НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
EЙ, ХОРА! ЗЛАТО НАМЕРИХМЕ!
Това беше последното плаване с учебният катер „Дръзки“ под флага на Окръжния морски клуб Варна. През есента на 1968 г. имаше разпореждане на Отдел „Морска подготовка“ към ЦК на ДКМС да предадем катера на Морски клуб Мичурин. Във Варна постъпиха на негово място от Параходство БМФ пасажерският кораб „Калиакра“, а малко по-късно и учебният кораб на Военноморското училище „Никола Й. Вапцаров“ - първо изпратен в Бургас и преименуван на „Патриот“, а след още няколко години и чисто нов десантен кораб: ТБ-604.
Като инструктор на обучаеми леководолази випуск 1968 г. обикаляме дъното на бухта Ватарухи, източно от устието на река Ропотамо. Бяхме направили вече упражненията за сигурност в дълбоката част, непосредствено под катера „Дръзки“ и отиваме към по-плитката, движейки се по посока обратна на часовниковата стрелка. Изведнъж в крайчеца на маската ми нещо блесва. Отделям се от групата и се насочвам към странния предмет. Не мога да си представя в първия момент какво е това. Всичко е така споено.
Започвам да осъзнавам какво съм намерил - това е част от бъчвичка, пристегната с лико, която е служила за пренос на багаж (като сандък, куфар). Опитвам се да откъртя блестящият предмет, но не успявам. В същото време групата се отдалечава. Грабвам цялото вкаменено парче от  бъчвичката и с усилие настигам курсистите си. Те моментално се скупчват да разглеждат находката. Като излизаме от бухтата, чупим деветдесет градуса наляво и не след дълго попадаме в сянката на учебния катер. Обявявам изплуване. Излизаме под самият трап. По правило изчаквам всички курсисти да излязат от водата и се изкачвам последен. Подавам парчето от бъчвичката и докато си свалям акваланга, Владо Чавдаров, един от курсистите, вика, че ще я тресне в палубата.
- Не! Стой, недей! - викам и се приближавам по левия борд. Владо не ме
слуша и удря бъчвичката в палубата на кърмата. Разхвърчават се позлатени топчета. Невероятно раздвижване на духовете. Всички се втурват да

Учебният катер „Дръзки“.
Част от позлатените топчета.
Нанизи от синьо манисто.
Пръчиците с инкрустираните фигурки.
Рисунка на „бъчвичката“ с дивида и позлатените топчета.
Владимир Чавдаров с направеното от него наргиле ВВЧ (1969 и 1970 г.).
събират. Вече съм на кърмата, но не мога да ги спра. На всичкото отгоре Гошо, синът на Агнес Георгиева, се е качил на мостика и вика:
- Ей, хора! Злато намерихме! - а бухтата е малка и по брега се разхождат летуващи.
- Спрете! Оставете! Какво правите? - викам и започвам да събирам остатъците от съдържанието на бъчвичката.
Блестящият предмет се оказа дивит (приспособление за съхраняване на пера за писане плюс мастилница). Краят, който стърчеше навън от „бъчвичката“, беше излъскан от вълните. Излиза пачка червен восък, завита в торбичка от кожа, която на места се е запазила. По-надолу отделям много интересен набор от стъкла, вероятно с филтри за гледане на небесните светила. Синьо мънисто, нанизано на върви, е срастнало с утайки, така че мъчно може да се отдели и използва (запазил съм го в това състояние). Излиза снопче пръчици с дължина 12 до 14 см, вероятно за украшение на коса или бог знае за какво. В завитата като лъжичка долна част е инкрустиран знак - три черни сегмента на по сто и двадесет градуса, обградени от окръжност - нещо като съвременния знак за радиоактивност. Върху стволовете на пръчиците са инкрустирани същите, но много по-миниатюрти знаци. Позлатените топчета, направени от две половинки със споено ухо, вероятно са служели за копчета или за украшения (нанизи).
Тогава още не бях чел за способите за съхранение и реставриране на находки извадени от морето и не поставихме топчетата в съд със сладка вода. За ужас на всички, които си бяха събрали от тях, след няколко часа позлатата започна да пада във вид на фини люспици.
Много са въпросите, които би задала за разрешение археологическата наука - какъв е бил притежателт на „бъчвичката“: капитан, търговец, свещеник или морски разбойник? Кога и при какви обстоятелства е паднало всичко това на морското дъно? Къде е втората половина на „бъчвичката“? Може би тя не била пълна и дървото над съдържанието й е изгнило. Не е изключено вещите в „бъчвичката“ да са били на амбулантен търговец или пък на разбойник - затова ще са били хвърлени безразборно и набързо, за да бъдат пренесени по-лесно на кораба („чайката“?).
За да укротя иманярските страсти, трябва да добавя, че две лета (1969 и 1970 г.) подред същият този Владимир Чавдаров, който разби „бъчвичката“ в палубата, организира със състуденти и приятели претърсване на спомената бухта с наргиле (малък компресор със съответни филтри и резервоар, задвижван от двигател с вътрешно горене, монтирани на платформа върху голяма вътрешна гума от комбайн). Бяха намерени и извадени три каменни котви. Едната каменна котва с три отвора (единият ъгъл до отвора липсва) и тегло 12,5 кg предадохме на Военноморския музей - Варна (Кв. № 1019), а за другата им съдействах да я предадат в Археологическия музей - Варна. Тук от съдържанието на „бъчвичката“ се заинтересува к.ист.н. Александър Кузев, но като разбра че се отнася за Средновековието, загуби интерес.
Проф. д.б.н. Асен Консулов, който тогава (1968 г.) също беше курсист и си беше събрал части от „бъчвичката“, ми ги върна малко преди да почине през 2008 г.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Илюстрациите са от личния архив на автора