НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КРЪЧМИТЕ
Едно време най-лошата оценка за моряшки екипаж бе „превърнали са кораба в плаваща кръчма”. Това бе брегова оценка и нямаше нищо общо с действителността, защото кръчмата е място за демократично и любопитно общуване, а корабът - за доброволна самоизолация, та „плаваща кръчма“ си е чист оксиморон. Затова ние моряците обичаме пристанищните кръчми, а по време на преход зорлем ставаме членове на Трите А - Асоциация на Анонимните Алкохолици. Кораб - кръчма може да бъде увеселително атракционно заведение някъде по брега, но не и мястото, където моряците си изкарват хляба. Много от алкохолните моряшки прякори са заимствани от популярни напитки и пиянски песни, но никога - от кръчмарския инвентар. Между нас няма Кръчмаря, Келнера и Бармана, макар някои моряци да са упражнявали тези професии преди да са качат по корабите.
Кораб „Плана”, порт Южний, 2002-а година. Пияни сме всичките, барабар с шофьора на джипката. Него го открихме по УАЗката, която бе паркирал непосредствено пред  кръчмата тип „ресторант - градина“ в самия център на пристанищното градче. Ние сме половин дузина моряци от кораба, а той е шофьор на разнебитения таралясник и работи в пристанището, където се товари корабът ни. Със сила го дигнахме от масата, след като му платихме сметката и сега в тъмното не знаем откъде минаваме, но друсането е толкова силно, че вероятно цепиме през нивите.
- Карай по-полеко бе, таварищ водител! - стараем се да го омилостивим ние.
- Не я винават, таваришчи! Дарога у нас франтавая - оправдава се руснакът.
- Абе франтавая, франтавая, ама ти само водка жулеше в кръчмата, а ние изпихме цял тон бира и от това друсане със сигурност ще се напикаем.
Михайловградската кръчма, която всички наричаха „Мулен руж”, се намираше на зеленчуковия пазар, клечеше като жаба на камък над открития мръсен градски канал и бе крещящ едноетажен позор за архитектурата. Рано сутрин там сервираха топла рибена чорба и градските алкохолици с радост се събираха на това място. „Мулен руж“ в превод от френски е „Червена воденица“ - име на прочута парижка кръчма. Градският хайлайф е поназнайвал туй онуй, за да кръсти рибарското кръчме с това романтично име. Предполагам, че необичайното разположение пък е било с цел да се спести мръсен и отводнителен канал за кръчмата, пък кой знае...
Кръчмите в моя град бяха много и все пълни. Любовта към тези заведения бе всеобща, безгранична и не се нуждаеше от реклама. Помня как веднъж моят приятел Деко, европейски шампион по бойни изкуства, вдигна от пода пиян посетител, който „неволно“ бе счупил стъклото на вратата в „Балкантурист“.
-Ти що трОшиш мойо дом? - спокойно, но твърдо говореше Деко. - Иди Е там дека е жена ми и трОши колко сакаш, ама тука недей. Целийо „Балкантурист“ вече съм го изплАтил, само палмата у кьошето още не съм, ама работим по въпроса.
И до днес помня великите михайловградски кръчми „Ловен дом“, „Монтанезиум“, „Първи май“...
Следващите кръчми, които опознах, бяха тези във Варна. Разликата с михайловградските такива бе, че тук никого не познавах, но в пети курс на Морското вече бях авер с всички келнери и се знаех с редовните посетители на култовите заведения. Варненските кръчми посещавах най-често с приятеля ми Къки. С него обикновено си говорехме за изкуство, но никога не сме водили такъв разговор на маса в кръчмата. Веднъж споделих с него този факт.
- Кръчмата не е място за култура - рече Къки. - Философия, кулинария, правене на вино и ракия,

Среща на бургаски капитани в бургаска кръчма, 80-те години на миналия век. Снимката ни я изпрати миналата година нашия читател, приятел и автор от Бургас Димчо ПИШМАНОВ (1953 – 1920 г.). Светла му памет! Светла им памет и на тези, които виждаме на снимката, но вече не са сред нас!
Една от „Рибарските срещи“ в Бургас.
Култовата сладкарница „Малина“ в Бургас.
Ресторант „Варшава“ – Бургас.
1962-а. С Весо и Димата на връщане от „Ловния дом“, Михайловград.
„Ловният дом“ – худ. Господин ГОСПОДИНОВ - приятел и колега!
В Параходство БМФ нямаше „кораби – плаващи кръчми“. Но имаше пътнически кораби с барове и с ресторанти, които мереха мегдан с най-добрите в света. Интериор от пътническия кораб „Несебър“ - 1975 г., няколко месеца преди лайнерът да бъде бракуван.
футбол и любов дори може да се обсъжда, но изкуство - никога. Забелязал ли си, че в тези човекоугодни заведения никога не окачват оригинални картини или портрети на писатели. Натюрмортите тук са снимки с отвратително качество, винаги осрани от мухите. Това последното го знам от Ярослав Хашек, голям фен на пражките кръчми...
Първата варненска кръчма, която посетих, бе „Малага“ - намираше се в центъра и имаше дълга биография, но най-популярна за нас - курсантите, си остана „Комсомолец“ - бивша „Черноморец“. Тя бе на пътя към Училището и имаше статут на кафе - сладкарница, тоест предлагаше ичкия, а не храна, каквато ни даваха предостатъчно в Морското.
