НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ВАКСИНИТЕ
Отдавна ме сърби ръката да „кажа“ нещо по темата, но все отлагам. Първо - вече съм го правил (Морякът и болестите) и второ - ужасяващо некомпетентен съм като знания по въпроса. После се замислих и реших, че надали има по-препатили с ваксини от нас - моряците. Изчислил съм, че само за времето на активната ми моряшка кариера, съм ваксиниран повече от сто пъти. Неотдавна властта започна да хленчи какъв голям проблем е съхранението на ваксините при ниски температури и аз си спомних как пренасях ваксина против жълта треска цяла нощ в автобус от Буенос Айрес до Некочеа. Ваксините бяха за двама моряци с „изтекъл срок“ от м/к „Кейп Бретън“ и за да отплава корабът, те трябваше да бъдат ваксинирани.
Съдът с лекарството приличаше на погребална урна, вероятно пълен с някакъв лед и ме предупредиха да го пазя от сътресения. Поради това в автобуса цели 20 часа държах урната между краката си. По стените й непрекъснато избиваше конденз и мокреше гащите ми, но вече ви казах, че моряшкото доверие към ваксините не подлежи на съмнение.
В гореспоменатото есе пък идеше реч за противохолерни ваксини и как поради късия престой в Бургаското пристанище, екипажът на м/к „Копривщица“ бе ваксиниран многократно, но все безуспешно, поради времева невъзможност да ни поставят втората ваксина. Описал съм и метода на незабравимия „антиваксър“ Митьо Шишето, който успешно ни лекуваше от многократното, но неуспешно наше ваксинационно заразяване с холера през 1970/71-а. При това не съм чул никакви обвинения нито против медицинските власти, нито против „лечителите“ - последователи на Шишето, защото в онези далечни години хората вярваха в Световната Здравна Организация (СЗО).
Библията на тази организация се наричаше ЖЪЛТА КНИЖКА. Ако щете вярвайте, но и днес пазя последната си жълта книжка. Чета с умиление, а и малко гордост, ваксините, които многократно съм надживявал: вариола, жълта треска и холера. Кълна се, че нито веднъж за 50 години плаване не съм чул някой да изрази недоверие към ваксинирането, нито пък да фалшифицира жълтата си книжка, а имаше моряци, които припадаха само при вида на спринцовка, какво остава за дупченето и унизителното бъркане „отзад“.
Европа бе относително „чиста“ по отношение на вече изброените коварни болести, но във Африка и Латинска Америка те все още се срещаха. По наше време неочаквано избухнаха ужасяващи холерни епидемии в комшиите от съветското и турско черноморско крайбрежие, където сновеше половината ни морски флот. Не съм чул наш моряк да се е разболявал от каквато и да е заразна болест, а за онези, които страдаха от постваксинационен синдром, се грижеше Митьо Шишето!
В моето село медицината бе на изключителна почит. Нито един доктор не се бе пръкнал от наше село, дори и свестен знахар си нямахме, та майка ми ме водеше при една баба в съседното село, а старите хора още помнеха страшните епидемии от недалечното минало. Най-опасната заразна болест от детството ми бе едрата шарка, която в моряшката ми жълта книжка невинно се зове ВАРИОЛА. Милиони хора са умирали от тази болест в миналото, други са осакатявали и ослепявали, а най-лошото е, че нейни жертви са били децата и бедняците. Ваксината против вариола е открита от обикновен селски доктор - Едуард Дженер, който забелязал, че селските доячки на крави получавали обриви по ръцете, защото кравите често

Едуард Дженер - първият!
Луи Пастьор, който промени медицината.
Кораб „Верила“ пресича екватора, 2007 г. Ролята на доктора е за втория помощник.
Ваксинация на екипажа на УПК „Никола Вапцаров“, март 1977 г. Над главата на подготвения (по потник) моряк има недвусмислен плакат: „Вариола - никога вече!“, а фелдшерът Куртев обгаря иглата…
Оня филм.
Само този доктор липсва по телевизора!
„карали“ тази болест, но не се разболявали от вариола. Доктор Дженер заразява малко момче с гной от мехурите по ръцете на доячките. Малкият го втресло за кратко и скоро му минало. Тогава Дженер взел гной от наистина болен човек и пак заразил момчето. Отново го втресло, но след няколко дни, то било абсолютно здраво.
Разбирате ли какво е извършил докторът? Заложил е на карта живота на малко момче, за да спаси човечеството! На италиански, а вероятно и на латински, „крава“ е „вакка“ и оттам идва страховитата днес дума „ваксина“. Може би по тази причина това благородно и полезно животно е свещено в някои краища на света. Цяло есе (Морякът и кравите) съм посветил на тях!
