НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И МАХМУРЛУКЪТ
Когато бях млад искрено вярвах, че целият свят пие, а като тръгнах по света, ми стана ясно, че този свят се зове Мала Кутловица. Пияниците, които срещах по онова време, в моите очи бяха весели и дяволски чаровни. Ние не можехме да повярваме, че един ден ще бъдем възрастни, а в една песен на великата група „Ху“ се пееше: „Надявам се, че ще умра преди да остарея“. Наистина, имаше нещо смешно, а понякога и героично в самия акт на напиването, но онова, което се случваше след това, ме караше да се замислям, поне докато все още го можех.
Още в онези години се заричах на глас, да опиша кошмарите, които пълнят главата ми след яко препиване. Така и не успях да го сторя, защото се напивах отново далеч преди да седна пред белия лист, пък и никой от аверите не споделяше с мен своите кошмари.
Махмурлук не е от най-популярните думи в нашия език, докато руското „похмелье“ е след най-срещаните понятия в тяхната литература, култура и живот. Напоследък и американците вкараха „хенговър“-ът в цели три поредни симпатични филма.
Проблемът при писането на това есе е, че махмурлукът е много тъжно, лично и самотно изживяване, докато напиването е колективно, весело и споделено. Пил съм с Митьо Шишето, Жоро Пача, Пешо Джибрата, Пиян Пандо, Райо, Венко Севастакиев, Иван Брадата, докато махмурлук съм „карал“ само с приятеля ми Къки. Той щудираше в Медицинския и с него, като с бъдещ доктор, можех да споделя физическите усещания от това преживяване. Приятелят ми много професионално счупваше ампула с кофеин и я изливаше в сутрешното кафе, а аз, тъй като не пиех кафе, изяждах стъклото заедно с течността. После превърнах този акт в задължителна атракция при запоите. Голям героизъм!
Имаше моряци, които предварително пиеха олио, за да облекчат следалкохолните страдания, други прилагаха здраво хапване по време на пукницата, но резултатът си бе все същият. Понякога Къки наричаше този резултат „делирче“, като влагаше в това и самоирония, а и уважение към медицинския термин „делириум тременс“.
В Морско училище напиването бе свещенодействие, правехме го на групи и най - често тайно, докато махмурлукът бе направо забранен! Бяхме млади и не бе особен проблем да стоим мирно в строя или да дремнем тихо на лекции в това състояние. Е, понякога кошмарни сънища ни издаваха, но преподавателите подминаваха деликатно и най-шумния делириум. По корабите консумацията на алкохол е задължителна, а когато за пръв път успях да присъствам на традиционната среща на випуска, вече бях трезвеник, но цели десет години бях чакал този ден, та тогава се чувствах като изтръпнал крайник. Випускът си бе същият, но аз бях друг. С обичните ми съвипускници си спомняхме веселите напивания, но в моята памет, кой знае защо, добиваха ясни очертания състоянията на махмурлук. Имаше от какво да се срамувам и деликатно подканях аверите да хвърлят повече светлина върху случвалото се, но те веднага ентусиазирано уточняваха детайли само от веселите пиянства. Срамни спомени за посталкохолни състояния и действия се споделяха само за отсъстващите момчета.
Много велики хора са пили, но както казва класиката: „Което е позволено на капитан Буги, не подхожда на всеки моряк!“ Името на приятеля ми Буги може спокойно да замените с Чърчил, Мусоргски, Саврасов, Ози Озбърн и Чочо Попйорданов.
Хора, не пийте, колкото и красиви да са чувствата при упражняването на този акт! Всичката тази красота се губи още на другия ден, когато студена пот оросява челото ви, а умът ви трескаво, но безполезно се мъчи да конкретизира събитията от предишната вечер. Моят апел е преди всичко към морячеството, защото там пиенето е безконтролно, докато на брега все някой може да рече „айде стига“, да затворят кръчмата, или да ви свършат парите.
Бил съм свидетел на безумни корабни делириуми, с някои от които приключи живота на симпатични и талантливи моряци. За съжаление бях свидетел само на физическите следалкохолни страдания, а най-страшен е духовният махмурлук. Събуждаш се на „другия ден“ и чувстваш, че вчера си се продал и то не за 30 сребърника, а за ръждиви стотинки. Мислите в главата ти вече не са твои, а на отвратителни телевизионни мошеници. Музиката, която предизвикваше сърцебиене е заглушена от чалга, вместо песни - хитове, вместо филми - блокбастъри, вместо книги - бестселъри и единственото, което е сигурно за теб, е топло собствено място на гробищата.