Докато плавах, култов статут придобиха „Котвата“ и „Делфинчето“. Първата бе непосредствено до БМФ, а във втората се реализираше моряшката марфа.
„Балкан“ имаше и в Бургас - срещу Интера, и във Варна - срещу „Черно море“. Срамно беше, но във Варна нямаше добра рибарска кръчма. Дори в Михайловское, както наричаше родния ни град Къки, си имахме „Мулен руж“, а в Бургас - две „Рибарски срещи“, където калмарите с бира бяха абсолютен хит. Пустите му калмари - бяха като наркотик за нас, моряците, при това цената им бе доста солена. По време на рейс с кораб „Ловеч“, на рибен пазар в турско пристанище видяхме да се предлагат калмари на смешна цена. Няколко моряшки съпруги правеха рейс с нас, попитахме ги могат ли да приготвят калмарите, те казаха, че като ги свариш хубаво, няма как да не станат за мезе...
Вариха ги наистина хубаво, ще рече - продължително, но колкото повече ги третираха термично, толкова по-жилави и корави те ставаха. Не се оправиха и след щателно пържене и паниране. Хвърлихме ги зад борд, а закупената бира изпихме с ядки, каквито в Турция имаше бол. Месеци по-късно някой от кораба научи, че калмарите не се варят, а само се бланшират в продължение на една две минути. А д,дЕ!
Признавам, че бургаските кръчми превъзхождаха и по брой, и по стил варненските. Основни посетители там бяха моряците. Пристанището бе на метри от заведенията и всеки моряк можеше за минути да прескочи до „Интера“ и „Приморски“, а „Гибралтарчето“ бе на самия вход на порта и там топли кебапчета със студена бира имаше целодневно, самообслужването осигуряваше бързина на сервирането, а от масата си можеше да виждаш своя кораб, рейдовата лодка, смяната ти за вахта и дежурство. И цените - народни! Кръчмите в Бургас бяха за всеки вкус, за всеки джоб, но и за различните грАфици за вахта, дежурство и отплаване.
Моряците - кореняци бургазлии, пиеха сутрешното си кафе в сладкарница „Малина“, останалите изтрезнявахме в „Бриз“ - малко скъпичко, но стратегически прекрасно място: Виждаш автобуса от Варна, началниците от местното БМФ, а от някои маси - и кораба си можеше да видиш, докато си пиеш кафето и бирата. В „Интера“ и „Балканчето“ обядвахме, срещахме се с приятели и вече не изтрезнявахме, а се напивахме. Двете „рибарски“ кръчми бяха „широкопрофилни“ - ставаха и за изтрезняване, и за напиване, а гореспоменатите калмари бяха моряшки хит. Вечер бяхме в „Приморски“ или „Черно море“. Скъпичко, но престижно, пък и каките по- ги биваше.
„Варшава“ не бе любима кръчма за моряците. Лоша кухня, второкачествени напитки и стари шлагери от живия оркестър, а каките - циганки.  
Кръчмите са своеобразен наркотик за хората, а понякога и истински хуманитарни университети. Именно там съм чул руснаците да казват блин (популярна храна) вместо бляд, а поляците - курча (малко пиленце) вместо курва...
В Мала Кутловица единствената кръчма се казваше Хоремаг - хотели, ресторанти, магазини! То е все едно са кръстиш кораба си „Кораб“! В новото време моят братовчед Любо стана наемател на кръчмата, назначи баща си за главен кръчмар и кръсти заведението „При бай Ганьо“. Ганьо бе галеното име на Любовия баща, който въведе сезонни намаления, промоции, тематични вечери и така подмлади застаряващата клиентела на заведението. След дълъг контракт посетих „При бай Ганьо“, викнах няколко пъти „по едно от същото“ на аверите, а такива се оказаха всички посетители, с изключение на геройски падналите в борбата с алкохола: Байо, Бети, Данци и Кусай бай Дани, за които вдигнахме многократно тостове, като отливахме за „бог да прости“.
По време на двата ни престоя в София за деветосептемврийските паради, випуск „Ленински“ успя да опознае „Бамбука“, „Кристал“, „Астория“, „Ялта“, „Варшава“ и млечния бар на „Славейков“. Там сигурно още ни помнят с количествата изпит твърд алкохол и моряшкият непукизъм към кашишките патрули.
Пак се сещам за „плаващата кръчма“ - доста обидно словосъчетание!
Моряците тъгуват най-силно на тръгване от Родината. Мъчно им е за близките хора, за природата, но и за кръчмите. Събираме се веднага след отплаването. Един е донесъл царска туршия, приготвена от майка му, друг - орехи и бадеми от лозето, а някакъв интелектуалец е домъкнал сладка и компоти, да го пита човек какво ще ги правим. Естествено, най-често от дома си носим вина и ракии - ще ги опитаме, ще си кажем мнението, а тези, които си нямат вкъщи от тези благини, са купили бира от бараката срещу кораба. И всички си носят книги! Каква плаваща кръчма, какви пет лева?
За всички, които си представят корабите като плаващи кръчми ще направя едно съобщение. От 25-и до 30-и септември миналата година, в разгара на коронавируса, на борда на един от корабите на БМФ е проведен турнир по тенис на маса. Име на турнира: „Трапезица оупън“, награден фонд: 75 щ.д. Победител е Манолин Кючуков. Поздравления и наздраве за екипажа и победителя!

Сл. ПЕШКОВ - моряк