НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕН ЗА ПРИЯТЕЛЯ И ЧОВЕКА ВЕНЦЕСЛАВ ВЕЛКОВ -
ВЕНЦИ (2)

26 години без вицеадмирала, когото не бива да забравяме
Връщахме се от Боровец заедно с колата на семейство Димитрови. В курорта всичко бе сковано от студа и не се налагаше да се почиства предното стъкло. Но аз не бях свалил торбата за водата, миеща стъклото, а и нямах незамръзващ разтвор за нея. Като слязохме от планината, пътят бе мокър и предното стъкло трябваше често да се мие. Така че Киро ме водеше до Петолъчката, където се разделихме. Ние продължихме на юг към Ямбол.
Имахме си телефоните и си обещахме на лято да се видим. Киро имаше служебна квартира в Атия. Като на втория по длъжност в дивизиона, тя бе двустайна и служебно обзаведена. Венета бе бургазлийка и майка й имаше жилище в Бургас. Двамата им синове лятото повече от времето прекарваха в Бургас. Така че приехме поканата и за една седмица отидохме при тях на гости. Венета работеше като домакин на къмпинг „Градина“. При тях на гости имаше още едно приятелско на Киро от Перник семейство, мъж и жена наша възраст. Докато домакините ходеха на работа, двете семейства с колите отивахме на плажа на къмпинг „Златна рибка“ - тогавашният Републикански (бивш Царски) плаж от към страната на Созопол. Двете жени помагаха в готвенето на домакинята. Питие и бира имаше винаги на масата. Вечер към компанията се присъединяваше и командира на Киро - Емил със съпругата си. Песни и танци се носеха от апартамента до полунощ.
След няколко дни гостите от Перник се заминаха. В празничния ден двете семейства отидохме в Созопол на гости на Венци и Светла. Яхтата на Дончо Папазов „Тивия“ се оказа, че е оставена на съхранение на тамошното поделение. Венци, който бе добър и запален ветроходец, предложи след обяд мъжете да направим една разходка с яхтата. Той седна на руля и следващите два три часа бяхме на платна пред Созопол. Разделихме се с обещание при възможност пак да бъдем заедно.
Такава възможност се оказа посрещането на Нова година в Бургас. Почивните дни около предстоящата Нова година бяха поне три. Аз нямаше да бъда дежурен и щяхме да имаме възможност да обиколим родителите си и да бъдем на 31-ви вечерта в Бургас. Тръгнахме на 30-ти с колата през Шумен, за да се видим с майка ми и продължихме за селото на съпругата ми. Там прекарахме вечерта и до обяд на другия ден. Багажникът на колата пое едно 50-литрово буре с вино, шишета с ракия, поне един заек, пиле и вероятно свински мръвки и бахур, както сирене и няколко глави кисело зеле. Все благинки, с които тогава селото бе пълно.
Днес само имената на продуктите са запазени. Съдържанието е пълно с Е-та, сухо мляко, палмово масло, суха кръв, втвърдители и много сол. Продукти за бедни пенсионери, които и кучетата им не ги ядат. Съседката ми за котката си предпочита да купи пилешки дробчета вместо кренвирши. Магазините ни са пълни с тези достижения на демокрацията, която зачеркна и БДС (Българския държавен стандарт), като остатък от комунизма, който е само в главите на управляващите като оправдание за тяхната некадърност. А родителите ни отдавна починаха. Шурито се грижи за къщата и двора, които вече са негови, винаги лехите му са изравнени по конец, но птици и животни не гледа, защото ще го вържат да остане целогодишно на село.
Пътят е кратък, пък бе и сух, затова тръгнахме след 16.00 ч . По пътя до Бургас нямаше движение. Само някои самотни снежинки се носеха, духани от вятъра. Когато пристигнахме в семейство Димитрови, имаше време да починем и да се облечем за вечерта. Щяхме да празнуваме в ресторанта до площад „Тройката“. Старото му име съм забравил, а новото не зная. На отиване, пътят ни минаваше покрай пазара. Той беше пуст, празен. В една от клетките мръзнеха омърлушени няколко пуйки, докато техните дружки , се печаха на топло във фурните. Събрахме се трите семейства. Велкови дойдоха и щяха да се върнат със служебна кола.

Вицеадмирал Венцеслав Велков (в средата, с черната пилотка) в Пункта за базиране Атия на Военноморска база Бургас по време на поредното учение по инициативата „Партньорство за мир“. Архив на Щаба на ВМС.
Вицеадмирал Венцеслав Крумов Велков (9 април 1939 г. - 15 февруари 1995 г.)
И на „Тивия“ Киро е с неразделната китара. Личен архив.
