НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПИСМА ОТ НЕПТУНОВАТА ПОЩА (28)
ДЖЕЛАТО
Разтоварвахме соев шрот в едно италианско пристанище, малко над шпората на ботуша. Стоката представляваше соево кюспе, ама по-бамбашка! „Хайпро“ и „лоупро“ - т.е. с високо и ниско съдържание на протеин! Италианските говеда не ядяха какво да е! Това влечеше след себе си много строг контрол от страна на получателите, което нагледно, от височината на крилото на мостика, се изразяваше в гмеж от камиони, маневриращи като на учебен полигон, „тромбата на Вили“ от свирки на клаксоните им и съпътстващите словоизлияния и жестикулации на шофьорите.
Панаирът получи тласък от ентусиазъм и колорит, когато получателите се натъкнаха на един скромен „подарък” от братята американци. Оказа се, че в шрота от четвърти хамбар има ловджийски сачми, ама от най-едрите! За кодиаци (гризли)?! Ха! Откъде се пръкнаха пустите му лимки ?
Имах вече подобен случай, но беше с хапчета от отрова против инсекти и гризачи! Тогава в бързината или повече от писюрлък, вместо да отварят флаконите и изсипват хапчетата в специалните сонди, забити в стоката, комшиите направо бяха ги разсипали отгоре, отгоре и замаскирали със слой от една педя зърно. После, като разтоварвахме в Рощок, то бяха едни разправии, едни угрози от експлозии, само дето не евакуираха града тез немци! Може би ги стреснаха налепените по комингса стикери с пиктограми за ползване на противогази? Докато се сетят да сложат във фунията

Илюстрация: Христо Н. БОТЕВ / De Botte
Капитан Росен ЛОДОЗОВ
на фидера една телена мрежа с око, по-малко от диаметъра на флакона и за 4 часа ги изчистиха. Тук чистенето стана по-лесно, разходиха отгоре един голям електромагнит за товарене на метали и ги изловиха до една. Добре, че не се стигна до консулт със световно изветни светила в авджилъка от сорта на Дж. Корбет, Дж. Хънтър или Ъ. Хемингуей.
Сачмите бяха стоманени, лагерни. С тях се чистеха от паспала ръкавите на смукачките. Само на крайната фаза, афро-американецът (негърът), дето управляваше процеса, вместо да ги върне в бункера, ги издухал в хамбара. На италианците само това им трябваше. Като се изтапаниха едни с тридневни бради и „катинарчета“, цайси с тънки или без рамки, с небрежно преметнати червени или карирани маркови шалчета, с цената на месечната ми валута! Гъзария! Сървейори в бели гащеризони с апликирани световноизвестни застрахователни фирми и компании, адвокати, „доторе“, „професоре“, аман ти е работата.
Оказа се примерно, че един от „доторе“ всъщност е завършил славянска филология в Будапеща (!?!), ама друго си е като фирмата е изтипосана пред името ти във визитката. И всеки плямпа, ръкомаха, току някой бачкатор притича и с детска лопатка нарине един плик шрот за анализ. Не съм сигурен, дали не го казаха по местните вечерни новини или да го пишат в сутрешната газета „Скандали“. Беше времето на дивият вой около атентата срещу папата. А ние - „Петимата от РМС“! ...
Зимата полека бе отстъпила на север и сега напористата Пролет нахлуваше от юг и блъскаше гърдите, най-вече на  италианските моми, та ги караше да подскачат в пазвите на кашмирените им пуловерчета като малки прасенца в чувал. Дай Боже всекиму!
Така стеклите се обстоятелства и честните признания на стифадорите, че скоро няма да стане, зароди у нас една надежда. С общите усилия на трима, четирима ентусиасти от екипажа и правилните хора на Параходството, бяхме успели да поканим съпругите си, да ни дойдат на гости, докато разтоварваме. Те, начело с капитаншата, бяха се събрали и организирали някъде около двадесетина невести.
И в една хубава мека вечер, червеният електровоз с ярка волтова дъга свали пантографа от жицата и тържествено по инерция навлезе в гарата. Влакът плавно спря на перона на Анкона. Звучно име, като звън на камбана. Тих и спокоен ренесансов град. Тесните стръмни улички застлани с каменни плочи, прането висящо между комшиите, малко шум и много магазини! Добре, че на гарата имаше автомати за продажба на цветя и дребни дрънкулки, та да подарим по една китка на огруханите от дългият път женици. Заслужаваха го най-малко заради стоическото пътуване с влак от Варна до София през Югославия и половината Италия. 
За рестото от букета, купих един ключодържател с форма на автомобилна гума, който се обаждаше винаги, ако случайно си го запилял, стига да му подсвирнеш!
