НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАКВА Е СЪДБАТА НА ТОРПЕДОНОСЕЦА „ХРАБРИ“
СЛЕД 1950 Г.?

Не е невероятно, а е доста неприятно това, че знаем твърде малко за съдбата на торпедоносците тип „Дръзки“ след 1944 г. Освен може би за самия „Дръзки“. Какво знаем от досегашните публикации?
„Дръзки“ е „аташиран“ веднага към пристигналия през есента на 1947 г. ескадрен миноносец „Железняков“, за да осигурява пАра вместо спомагателния му котел. Оказва се, че в България няма никакви количества флотски мазут, необходим при експлоатацията на първия ни ескадрен миноносец. Умници решават за основните котли да бъде осигурено земно масло (с което ги повреждат сериозно), а вместо спомагателния котел, за нуждите на кораба пАра осигурява „Дръзки“, за когото каменни въглища има достатъчно.
В сборника от исторически очерци и спомени „100 години Военноморска база Варна 1897 - 1997 г.“ (Варна, 1997 г., с. 97-98) Владимир Павлов пише: „От 1.І.1948 г. дивизионът торпедоносци е предаден във всяко отношение на База Бургас. „Храбри“ и „Смели“ заминават веднага, а „Дръзки“ продължава да дава пАра на ескадрения миноносец „Железняков“, като се счита за прикомандирован временно към Бригада надводни кораби (във Варна - бел. Ат. П.). „Строги“ продължава да бъде в основен ремонт в Арсенала, като се счита прикомандирован в него. На 14.6.1951 г. „Храбри“ е предаден на ДОСО“. Сведението за „Храбри“ Владимир Павлов не подкрепя с източник. Но се оказа, че документ за това има.
На 14 юни 1951 г. наистина е издадена секретна Заповед на командващия ВМС № І-В: 183, съгласно която на Сталинската (Варненската) организация на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) се предават кораба „Храбри“, една лодка десеторка и една лодка шестнадесеторка, както и 500 спасителни ризи. Впечатляващо по мащабите си дарение за бедна България, чието население по това време се изхранва на купонна система! Все пак, наивно си зададох въпроса как все пак ще функционира „Храбри“, макар и разоръжен, но все пак - кораб с парна силова уредба, за която е необходим професионален екипаж. Подобен лукс ДОСО едва ли би могла да си позволи.
Затова потърсих капитан Стефан Методиев - член и активен деятел на Морския клуб към ДОСО - Варна, от деня на неговото създаване. Той категорично отхвърли твърдението, че някога „Храбри“, или който и да е друг от торпедоносците, е бил предаден на ДОСО, дори и като някакъв почетен вариант на шефство или каквото и да е друго. Той отхвърли и твърдението, че ДОСО е получавала лодка шестнадесеторка - Морският клуб никога не е имал гребно-ветроходна лодка по-голяма от десеторка. Но това е друга тема. Така или иначе, съдбата на „Храбри“ засега остава неизвестна.
Всъщност, тази история с „Храбри“ си има своята предистория. И тя е определена от поверителна Заповед на командващия ВМС от 25 ноември 1950 г., съгласно която се извеждат от експлоатация два стражеви кораба - № 512 и № 513, тип „Дръзки“. Те трябва да бъдат използвани от тук нататък само като учебни кораби, „на вързала“, но и при поддържане „в добро състояние на корпуса, котлите, двигателите и спомагателните механизми“. Макар да са посочени само бордовите номера, очевидно става въпрос за „Храбри“ и „Смели“, защото „Строги“, както вече посочихме, по това време е още в основен ремонт, а „Дръзки“…
„Дръзки“: „Бракуван и разоръжен е във „Флотски арсенал“ през 1950-1951 г., след което е превърнат в плаваща мишена“… Така пише Пламен Жечев и продължава: „Странни са превратностите на времето - корабът, торпилирал успешно турския колос „Хамидие“, защитил славата на българското оръжие, е разстрелван с унизителна последователност в интерес на бойната готовност като доказателство за късата ни историческа памет“ (ФАР 92/1, с. 134)…
Корабът-музей „Дръзки“ възкръсва от запазения корпус на „Строги“ и от спасените от претопяване останки от „Дръзки“, поели с вагон към Перник. Съдбата отредила така, че именно капитан І ранг Ангел Папазов - началник на Военноморското училище и бивш командир на славния торпедоносец, да съзре вагона с тези останки на гара Горна Оряховица. От тогава, до 21 ноември 1957 г., когато корабът-музей „Дръзки“ е тържествено открит, са преодолени немалко препятствия, но и това е друга тема.
Има ли някакво значение това, че заповедта за предаването на „Храбри“ на ДОСО е подписана не от командващия контраадмирал Орманов, а от заместващия го началник-щаб на ВМС капитан І ранг Николай Бояджиев? Може би да, може би не. Вече сме публикували снимки с негово участие в обучението на момчета и момичета от ДОСО на борда на учебния кораб „Веслец“ (19 декември 2018 г. Морска подготовка на деца на учебния моторен ветроход „Веслец“ преди 65 години). Но колкото и голям ентусиаст да е бил той в тази насока, едва ли би си позволил да предприеме такава стъпка, без предварително да я е съгласувал с адмирал Орманов.
Темата остава отворена, защото освен за „Храбри“, трябва да уточним и какво се е случило и със „Смели“…
Атанас ПАНАЙОТОВ

Торпедоносецът „Дръзки“ пред Варна. Източник: Държавен архив - Варна, Частично постъпление 998.
Началникът на Щаба на ВМС капитан І ранг Николай Бояджиев присъства на обучение по морска практика на ученици от Варна на борда на учебния кораб „Веслец“, 1954 г. Източник: Държавен архив - Варна, фонд 616, оп. 5, а.е. 40.
Заповедта от 25 ноември 1950 г., с която се извеждат от експлоатация два стражеви кораба - № 512 и № 513, тип „Дръзки“. Източник: Държавен военноисторически архив - Велико Търново, фонд 1027, оп. 1, а.е. 643.
Заповед на командващия ВМС № І-В: 183, съгласно която на Сталинската (Варненската) организация на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) се предават кораба „Храбри“, една лодка десеторка и една лодка шестнадесеторка, както и 500 спасителни ризи. Държавен военноисторически архив – Велико Търново, фонд 1027, оп. 1, а.е. 655.
Торпедоносец тип „Дръзки“ се насочва към пристанището на Евксиноград. Период: между Балканската и Първата световна война. Източник: Военноморски музей.