НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И БИЛЖО
Не бързай да ме съдиш, Читателю. Уверявам те, че запознанството с Андрей Георгиевич Билжо ще те усмихне и разведри. Той е карикатурист и още нещо, а това „нещо“ е наистина впечатляващо. За нас, българите, Александър Божинов, Илия Бешков и Борис Димовски са епохи в родната култура, но мисля, че в момента пропускаме, та чак забраняваме наистина талантливи карикатуристи като Чавдар и Комара, само защото не се слагат на властта и поради това, никъде не можем да ги гледаме.
Още една основателна причина имам да харесвам родения през 1953-а психиатър Билжо. Цели четири години този талантлив човек е работил като корабен лекар, бил е и на „дългата“, а после започва да пише книги, участва в телевизионни формати и чак накрая измисля и рисува своя легендарен персонаж Петрович. По-нататъшната биография на човека е направо приказка: изложби по цял свят, книги, песни, филми, награди, от които най-голямата е любовта и възхищението на стотици милиони хора по цял свят. Прочетох няколко негови разказа, но не ми достигат знания за световната приказна култура, за да ги разбера докрай.
То и с карикатурите е така, но те са толкова много и толкова леснодостъпни, че мога да отложа изучаването на дедушка Мазай, Герасим, Муму, ВОСР, и да се радвам на универсалния Петрович. Той е събирателен образ на обикновен гражданин от Съветския съюз. Отначало хората са си изрязвали карикатурите с този герой и ги лепели по стените на домовете си, а после се появили клубове, музеи и верига ресторанти с името „Петрович“. Героят отдавна е задминал своя автор по популярност! Феновете на този „хомо советикус“ са по цял свят: кино, книги, филми, дизайн, кулинария, арт инсталации, паметници!
У нас все още никой нищо не знае за феномена „Петрович“. Ние нямаме достъп до Чавдар Николов и Христо Комарницки, какво остава за Петрович, който е символ на „и аз съм прост и...“ Разказите на Билжо ми се сториха безумно и абсурдно смешни дори, когато не знаех сюжета на руските народни приказки, интерпретирани от днешна гледна точка. Може би изцяло проумях само „Приказка за рибаря и златната рибка“ и „Пепеляшка“ и то не толкова защото помнех „оригиналите“, а поради сходството с несправедливостите и абсурдите, които се случват в родната действителност.
Никога не съм изпитвал симпатия към каквато и да е власт, но винаги съм харесвал карикатурите. Толкова бях запленен от тях, че в далечната младост дори ги рисувах. Като идеи и актуалност ги докарвах, но като рисунък, бях абсолютен провал. Спасяваше ме фактът, че съучениците ми от ТМТ и ВНВМУ не бяха много наясно с естетиката на изобразителното изкуство, а искрено се вълнуваха от шаржовете ми за окръжаващите ни хора и събития. Не се стараех дори поне да имитирам стила на някои от любимите ми карикатуристи като Генчо Симеонов и Георги Чаушов. По корабите вече бях захитрял и откровено ги копирах, но успехите ми пак бяха благодарение на злободневността и остротата на „произведенията“ ми. Не съм си и помислял да имитирам Чавдар и Комара. Само им завиждам!
Ето какъв анекдот разказва Билжо в едно интервю: Майка подарява на сина си две вратовръзки. Той ще й ходи на гости и дълго мисли коя от двете да си върже. Пристига при майка си и първите думи, които чува са: Знаех си, че другата няма да ти хареса...
Мисля си, че е полезно, а и здравословно, в тези карантинни дни да погледаш карикатури, Читателю. Надявам се абсурдният хумор на Андрей Георгиевич да те развесели и с помощта на смеха да се пренесеш в света на фантазиите, а когато отново се върнеш в реалността, да си ваксиниран против глупостта и лъжата, които ни заобикалят!

Сл. ПЕШКОВ - моряк

Добра идея за евродепутатите.
Андрей Георгиевич Билжо.
Актуална политическа гимнастика.
Чапаев и Петка - моряци.
Петрович, секса и правосъдието.
Паметник на Петрович.
Вход за клуб „Петрович“.
Васнецов и Альонушка по Билжо.
Червената шапчица и Лукашенко.