НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПИСМА ОТ НЕПТУНОВАТА ПОЩА (29)
Кои са Петимата от РМС?
Работех вече като старпом на „Петимата от РМС”.  Много патриотично име за кораб! Нали? Моят Капитан тогава, макар и да минаваше за овехтял барба, беше плавал само от Гибралтар на северодясно. „От Гибралтар до Аврен, няма Капитан ка’т мен!” Сетих се за този девиз на един друг христоматиен морски образ, спасил град Балчик от метаморфозата му да остане само географско понятие. Така че, на нашия кептън не му се бе случвало да продължава курса на запад или да завие югозападно на ляво от Европа пойнт.
Но този рейс, като разтоварихме в Италия, трябваше да продължим след бункеровка на Скалата в посока към Мексиканския залив. Беше към края на ноември, а Северният Атлантик в този сезон си е направо врящото гърне. По трасето на ортодромията до Провиданс, депресиите се нижеха като едногърби динозавърчета. Трионите на студените фронтове режеха като с жаги океанската пустош. Да прецапаш, без да те раздруса, си беше чиста Руска рулетка. Оловносивото небе, подтискащо се опираше в топа на мачтата. Антената на радара подобно на миксер бъркаше в космите на дрипавите облаци и ги караше да изпускат противен ръмеж.
Успях първи да прочета телекса от фирмата относно предстоящия рейс. Бях видял капитана къде си криеше ключа от радиостанцията. Чуруликането на ИНМАРСАТ-а в щурманска сигнализира за „Имате поща!” Отключих радиорубката и проследих

„Беше към края на ноември, а Северният Атлантик в този сезон си е направо врящото гърне. По трасето на ортодромията до Провиданс, депресиите се нижеха като едногърби динозавърчета. Трионите на студените фронтове режеха като с жаги океанската пустош. Да прецапаш, без да те раздруса, си беше чиста Руска рулетка. Оловносивото небе, подтискащо се опираше в топа на мачтата. Антената на радара подобно на миксер бъркаше в космите на дрипавите облаци и ги караше да изпускат противен ръмеж“. Художник Христо Н. БОТЕВ // De BOTTE
Капитан Росен ЛОДОЗОВ
посланието на монитора. Синците на зеленикавите буквички на екрана изписваха: Инструкции за следващ рейс: Товарен порт Ню Орлиънс, Луизиана, телексно съкратено „НОЛА”. Бях ходил там поне пет пъти и вече бях сигурен, че ще има кръстосан разпит, защото на барото щеше да му бъде за сефте, ... а вижте пак името на кораба?
Преди края на сутрешната вахта, след като уточнихме с боцмана работата за деня, оставих на четвъртия помощник да сдава. Вече бяхме в откритите океански простори и напред беше чисто. И без да слизам за закуска, се намъкнах като полски пъдар между одеалата. Очаквах почуквания (блъскане) по вратата и търсене по телефона, затова закачих на бравата картонче с пиктограма, чобанин в ямурлук с кръстосани чук и скрабка и „До нот дистърб”. Издърпах и куплунга на телефона от розетката. След което застлах с три дебели одеала ваната в банята и се отпуснах блаженно. От един колега го видях този пиниз и вече от опит знаех, че никой нямаше да се сети да ме търси там. Някъде около десет часа, корабно време, търпилката на барото се бе изчерпала и започна акцията за моето издирване. Правех се на ударен докъм едно време, но след което дочух на висок глас намеренията на капитана да обяви аврал! Е, нямаше как и накъде.
Измъкнах се като смок от леговището и се насадих зад бюрото, забил невиждащ поглед в първата попаднала ми бумага. Подсилих ефекта на заетост и съсредоточеност с корабният лодекатор, една печатаща електронна машинка „Хюлед Пакард” от ранен палеозой. Капитанът го държеше в касата си и ми го даваше срещу подпис! За N-ти пореден път, без почукване, вратата на кабината зейна като силоз на балистична ракета. Ухилената като варена пача мутра на вуйчо, мазно ме покани да отида в каюткомпанията за сутрешен консилиум на старшите офицери. На левия му показалец се мандахерцаше уликата от вратата на кабината ми. До момента не ми беше оказвана подобна чест, но явно никой от троицата не беше ходил в това направление. Канарчето, чифстюарда, балансираше таблата с гурмето на капитанската щедрост, почерпката от липов чай и мед.
