НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДЕН ПРЕДИ ДА СТАНЕ БЪЛГАРСКИ УЧЕБЕН КОРАБ
„Н. Й. ВАПЦАРОВ“, ЛАЙНЕРЪТ FERDINAND DE
LESSEPS Е ОПУСТОШЕН ОТ ПОЖАР

Тази тема я подхванахме точно преди две години:
2 януари 2018 г. Защо през 1968 г. корабът FERDINAND DE LESSEPS  не получава името „Н. Й. Вапцаров“?

27 януари 2020 г. Още по темата „Защо през 1968 г. корабът FERDINAND DE LESSEPS не получава името „Н. Й. Вапцаров“?
В тези две публикации поставихме въпроса, а сега ви предлагаме отговора. Намерихме го в автобиографичната книга на к.д.п. Баю Баев „Ние, българските моряци“ (С., ИК „Гитава“, 2009 г., с. 248 - 249). Оказва се, че нещастно стечение на обстоятелствата лишава България от един истински плаващ университет.

НОЩЕС ИЗГОРЯ НАШИЯТ „БЪДЕЩ“ УЧЕБЕН КОРАБ
„… надвечер, точно срещу нас, но на съседния пирс (в Анверс - бел. ред.), застана 15 000-тонен кораб, идващ от Белгийско Конго - един от петте белгийски кораба, работещи на регулярна линия между Белгия и Конго. Тези кораби вече бяха позастарели и собствениците им ги бяха обявили за продаване. За единия от тях, точно този, който застана срещу нас, имаше договореност за закупуването му от БМФ. Аз го гледах, радвах му се и си представях каква чудесна практика щяха да придобиват младите кадри на БМФ.
Вече настъпваше мрак, когато на мостика му, през отворените прозорци заизскачаха искри. Нещо там, на мостика, а може би някъде вътре в кораба, гореше. Камбаната му не закъсня да удари за пожар. Екипажът му, приготвил се вече за отиване по домовете, се засуети по палубата. Скоро, много скоро, водните струи на противопожарните шлангове започнаха да обливат огъня. С писък на сирени довтасаха и три пожарни коли. След половин час дойдоха и два пристанищни влекача - пожарогасители. Всичко на мостика се превърна на огън и вода, дим и пара. След едночасова борба на хора и техника пожарът започна да затихва. Стремителната атака на огнеборците намаля. Но пожарът нямаше намерение да се предава. Най-неочаквано летният мостик, вече силно обгорен, рухна и сякаш потъна вдън земя. Милиони искри съпътстваха неговия край. Още неотвеяни искрите, на мястото на потъналия мостик изригна нов, огромен огън. Ясно, горели са и долните яруси на надстройката, и сега, със сгромолясването на летния мостик, получавайки свободен достъп на въздух, пламъците лумнаха с все сила. Огнеборците моментално отговориха с яростна контра атака, но пожарът не се стъписа и сякаш нямаше намерение да отстъпва.
С този рейс на м.к. „София“ имаше трима кинодейци - ръководител им беше Петър Славянов, а заедно с него пътуваха режисьорът Янко Атанасов и операторът Веселин Донев. Щяха да снимат десетминутен филм за живота и дейността на екипажа на море. Операторът дойде при мен на мостика и поиска разрешение да отиде при горящия кораб и от упор да снима пожара.
Не му разреших по две причини, които не му обясних, а те бяха: първо, бях сигурен, че районът около кораба е блокиран и нямаше да го пуснат, и второ, аз вече знаех от него, а и от колегите му, какъв талантлив смелчага бе той по време на снимки. Имайки предвид това и факта, че горящата корабна конструкция не е безопасна, не му позволих.
Към полунощ огнеборците за втори път постигнаха надмощие над пожара. Не само огън, но дори и искри не се виждаха никъде. Само бял дим се виеше над кораба. И отново огън - огнен смерч над машинното отделение. Вече гореше всичко - масло, гориво, желязо.
На разсъмване четири влекача, по два на носа и кърмата, подадоха буксирни въжета на това, което бе останало от кораба и го откараха в неизвестна посока.
Тази нощ българската комисия, която имаше за задача да прегледа и приеме кораба, се намираше във въздуха на път за Анверс, нищо неподозираща. А БМФ изкара още десетина години без истински съвременен учебен кораб“…

Много важна е оценката на капитан Баев, че след пожара FERDINAND DE LESSEPS (IMO 5113747) е бил истинска руина: „това, което бе останало от кораба“. Именно тези останки на 7 април 1969 г. са продадени на компанията Constantine S. Efthymiadis (вероятно като цена за нарязване на корпуса за скрап) и са провлачени до корабостроителница под името DELPHI. През 1970 г., очевидно след голяма инвестиция, те са преустроени в модерен за времето си круизен кораб за 801 пътници. Брутната му вместимост става 10 881 рег. т, а дедуейтът - 6146 т. По това време България, уви, не е могла да си позволи такава инвестиция за учебен кораб без бърза възвращаемост на вложените средства.
Атанас ПАНАЙОТОВ

Пътническият FERDINAND DE LESSEPS (IMO 5113747). Снимката е съхранявана в личния архив на морския офицер Йордан АДАМОВ - дългогодишен преподавател във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и в Техникума по корабостроене и корабоплаване - Варна. Дигитално копие от нея получихме от неговия сит - главният механик Иван АДАМОВ, за което му благодарим.
Писмото на заместник-министъра на транспорта Г. Найденов до комисията за наименуване на обекти от национално значение при Президиума на Народното събрание, 15 май 1968 г. В този документ за първи и за последен път срещаме името на пътническия кораб FERDINAND DE LESSEPS, като бъдещ „Н. Й. Вапцаров“. Оригиналът се съхранява в Централния държавен архив - София.
По време на описаната случка капитан Баю Баев е капитан на м.к. „София“, който плава по линията Черно море - Западна Европа. Снимката е направена през 1971 г.
Корицата на книгата к.д.п. Баю Баев „Ние, българските моряци“.