Яхтата „Тивия“ във Варна, 2011 г. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ
В ресторанта си оставен на програмата, осигурена от заведението. Докато си пиехме кротко аперитива, минаха да ни поздравят няколко дядо Мразовци тогава. Дядо Коледа бе останал само в спомените на нас мъжете, бегло на една две от съпругите, и бе избягал в Лапландия в очакване на Демокрацията. Имаше един кратък период, когато съжителстваха и двамата. Единият на Коледа, другият - на Нова година. Но джобовете ни окъсяха и се пробиха, та остана само единият. Минаха и Коледарите. Към 23.00 ч. масите бяха заредени с всичко, което влизаше в цената на куверта. По-голямата част от сервитьорите бяха вече на градус и седяха на масите с близките си.
Скоро след полунощ вече бе скучно. Съпругата ми и Венета решиха да си отиват. В тези години още бе безопасно да се ходи вечер, а и блокът не бе далеч. Днес във времето на демокрацията аз отбягвам да се движа вечер сам дори и в моя квартал. Една от придобивките на жадуваната демокрация. С Киро останахме още час, докато изпием останалото от бутилките и изпратим семейство Велкови, за които дойде матроса с колата, за да вземе командира си.
Още едно-две лета поне по за някой ден бивахме на гости през лятото, вече и на палатка. Бях със сина си, когато дивизионът празнуваше и Киро ни взе с катера да отидем до остров Света Анастасия, където бе тържеството. Времето минаваше и настъпиха промени.
Година две след като направи 20 години офицерска служба, Киро се пенсионира и дойде през лятото на курс във Варна за помполити към БМФ. Велков премина на служба в Щаба на ВМФ. Докато бе на курс във Варна, Киро идваше някоя вечер у нас на гости. Едната вечер се случи на гости да бъде тъщата със внучката си, която бе 4- 5 годишна. Едно от семействата на руските представители, при заминаването си, бе ни оставило китарата си. След като вечеряхме, Киро взе китарата, настрои я и ни изнесе цяла програма до полунощ. Племенницата, която за пръв път виждаше подобно шоу, не искаше да си легне и с ръце поддържаше клепачите си, които бяха натежали за сън. Толкова й беше интересно.
Есента Киро се качи на търговските кораби. Когато след 1990 г. премахнаха апарата на вуйчовците, той продължи да работи като 4-ти механик. Скоро от 1991 г. и аз тръгнах на работа в БМФ. По това време Велков стана командващ ВМФ и го произведоха адмирал. Не загубихме контакт, но бе трудно да бъдем заедно.
В Аспарухово, на изток от ІV-то РПУ, военните построиха блок. В този блок адмирал Велков закупи жилище. Аз живеех в блока над РПУ-то, така че, когато на няколко пъти Велков идва да види отстраняването на забележките по строителството, можахме да се видим. Той беше все същия, без да подчертава високото си служебно положение при срещите си с нас. Обаждаше се, когато е в блока. Синовете бяха порасли. Синът на адмирала бе в Морското, а на Киро единият от синовете бе вече на кораб като моторист и се засякохме на ремонт с корабите си в Арсенала.
Киро бе получил место от постановлението за самозадоволяване, в близост до тогава село Черноморец. Със средствата от Флота и от апартамента в Бургас, със съпругата си построиха вила „Виктория“. Заради строежа, Киро слезе от корабите по-рано. Аз се пенсионирах в началото на 2004-та г., но от 2005 продължих да работя на корабите на фирма „Тримпекс юнион“ още 4 години. Няколко години след мен се пенсионира и съпругата ми. Сега вече имахме възможност да отидем на гости на Киро и Венета след свършване на активния сезон през есента. Поне на два пъти им ходихме на гости. Вечерите биваха отново с китара в ръка и песни от нашата младост. С Киро се виждахме и когато идваше за среща на випуска си.
За жалост, първи ни напусна Венци. Още докато бе на високата длъжност, съпругата му намекна, че е сериозно болен и на крака го държат службата и волята му. Няма да говоря за неговата служебна дейност. Но не мога да не споделя, че той бе един от инициаторите и радетелите за провеждането на Аполониевите дни в Созопол, докато бе командир на базата. Като такъв, той бе член на общинския съвет. Днес незаслужено не си спомнят за това. Когато стана командващ Флота и се разпадна Варшавския договор, той първи започна контактите с корабите на НАТО и първите съвместни мероприятия с тях. Военните кораби още могат да правят визити на добра воля, докато бойните самолети, танкове и пехота не могат. Той използва точно това. Ще го помня с шегите и песните. Че бе общителен, широко  скроен човек, Командир и общественик.
Венета ни напусна през лятото на миналата година. С годините натежахме и за това срещите бяха разредени. Киро още преди години създаде вокалната група „Славяни“, като в нея привлече и руски гражданки, живеещи в град Черноморец. Групата има редовни концерти и участия както в тържествата на града, така и на конкурсните подиуми. Има и награди. През лятото животът във вила „Виктория“ продължава. Компания на дядо си прави внучката, която се оказва и добра певица.
Такъв е неумолимият закон на живота. Едни ни напускат рано, но ние -живите, винаги ще ги помним и докато сме живи, те ще бъдат с нас.
(Край)
О.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ,
февруари 2021 г.