На кораба първо дадохме възможност на булките да се поизкъпят, малко грим, парфюмиране и специално приготвена вечеря с много домати, краставици, ягоди, банани и портокали! Все невиждани за този сезон у нас благинки, макар и с вкус на стиропор. Домакинът бая се изпоти, беше слаб в сметките, а Капитанът дори беше поръчал трапезно вино! Неуставно!!! Чувах го да мърмори като обран евреин, въртейки манивелата на „Фацит“-о.
Само да вметна, пет години по-късно в Израел, но беше през януари и шипчандлерът ми предложи доставка на евтини ягоди. На учуденият ми поглед, ме пресрещна с въпроса, дали у нас растат такива плодове и кога са първите? Отвърнах, че имаме и то доста хубави, а първите са към средата на Май! Защо? - контрирах аз. Оказа се, че при тях първите ягоди са след девет сутринта през цялата година!..  
След тържествената вечеря, всеки се постара да се прибере по-бързо в кабината, за консумиране на първата, след продължителната суша, семейна нощ!  Тъкмо се гласях вече да „духна лампите”, когато на вратата на кабината ми се почука настойчиво, а отвън проточеният глас на барото ме зовеше да му покажа онова нещо … дето като му свирна се обажда, та да го видела жена му. Вероятно не бързаха за първият рунд? … а пък на оня, без да му се обаждам и свиркам, беше на стендбай постоянно … все пак бях още в Христова възраст!  
Създадохме стройна организация по отношение на посещаваните обекти и срещите на по чаша вино, след миткане по Анконските сокаци. За мезе пробвахме прошуто крудо, честно … много ни хареса с „Кианти“! Черпехме булките с джелато - италиански супер сладолед на фунийка с шарени топки от каквото ти душа сака.
Малко преди да стане време да се изпращаме, решихме да направим едно гала парти. За целта всеки пое ангажимента да купи по нещо. На третия механик - Брат’чеда, се падна сладоледа! Търкахме що търкахме през деня подметките по калдъръма на китния градец и някъде след осем вечерта се засъбирахме за партито. Всички се оказахме на лице с изключение на Брат’чеда и нежната му половинка, както казваха на тържествените вечерни проверки - заря!
Времето бавно напредваше, винцето се стопляше, прошутото ухаеше, а от нашите съпартийци, ни вест, ни нищо? Мина девет, почнахме да се безпокоим, но пък Брат’чеда беше стар кокал и едва ли щеше да се е запилял на грешно място? Да беше сам - простено му е, ама с невестата - няма прошка. Пихме по едно винце, ей така, за успокояване на нервите, но стрелките на часовника подсказваха десетият час!
Ай да му се невиди!
И не след един по дълъг миг, от долният канижел се чу басовото му роптане по адрес на неуките италианки, консултант продавачки! Дадохме сигнал за нетърпението си и Брат’чеда се появи сериозен, но едната му вежда описваше дъга, която се скриваше под перчема му.  Имаше да каже нещо?
-Брат’чет, тръгнахме с булката за сладоледа значи… и аз реших да взема от онзи на фунийките с топките. Влизаме в „Лидъла“ значи,  отивам на витрината със сладоледа и почвам да търся с топки. На кутиите нарисувани разни катерички, патенца, човечета, палячовци разни? Като скрежко, като на бай Михрам - с вафлените кори… Брех мама му, … сладолед за целия китайски народ,  само този с топките не го виждам. Изглежда съмнително много се задържах, та по едно време скивам идва една мома от продавачките-консултанти,  да помага.  - Джелатто, прего ! - казах й на най-изискан Дантевски италиански. 
- Си сеньоре! - и ми показва този, дето вече го бях изръшкал.
- Не сенюрита мадам, не от този! Отро модело! От д-р-у-г-и-я  с … т-о-п-к-и-т-е!? - и направих жест с двете ръце за оформяне на сферите,  свил шепите си на топка за пинг-понг. Виждайки  неразбиращият поглед увеличих габаритите до за тенис на корт. Видимо на момата това не й стана много ясно, какво точно желая, затова моделирах размера колкото циците на Памела Андерсън. - Джелато… м-м-м-м…(уф как беше топка на италиански?)… ТОПУЗ-ато?!... Синьора,  т-о-п-у-з-а-т-о!!! С по три топузчета? Такива едни от мента, банан и малина?... А?… Бене? Бене! Мулто бене! Грацие милле, синьора!
Мадамата ме изгледа строго, но справедливо, погледна към жена ми,  сравни номера на сутиена си с чашките на шепите ми, отвори капака на витрината и ми подаде кутията. С топките!!!. . .  Грацие! Мулто грацие!
Та затова се позабавихме, Брат`чет. Да ни извините. ПРЕГО!

Капитан Росен ЛОДОЗОВ