Бяха изминали повече от дванадесет часа откакто ровехме оловносивата разпенена шир на Атлантика. От неуплътнените врати свирукаше хладен поривист северозападен и караше корпусът да се поклаща уморено, като от време на време се стряшкаше, когато бакът отнасяше по някое ляво кроше, та „слънцата” на предната мачта друсаха шейк ала Траволта в „Сатърди найт фивър”. Баластът в трети хамбар се бълничкаше и периодично гейзери напираха и избиваха ту през отдушниците или от вентилационните лули. Стенгата на задната мачта вибрираше с опасност да обруси накичените като круши, фенери на сигналните светлини. Паната на ламперията в канижелите се триеха по пазовете и гадничко проскърцваха подобно на кърски цикади, а машината с дванайсетте си хиляди ата и три магарета на вахта равномерно си думкаше в стакато някъде долу под водолинията.
В каюткомпанията, с телекса в ръката, капитанът, въоръжен с огромна лупа, „а ла Шерлок Холмз” се беше надвесил над картния каталог и съсредоточено го изследваше. Той повтаряше като мантра името на порта а в един малък „Атлас мира”, шефа и вуйчо, надянали най-силните си гюзлюци, търсеха като аргонавти, митичното пристанище НОЛА.
- Абе, ста-а-а-рпом, - вместо поздрав, барото развя телекса като пряпорец на фронтови парламентьор и започна да си намества цайсите, - тук с шефа ще си извадим зъркелите, а пък не можем да открием туй пусто НОЛА. Ти знайш ли го, чувал ли си го. В залива на Америката, пардон Мексико, ходил ли си?
- Да, кептън, общо до сега около петнадесетина пъти в щатите! И съм бил в НОЛА-та поне пет пъти - казах с бавна артикулация и с нескрито самочувствие: -Ню Орлианз, ЛуизианА значи!
- А-у-у-у! - възкликна барото, докато му падаха очилата - Какво щастие да плавам с такива офицери. И-и-и старши, как ще караме до там? От къде е по-добре да минем? Ще го нарисуваш ли?
Бях му напомнял поне сто пъти, че комплимента „старши” вероятно се отнася за горски или „джандарин” отпреди 9-ти, но пък по устав, старпомът е „кучето” на кораба. Преглътнах го като мисирка бобено зърно, беше готин старец, не го правеше от злоба.
- Кептън, окончателното решение е твое, можем по ортодромия, локсодромия и ... според случая. Плавал съм го и по трите! Ама най-добре е да караме по водата! - и вече с кеф си чертаех курсовете в главата.
При тези делегирани правомощия, нарисувах прокладката на курса като го прекарах южно от Мадейра, Гранд Търк и Гранд Инагуа, през Олд Бахама, покрай Хавана, Кии Уест и до устието на Мисисипи.
Как да е, напредвахме през угарта на голямата океанска нива. Малко преди обед около 11:20 бях извикан от чифстюарда на редовната дайджестивна оперативка. Край масата се бяха мебелирали обичайните заподозрени плюс радиста, втория стюард и доктора. Последният беше спец по незнайни болежки и игри, но най-вече беше „доктор по табла”, бридж белот, коран и други „тихи“ настолни занимания. Когато на „коран“-а „затъчеше престилки“ на вуйчо, последният скачаше като Дик Фосбъри и на висок фалцет тръбеше, че това е пандизчийска игра. Като бил политзатворник през ... ?!?!... чувай ...
На тази съдбоносна за Канара о...аперативка и откровенията му, че като „наш човек“ и по-„гъст“ с командването, е заредил цели дванадесет литрови флашки с огнена вода! Тази ценна информация впрегна целият мозъчен и тарикатски ресурс под прошарения скалп на доктора. Диагнозата (присъдата) беше сурова, но категорична. Благодарение на това Канара беше излекуван от цироза, напреднал стадий, но тъй като безплатни обяди няма, олекна, без да близне дори капка от останалите единадесет „Смирноффки“ литровки. Е, близа си его-раните, но „доктора“ му каза, че гладната слюнка е много ефикасно народно лекарство! Бил го чел в една дебела книга на един стар знахар, когато като млад доктор практикувал в едно родопско село.
А рейсът към Щатите си продължаваше по графика. Капитанът, вече по бермудки на гюлове и шапка будьоновка от прочетен „Отечествен фронт”, се кефеше на Мадейрата и обилното слънце. Кога пак щеше да му се падне път от тук? Един ден ме репликира, че бил пред дилема, защото друг наш кораб, тръгнал ден преди нас от Гибралтар, карал по ортодромията и сигурно може от фирмата да ни се скарат заради фриволието? Отвърнах му, че пилците обикновенно ги броят наесен, но все пак той е човекът, който може да заповяда и промени курса. Както си реши! Все пак той си командваше кораба. Но пък от тук видимо, определено му се харесваше! Беше някак си по-идилично и пасторално!