Темата на моя тогавашен реферат трябваше да бъде „Прекрасният вкус на водата сутрин“. За сънищата с ручейчета, чешми и водопади и за наистина онзи невероятен вкус на водата, от който щях да се лиша, след като спрях да пия.
Колкото повече мислех, толкова по-ясно разбирах, че пиянството е особена форма на самоубийство, което ти дава възможност да го повтаряш хиляди пъти, като безотказно всеки път изпитваш страданията и болката след този акт. Безумието е в това, че ние пием, за да се избавим от стреса, но на следващата сутрин се срещаме със зловещия стрес, наречен махмурлук, за чието преодоляване трябва отново да пием. Проблемът не е в алкохола, а в глупавите ни глави!
Мисля, че Бродски го е казал: Пиянството е и тъжно, и чудовищно, но благодарение на него в хората остава нещо човешко. Понякога дори се среща артистизъм, особено по корабите, където омешването на немислими и несъвместими ичкии и мезета е стара традиция. Многостранен и изобретател народ са моряците! 
Виж, в махмурлука няма нищо човешко! Това е от мен! О, сетих се. Има нещо по-страшно от махмурлука. То е да ти четат конско докато го изживяваш! Случвало ли ви се е да ви трият сол на главата след юнашко препиване? Ако не е - хич не ви го препоръчвам. Битълс имат песен „Нощта след тежък ден“. При моряците вариантът е „Утрото след тежка нощ“. Тогава следва фолклорът „Клин клин избива“. Първата глътка се излива като разтопена лава в стомаха и сякаш парен чук те халосва па тиквата, а докато се приготвяш да пишеш предсмъртното си завещание, бурята стихва и слънцето се облещва зад хоризонта.
Живееше в Мала Кутловица млад, симпатичен и талантлив младеж на име Пепи Шаренката. Той бе потомствен каменоделец, почти скулптор, но пак по наследство -

Щастие на кораб „Сакар“.
„Мед Леричи“ - моряшко щастие!
Татко, не пий! СССР - 1929 г.
МАХМУРЛУКЪТ - американски вариант в три филма…
Най-трезво ви съветвам да го гледате!
„Ти не ме обикна, ни пожали“...
Есенин - краят…
заклет алкохолик. Пиянството му бе спокойно и тихо, и хората го харесваха. След едно сериозно препиване, го затварят в михайловградската болница. След полунощ Пепи се събужда, иска да излезе, но вратите и прозорците са неотваряеми отвътре. Цял час той крещи „Дайте ми ракия!“, накрая се засилва и излита през стъклото на прозореца от третия етаж на болницата. Това не е краят! Около болницата строят нещо и момчето нанизва главата си на стърчащо арматурно желязо. Служителка на лечебното заведение и моя съселянка ми е разказвала, че Пепи успял да освободи главата си и дълго тичал около сградата крещейки „Дайте ми ракия!“ По същия начин, при подобни обстоятелства и на същата възраст приключва живота и на гениалния руски поет Сергей Есенин. Дотук свършват приликите между двамата, а двете смърти се различават и в един важен детайл - Есенин е успял да отвори вратата на болничната стая. И в двата случая обаче, победител е махмурлукът.
Не зная дали сте наясно какво е да изгубите мисълта си някъде по средата на своя разказ. Това ми се случи току що, защото дори само споменът за минали махмурлуци, ми докарва главоболие.
Честно казано, за времето, когато съм пил, имам прекрасни спомени. Шеги, приятелства, усмивки! След като приключих с алкохола, споделях преди всичко чуждите състояния на махмурлук, а понякога и делириум тременс. ТЪЖНО, САМОТНО И БЕЗНАДЕЖДНО!
Докато списвах това есе, успях да изгледам един чисто нов скандинавски филм. Направих го заради Мадс Микелсен, а темата на филма бе „Алкохолизмът в Скандинавия днес“. Филмът ми се стори малко „срамежлив“ по толкова значима за тамошните хора тема, но е много качествен и горещо ви го препоръчвам. „Още едно“ е филм за алкохолизма, но забелязах, че страшните неща се случваха по време на махмурлука. Ще си призная, че като пенсионер в „благоденстващата“ ми родина, през цялото време правех сметки каква е цената на огромните количества ичкии, които се лееха от екрана, а като гледах и етикетите на консумираните марки, направо ми настръхваше косата. Филмът ме подсети и за финалното изречение: „ОТ СЪЩОТО“ БЕ ВЕЛИК КРЪЧМАРСКИ ЛАФ, НО ВСЪЩНОСТ, НИЕ МОРЯЦИТЕ ПИЕХМЕ „ОТ ВСИЧКОТО“!

Сл. ПЕШКОВ - моряк