НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ХЕВИ МЕТЪЛЪТ
Една невероятна рок песен чух по време на рейс с м/к „Копривщица“ през 1970-а. Парчето се казваше „Борн ту би уайлд“ в изпълнение на великата група „Степенуулф“. В този бунтарски химн се пееше за удоволствието да караш мощен мотоциклет: „Обичам размазаните светлини и грохота на ТЕЖКИЯ МЕТАЛ, когато се надбягвам с вятъра“... Тук метафоричният термин бе само за шума на двигателя, но след години явлението ХЕВИ МЕТЪЛ щеше да завладее света!
По време на този рейс си купих „на сметка“ малка плоча на „Стейтъс Куо“ и песента „Лед на слънцето“ от тази плоча бе първата, която ми прозвуча „метално“. И до днес съм залюбен в Стейтъс Куо заради енергичното им свирене и пеене!
Когато през 1989-а с приятеля ми Апо плавахме на м/к „Ловеч“ (лав си ейч), „металната“ музика се чуваше, виждаше и предлагаше по всички западни пристанища. За наш късмет младият помощник готвач (хлебар) на „Ловеч“ се оказа страстен „металяга“ и при него изкарахме „краткия курс“ по мелодичен метъл. Веднага си купихме „Керанг“ - сборни видеокасети с тежка музика, защото новият стил бе красив и за гледане. Светът бе полудял по тежкия рок, децата ни друго не слушаха, а Влади, син на приятеля ми Къки, спеше с пуловера, на който бе закачил десетина значки на метъл банди, подарени му от мен, все благодарение на кораба „Ловеч“.
Новата музика постави на изпитание моето самочувствие на стар и препатил фен на класическия рок. Хлебарят Даниел - нашият „учител“ на „Ловеч“ и децата на моите приятели, не знаеха почти нищо за Стоунс и Битълс, но всеотдайно и яростно слушаха Металика, Туистид Систър, Куайът Райът и Моторхед. Такива бяха и поръчките за плочи, аудио и видео касети, които трябваше да купим от цивилизованата Европа. Бях помолил Алфред Адриансенс - наш приятел от Анверс, да записва актуалните метъл класации по белгийската телевизия и по обратния път към дома прослушвах и преглеждах тази музика, докато Дани ме напътстваше в избора на фаворити.
Първият метъл музикант, който ме впечатли, бе Дейв Мъстейн. Бях го забелязал още когато свиреше в „Металика“, но докато контрабандно пренасях албумите му с „Мегадет“, искрено се изумих от музикалната и литературна стойност на неговите песни. Така изкарах друг „кратък курс“ по спийд и траш метъл при сина ми, а когато го помолих да ме препоръча на Милен - фен на най тежкия рок и син на мой приятел от Морското и корабите, с цел повишаване на образованието, той ме попита:
- Коя е най-тежката музика, която си слушал, татко?
- „Сепултура“ - гордо отговорих аз, послъгвайки леко, тъй като не бях дослушал докрай нито един албум на бразилците.
- Искам да знаеш, че за Милен музиката на „Сепултура“ е нежно църковно песнопение...
Тези деца не се шегуваха!
Сигурно се чудиш, Читателю, как сериозен човек като Сл. Пешков - моряк, може да слуша такава музика.
Този стил се появи след пънк ерата. Тогава качеството на звука и свиренето бяха позагубили от значението си. Важни бяха идеите, протестът, революцията. Метълът издигна до невиждани висоти качествения звук, майсторското свирене, добрата поезия и аз почувствах колко са ми липсвали те в епохата на пънка. Трудно ще мога да обясня значението, силата и красотата на тази музика, както и нейното безсмъртие, защото тя съществува и до ден днешен.
През 2010-а на стадион „Васил Левски“ в София се състоя един от най-великите концерти в световната история на тежката музика. Тогава на 22 юни, свириха заедно на една сцена „Металика“, „Мегадет“, „Слейър“ и „Антракс“ (нещо немислимо до този момент) пред 35 хилядна публика. Събитието се предаваше чрез сателит по цял свят, а видеокасетата „Великата четворка: На живо от София, България“ се продаде в огромен тираж и оглави класациите в много страни по света, като впоследствие придоби златен статус в Германия, платинен - в Бразилия, и двойно платинен - в Австралия и САЩ!
Защо тези велики групи избраха именно София за увековечаване това събитие на ДиВиДи и излъчването му на живо? Та преди БеГе, те вече свириха в Полша, Швейцария и Чехия, а след София щяха да гостуват в Гърция, Румъния и Турция! Това беше страхотна чест за нашата родина! Групите бяха свирили и преди това у нас, а „Металика“ - на два пъти. Именно тогава ги чухме да мърморят в любимия си стил: „Вие сте най-добрата „фъкин“, публика в света“...
