол гъз, ползвахме често в корабното ежедневие.
- Шурик, а может не нада?
- Нада, Федя, нада!
От този филм си пускахме многократно и блатната песен „Пастой паравоз“ в изпълнение на незабравимия Юри Никулин. Това впечатли и „железния“ Черно Гоче, който искрено се удивляваше на моето с Румен двугласово изпълнение на кръчмарския хит по време на вечерния аперитив:
Пастой, паравоз, не стучите кальоса
Кандуктар, нажми на тармаза!
Я к маменке роднай с паследним приветам
Спешу паказатса на глаза!
Наздравицата на администратора от „Кавказка пленница“ също цял рейс ползвахме при корабните почерпки: „Да пием за това нашите желания винаги да съвпадат с нашите възможности!“ Черното Гоче - тогавашният машинен боцман на кораба, дори и тоста ни хареса, макар да бе малко стерилен за неговия вкус. Гочето обаче не одобряваше новото занимание на Румен и когато го чуеше сутрин да разяснява среднощните ни теми, се ограничаваше с лафа „много те моля за некои работи“. Това наистина бе гениално универсален коментар за всичко и всички - абстрактен, безадресен и непреводим.
Мен пък ме подсети за темата „абстрактно изкуство“. Още в Морското си бях купил две руски книги против това изкуство и винаги си ги мъкнех по корабите. В тях имаше чернобели репродукции на Дали, Малевич, Полак и Кандински с яростни хули против тях. За съжаление Румен остана равнодушен към едноцветните квадрати и зрителните халюцинации, за което Гочето дискретно го похвали, но хареса импресионистите и передвижниците, които му показвах и разяснявах. Особено  му допадна картината „Болшевик“ на Борис Кустодиев. Рисувана е през 1920 г. Първата асоциация е „болшевикът е балшой“, но ако се замислиме: белите куполи на красивите църкви бяха срутени и изгорени от революционния пламък на ВОСР, а победилият пролетариат и най-вече ръководната му сила в лицето на болшевишката партия, нямаха с какво да заменят тази красота. Тези разсъждения бях чул от баща ми и на моториста му хареса татковия поглед към популярната картина, докато Гочето се ограничи в съгласието си с приятелско намигане. Трябваше да се внимава с приказките по онова време!
Лекциите за изобразително изкуство предизвикваха у моториста желание по-често да излиза за мазане и оглед на механизмите, затова се доверих на Владимир Илич. Именно Ленин бе казал, че за пролетариата най-важното изкуство е киното. На кораба имахме един филм с Луи дьо Фюнес - „Ни чул, ни видял“. Вечерта го изгледахме, а през нощната вахта - обсъдихме. Ще ми се тогава да бях прозрял посланието за популизма на левите идеи във филма, но уви - задоволих се да разкажа за първата си „среща“ с гениалния комик в „Бонифас сомнамбула“ и последната - в „Лудостта на величията“.  Румен си ги записа, а „Глупакът“ пропусна, защото вече го бе гледал.
На тази лекция отделих цял час на субтитрите!?! Не обичах дублираните филми. Избягвах да гледам такива филми в държавите, където това бе национална политика - Турция, Италия, Испания, СССР. Румен  не ме разбра, но пък аз си излях мъката. Накрая завърших с великата мъдрост: Добрият филм трябва да е като камъче в обувката! Румен пак не я „чатна“, но поне я чу, пък си я и записа, а всяка сутрин Черното Гоче четеше на глас „записките по скучните вахти“, коментираше ги и също научаваше нови и полезни неща. Ние тримата неусетно бяхме открили разнообразието - ефикасно и лесно средство за борба със скуката през дългите и монотонни вахти.
Мотористът Румен, главен герой на това есе, не бе титан на мисълта, мечтател, бунтовник, откривател или смел съзидател на каквото и да е. Най-обикновено момче беше! Просто искаше да научи нещо ново и интересно по време на скучните часове долу в машината, докато пресичахме Атлантика. Впоследствие той се запозна с подходящи хора, ожени се щастливо и се отказа от корабоплаването, а аз му изгубих следите. Ето я и темата на есето, което четеш Читателю: Когато имаш време за губене, винаги можеш да го използваш за нещо полезно, особено ако не ти се налага да полагаш големи усилия или да харчиш пари за това. Както казваше Черното Гоче - „НАЙ - ЛОШОТО ОТ МЕН ДА НАУЧИШ, ПАК ЩЕ ТИ Е ОТ ПОЛЗА!“
Вече половин век помня този съвет, Читателю. Ще те помоля да си го спомниш и ти, когато се наканиш да кажеш „кими сикинде за темите на Пешков“...
Сл. ПЕШКОВ - моряк