След общо от около две седмици подходихме към устието на Мисисипи.
- Мисисипи пайлът, Мисисипи пайлът, мотор весъл „Петимата от РМС” ис колинг, - прочете от листчето си барото по УКВ-то, - камин плийс! Овър!
- Рожър, рожър, уелкъм - отвърнаха от пилотската.
- Нооо „Рожен”, пайлът, но „Рожен”! Дис ис П-е-т-и-м-а-т-а о-т Ар-Ем-Ес ис колинг! - Капитанът се ядосваше на онзи неграмотен дръвник, диспечера, - откъде го измисли кораб „Рожен”, вероятно защото и той е български и скоро са били тук?                
- Рожър, рожър, копи, О’кей Кеп, пайлът ис ъндъруей фор ю! - изпяха от пилотска и в същото време видяхме как към нас, целият обвит във воден прах, да бримчи поне с 25-30 възла, пилотския катер. Имах усещането, като че се готви за торпедна атака, легнал на последния боен курс на сближаване, преди изстрелването на торпедата.
После всичко си беше рутинно, до заставане на силоза. На контролата агента донесе само три шорпаса, много ги е страх тези хамериканци, да не ги завладеем идеологически. Пасата официално бяха за Капитана, шефа и радиста. Аз имах в паспорта си специален печат на благонадежден от предишните си визити в САЩ и направо ми издадоха ново пасо.
Най-много се възмути вуйчо, че е пренебрегнат, и злобно заропта. Кой е този старпом, че първи да му издават пасо? Обясних му, че мене кучетата в Балтимор и Вашингтон не ме лаят?! .., щото ме познават. Е ... направо си умря, запени се и ми обеща, че пак ще си говорим, като се приберем във Варна, на килимчето. След което контролата кротко си продължи. Името на кораба явно предизвикваше любопитство и лингвистични затруднения, понеже се чуха няколко варианта: „Питимътъ от румш”, „ПийТий-Мътъ”, „ПФатимата” и още други обогатяващи етимологичния асортимент, названия.
Все пак, какво всъщност представляваше името? Агентът направо си умираше от желание, да разгадае тази енигма, да разбие кода на тоз розетски камък и да излезе с едни гърди напред сред непросветените. Прехвърлих на ум някои политико-исторически и икономически обусловености на регионите и се впуснах да го направя най-малко поне едноок сред слепците!
Преценявайки средната му култура по това, че носеше часовник „Ролекс” и вратовръзка „Гучи”, протрити джинси „Ливайс”, но обут с маратонки „Найк”, разясних, че е имало Втора световна война, на което веждите му се посъбраха около третата чакра, но кимна, аха, - беше чувал. Почти цяла Европа е била окупирана от нацистка Германия, да и този факт събираше паяжини в някоя гънка на главата му. В окупираните страни са възникнали съпротивителни движения. Да, не е много ясно това тук, но учтиво закима като кон на празна ясла агентът. В нашата страна, Бългерийя, също е имало подобна съпротива. Защо? Нали правителството е законно избрано??? Една от тези тайни организации е била младежка. И се е борила против фашистите и петима нейни членове са загинали като народни герои в тази съпротива. И нашият кораб е кръстен на петтях.
- О-о-оу... йес! Ол клиър, - плесна се по челото агента - ФАЙФ ТЕРОРИСТ, клиър! - и махна с ръка. Физиономията му вече сияеше като петромаксов фенер.
За него, старият демократ от страната на неограничените възможности, беше пределно ясно обяснението, че всяка съпротива срещу официалната власт, независимо каква е, си е акт на тероризъм!
Натоварихме си шрота и тръгнахме пак за Ботуша. В устието на Мисисипи, след свалянето на пилота, се разминахме с нашите, дето бяха тръгнали от Скалата ден преди нас. Закъсняваха с два дена и кусур, а и не бяха много от разговорливите. Колегата старпом само спомена нещо за зъболекар, изпопадали им пломбите от друсане по макадама на ортодромията. Моят Капитан не каза нищо, врътна се и като мокра връв се изниза от мостика. Продължихме мълчаливо към Кий Уест. Това е.
Капитан Росен ЛОДОЗОВ