Татко много се възхищаваше от доктор Дженер, но най-много ми разказваше за  Луи Пастьор, който създал универсален научен метод, приложим за противодействие на всички инфекциозни заболявания. Една от най-ужасните заразни болести тогава е бил бясът. За щастие хората рядко боледували от болестта, защото трябвало предварително да бъдат ухапани от бясно куче. Пастьор създава ваксина против бяс, но успява да я приложи на практика години по-късно, когато спасява живота на момче, заразено при ухапване от болно куче. В Мала Кутловица легендата, не знам защо, твърдеше, че Пастьор е заразил сам себе си, за да докаже ефективността на своята ваксина.
През 1971-а във Варна по време на червенокръсткия кинофестивал бе показан американският филм „Бяс“ с великолепния Глен Форд в главната роля. Това бе една от редките срещи на българския зрител с американското кино, но нали съм малакутловчанин - впечатлих се от същността на болестта бяс, за която толкова бях слушал на село. Филмът, естествено, не спечели никаква награда, защото те бяха запазени за соцкиното, но аз разбрах, че ухапването от бясно куче „удря“ в мозъка на човека. За чест на съгражданите ми от моряшкия град, ще спомена, че филмът „Бяс“ тогава спечели наградата на публиката.
Една кошмарна история с ваксина имам в моряшките си спомени. Моряк от палубата бе наранил сериозно крака си на стърчаща и много ръждива част от корабния корпус. Раната бе наистина ужасна, но най-лошото бе, че се намирахме в средата на океана. Отговорният в такива случаи втори помощник-капитан веднага бе прочел, че трябва да се направи противотетанусна ваксина на пострадалия, а после по медицинския опис бе открил и въпросната ваксина в хладилника на „стационара“.
Оказа се, че никой от екипажа не знае как се прави инжекция и аз си признах, че имам опит в това. Вторият проми раната, спря кръвотечението и ми връчи спринцовката и ампулата. Пострадалият моряк бе популярен сред екипажа и аверите му с интерес наблюдаваха нашите действия. Когато го обърнах по очи и заголих дупето му за медицинската манипулация, някой „услужливо“ се обади, че такава сериозна ваксина сигурно се бие венозно. Казах, че това го не мога и тогава друг умник „си спомни“, че май иглата се забивала в корема, а най-умният сподели, че ваксините винаги се поставят на ръката и никога - на дупето. Как да обясня на момчетата, че единствената инжекция, която съм правил, е именно там и то на себе си.
Забих смело иглата в заголената част от тялото и бавно вкарах серума. Кибиците ме похвалиха за сръчността, а циниците се бъзикаха с пострадалия. Моряци!
В следващите дни непрекъснато наглеждах пациента, а като наближихме брега, вторият помощник се обади на българските медицински власти, за да ме изтропа за неправилно поставената ваксина. На екипажа той каза следното: докторът го информирал, че може и „там“ да се постави ваксината, но го сторил след кратка пауза...
По-важно е, че морякът оцеля и съм сигурен, че ако се е разболявал след това, то не е било от тетанус, защото приятелят ми доктор Кръстев - Къки ме информира, че тази ваксина е активна десетина години.
От времето, когато кравите са дали своя неоценим принос за оцеляването на човечеството са минали повече от двеста години. За това време тези спокойни животни са си останали същите, но човеците многократно са поумнели. Като гледам случващото се днес, обаче, се сещам, че по времето на доктор Дженер е имало хора, които са твърдяли, че след ваксиниране против вариола, ще им поникнат рога и опашка. За тогава може и нормално да е било, но днес ми се чини, че властта баш такива простотии ми разправя...
Питам се как ни един властник не се сети да каже добра дума за хората, които днес и от векове ефективно се борят със заразите.
Поне един човек като Дженър и Пастьор трябваше да ни покажат по телевизора или да ни разкажат за него, а не чиновници от министерството на пропагандата, та били те и доктори, които не само, че не ги е грижа за нас, а дори ни мразят, непрестанно да ни заливат с тъпо самохвалство и заплахи от екрана.
Този текст бе готов преди дни и реших да ударя едно рамо на властта като се похваля, че съм се записал за втората фаза от националното ваксиниране. Намислих си кратък текст за телефонното обаждане и го сторих в следния ред: личен лекар, РеЗеИ - Варна, и 112. Краткият отговор и от трите места бе „НЕ“, последван от учудване и „полезна“ информация от типа „първо ще ваксинираме докторите, дядка, сядай си на дъ-то и си мълчи, като ти дойде реда, ще ти се обадим“. Интересно ми е как ще го сторят, като никой не ме попита за името и номера за връзка...
Мисля си, че за този списък дори и „Ексел“ не е необходим, а най-обикновен „Уърд“ би ни подредил по време на заявката, спешност, странични заболявания, партийна принадлежност или по азбуката. ЗА ДРУГИ ПОДРЕЖДАНИЯ ЩЕ ТРЯБВА ДА ПОЛЗВАМЕ ТЕНОЛОВИЯ ГЛУПОМЕР НА КАПИТАН САШО АРАПЧЕВ от „Морякът и глупостта“...

Сл. ПЕШКОВ - моряк