Съвместният концерт на Антракс, Слейър, Мегадет и Металика в София е от най - великите музикални събития в България за всички времена. Човек трябва да присъства на такъв концерт, да види почитателите на тежката музика, за да почувства мащабите на нейното влияние.
Също като пънка, тази музика бе най - популярна в бившите соц държави. Руснаците дори изкараха една доста добра банда - „Ария“, която бе много популярна, а и свиреше на живо у нас. Те имаха и други тежки банди, но най се кефеха да произнасят името на „Корррозззия метала“.
Една от най - тежките, модерни, уникални и популярни метал банди днес е „Рамщайн“. Членовете й са родени в бившата ГеДеРе, като малки са летували с родителите си във Варна, участваха и във великия софийски концерт. На другия ден след изпълнението им вестниците написаха, че „Рамщайн“ са „взривили

Моторен кораб „Ловеч“ (лав си ейч), (лав хевиметъл)…
Ирландия - концерт на квартална метъл банда на сто метра от кораб „Суатлинк 9“.
Кораб „Верила“. Металистът скромно гледа отстрани.
„Суатлинк 9“ - „ил корнуто“ пред погледа на готвача.
„Ил корнуто“.
Великият метъл концерт в София.
София“ и „подпалили стадиона“, и аз ви уверявам, че този път това трябваше да се разбира съвсем буквално!
Не зная как, но комунистите бяха усетили, че хеви метълът е опасен за тяхното господство. Горбачов се прегръщаше със „Скорпиънс“, пускаха ни да слушаме две песни на „Юръп“, дори ги поканиха в СССР, а Ала Пугачова пееше в съпровод с псевдометалната китара на Владимир Кузмин. У нас по телевизора пък се появи комсомолски хеви метъл! В една нелоша банда участваше и  Веселин Маринов!!!
Тогава по стени, врати и асансьори се появиха надписи „ЕйСи ДиСи“, „Айрън Мейдън“, „Джудаст Прийст“, „Слейър“ с елементи от символиката на третия райх. Младите се облякоха в кожи с много капси, верижки, синджири и прочее желязо. МетАлът се набавяше лесно - от аксесоари за кучета, през санитарни принадлежности, та до шайби и гривни с най-невинно предназначение от магазините за домашни потреби и железария. Младежта в лицето на металистите изведнъж се оказа не само гневна, но и въоръжена! Добавете към тази картина и хеви метъл грохота, който се носеше от огромните касетофони - гетобластери, нарамени на младежките рамене. Не можах да участвам активно в тази война с властта, но съм пренесъл за младите българи много видеокасети с изпълнения на Рони Джеймс Дио, Деф Лепард, Айрън Мейдън, Доро Пеш.
Ако трябва да бъда честен, по корабите срещах най-често почитатели на родната чалга. Не бързайте с изводите. Просто рокаджиите и металистите са много по-тихи и скромни! Едва изрових една снимка с върл металяга - рокер от кораб „Верила“. Той дори бе моторист, носеше си оригинална хитлеристка каска в багажа и слушаше дет и траш, но със слушалки, без да тревожи и се натрапва на екипажа. Да пиша ли, че бе културно и работливо момче. На снимката той участва в подготовката на мезе за празнична почерпка, но отсъства от самото ешмедеме...
Помня, че сутрин в ЦПУ-то, когато срещах това момче, винаги го поздравявах с „ил корнуто“ - дяволските рога на метъл музиката, а той усмихнат също вдигаше ръка със стърчащи два крайни пръста... 
Само да не си помислите, че четирите велики траш-спийд групи са се срещнали случайно на националния ни стадион, за да вземат историческото решение да посвирят заедно. Зрелите мъже от Металика, Мегадет, Антракс и Слейър са авери още от деца, свирили са дружно по гаражите, като не са пропускали (пак съвместно) да пиянстват, развратничат и пробват забранени субстанции.
Хевиметълът е шумна и зла музика, а между изпълнителите има всякакви: от таланти и гении, та до маниаци и абсолютни психари. Поради това и до ден днешен не мога да се похваля с особени познания в тази музика. За оправдание ще спомена само, че по онова време имах дълга коса и се обличах с кожени якета, палта и високи ботуши, като всичко това бе обилно инкрустирано с метални катарами, капси и синджири. Както е казал народът БОГАТИЙ С ПАРИТЕ, СИРОМАХЪТ С ТРУДЪТ!

Сл. ПЕШКОВ - моряк